През последните дни в Мадрид се опитаха да се изрепчат на Москва, като официално декларираха, че няма да допуснат до испанското пристанище Сеута, разположено на северния бряг на Африка, руския самолетоносач "Адмирал Кузнецов" да зареди гориво.

Оказа се обаче, че руските адмирали изобщо не са искали нищо подобно и планират да използват за целта танкер от Черноморския флот в Средиземно море. Нещо, за което испанците са били уведомени още през септември. Оказа се също така, че от 2011 г. досега над 50 руски бойни кораба (както надводни, така и подводни) са зареждали гориво в Сеута, използвайки официалния екстериториален статус на анклава: формално той е самоуправляващ се град.

От какво беше предизвикана промяната в отношението към руския флот в Мадрид? Разбира се, че от факта на утвърждаването на лидера на Народната партия Мариано Рахой за министър-председател от страна на испанския крал Фелипе Шести. Пост, който Рахой всъщност не е напускал от самото начало на политическата криза.

Както е известно, испанската десница като цяло се отнася лоялно към наследството на франкизма и не чак толкова към периода на испанската република. И най-вече към акта на пренасянето на испанското държавно съкровище в СССР, от страна на републиканците. Оттук и традиционно лошото отношение към Москва. Което никак не пречи на развитието на взаимната търговия и туризма. Включително и на зареждането с гориво на руските военни кораби, които плащат добре.

Сега обаче Народната партия и нейният лидер са длъжни да демонстрират пред партньорите по НАТО лоялност и така да се отблагодарят за подкрепата по време на 10-месечната политическа криза. И преминаването на "Адмирал Кузнецов" им даде удобния повод за самоизтъкването.

Може да се каже, че в края на краищата, испанската политическа криза приключи триумфално за Мариано Рахой. В събота, 29 октомври, испанските Кортеси утвърдиха неговата кандидатура със 170 гласа за, 110 против и 68 въздържали се. До последния момент нямаше яснота за този резултат.

Според резултатите от парламентарните избори в Испания на 26 юни 2016 в 350-местните Кортеси, мнозинство отново има Народната партия на действащия министър-председател Мариано Рахой. Тя получава 137 депутатски места. Испанската Социалистическа работническа партия има 85 мандата. Подемос спечели 71, а Сюдаданос - 32. В сравнение с декемврийските парламентарни избори, Народната партия дръпва с 14 мандата напред, социалистите губят 5, Подемос, след като се коалира с Обединената Левица, печели още 2, а Сюдаданос губи 8 места.

Останалите мандати са разпределени предимно между регионалните националистически партии.

Решаващи за преизбирането на Мариано Рахой бяха гласовете "въздържал се" на повечето социалисти, които му осигуриха обикновено мнозинство. Само 15 от тях гласуваха против и така подкрепиха лидера си в оставка Педро Санчес, който напусна и Кортесите със сълзи на очи. Така, до края на мандата, в тях ще гласуват 349 депутати. Педро Санчес се закани да се върне на поста и в Кортесите, начело на пречистената и модернизирана Испанска социалистическа работническа партия, която няма да предава своите избиратели. Според него, гласуването "въздържал се" е точно предателство към членовете и симпатизантите. Той вече си откри свой блог, който ще стане инструмент в ръцете му за връщане на лидерството в партията. Още не е ясно, дали има шансове.

Сюдаданос на Алберт Ривера влезе в ролята на Свободната демократическа партия на Ханс-Дитрих Геншер навремето в Германия. От него зависеше съставянето на правителството. И той подкрепи Мариано Рахой - неговите депутати гласуваха "за". От своя страна, първата работа на новия-стар министър председател беше публично де стисне ръката на лидера на Сюдаданос.

Алберт Ривера остава ключова фигура за всевъзможните следизборни сделки, имащи за цел да неутрализират Подемос. Испанците са уплашени от разкритията за тесните контакти на Подемос с боливарианците във Венецуела и дори за предполагаемите с ФАРК. Лидерът на Подемос Пабло Иглесиас, напук на опонентите си, реши да бъде съвсем откровен в Европарламента, гръмко заявявайки: "Венецуела и Еквадор: това са страните за пример, каква трябва да бъде Испания!"

Пабло Иглесиас никак не е доволен от изборния резултат: заедно с Обединената Левица имат 2 депутатски мандата в повече от предния път, но това не е успехът, който те очакваха, след бурната политическа половин година в страната. Не можаха да стигнат до резултата на "Сириза" в Гърция.

По думите на самия Мариано Рахой, "Испания има един важен инструмент, който никога не й липсва: на Испания и на испанците - това е Народната партия". Мариано Рахой окачестви вероятността за нови парламентарни избори като "нечия фикс-идея" и помоли "всички политици да се успокоят, за да могат да разговарят". Той призова за връщане към традиционните испански ценности и за съставяне на силно коалиционно правителство, което да управлява през следващите 4 години. Готов е да управлява, при положение, че опонентите не му пречат. Ще прави компромиси, с цел стабилизация на политическата система: според изчисленията на финансистите, още едни парламентарни избори ще струват 80 000 000 евро. Главното за него обаче е, "да защити победата на своята партия на парламентарните избори". Определено успя.

Всички нови политици критикуват народняците и социалистите. Смятат ги за виновни за преминалата икономическа криза, довела до криза в държавните финанси и банковия сектор. Последва дълбока криза на традиционните политически структури. Тя, от своя страна, провокира и взрив на регионалния сепаратизъм. Така че на Народната партия никак няма да и бъде леко.

За Мариано Рахой е важно, че получава решителна подкрепа от съседна Португалия: въпреки идейните различия, министър-председателят Педру Пасуш Коелю и вицето Паулу Порташ го поздравиха и обещаха да сътрудничат във всички области, в името на стабилнастта и прогреса.

Избирателите в Испания са разделени на 4 неравни части, без решителен превес на нито една от тях. В обозримото бъдеще едва ли в Мадрид ще се появи пети първостепенен политически играч.

Подемос, въпреки прогреса, се вписа в общата тенденция на спад на влиянието на крайнолевите в света като цяло и конкретно в Ибероамерика. Разбира се, радикалните промени плашат една европейска нация: испанците, за разлика от гърците, не са подложени на особени страдания. През изминалата година ръстът на икономиката е най-висок в целия ЕС - 3,2%. Безработицата падна от 26% на 20%. Затова най-сигурната номинация за министър на икономиката е отново на Луис Де Гиндос: горепосочените социално-икономически успехи са до голяма степен негова заслуга.