Гласуването в Сената приключи както се очакваше: 61 (при нужни 54) сенатори гласуваха за отстраняването на Дилма Русеф от президентския пост, 20 я подкрепиха. Последните обаче бяха изключително активни в нейна защита, особено бившите министри.

Приятелката й от младежките години и съратничка от Въоръжените Революционни Отряди „Палмарес“ Елеонора Ленучи я характеризира като „честна, силна, смела жена, истински боен другар, с високо развито социално чувство“; когато адвокатът на обвинението Жанайна Пашуал предупреди Дилма, че „в трудното положение, в което се намира, трябва да действа така, че да мисли за внуците си“.

Друг бивш министър, сега сенатор – Жозе Гимараенш я нарече „превратаджийка“. Тези негови думи разбуниха духовете и в Сената започнаха безредици. Отговори му сенаторът от опозиционната Социал-Демократическа Партия Алойзиу Нуниш: „Превратаджиите сте вие, които разграбихте докрай „Петробраз“!“

Наложи се председателят на Върховния Съд Рикарду Левандовски да прекрати заседанието, докато духовете се успокоят. Същият, от самото начало на процеса на импийчмънт, играе ролята на „звероукротител“ и единствен внася дух на конструктивизъм в бурния бразилски политически живот. Той е в момента безспорната личност в Бразилия.

Най-запомнящо се обаче беше изказването на бившия министър на правосъдието, сега независим адвокат и професор в католически университети Жозе Едуарду Кардозу, който се е нагърбил да защитава Дилма в процеса на импийчмънт. Той декларира, че ако „в Бразилия има истинско правосъдие, тя ще се завърне на президентския пост“, с което потвърждава намерението си да продължи с процедурата пред Върховния Съд. Имайки предвид опита и авторитета му, шансовете това да се случи са доста над нулата.

Така беше и при гласуването: част от сенаторите решиха в последния момент да подкрепят импийчмънта. Според него, „няма никакви основания Дилма, или Лула да бъдат привличани под съдебна отговорност, което обаче не може да се каже за новия президент Мишел Темер и особено за бившия председател на Бразилския Конгрес Едуарду Куня“ – главен двигател на процеса на импийчмънт на Дилма.

Доказателство за твърдението му е новото становище на разследващия орган на бразилската полиция, че „Лула не е собственик на спорния апартамент в Сау Бернарду ду Кампу и не може да носи наказателна отговорност за това, че живее в него“. Това заключение, заедно с пропадналия опит Дилма да бъде лишена от политически права за следващите 8 години, предвещава (разбира се, в случай че Върховният Съд не я върне на поста) крайно интересна избирателна кампания за президентските избори през 2018г. – и двамата бивши президенти от Партиду ду Травалю (Партията на труда) ще имат възможност пак да се кандидатират. И с обединени усилия да разгромят центристите и дясноцентристите на Мишел Темер (ако дотогава самият той не преживее импийчмънт и не попадне под следствие) и Аезиу Невиш. А това е много вероятно, предвид задълбочаващата се социално-икономическа криза в Бразилия, вината за която няма да бъде приписана на левицата.

Още сега, в двете си защитни речи: пред Сената, преди гласуването, и след него, пред медиите, Дилма декларира, че „през живота си съм преживяла два преврата: първият с оръжие, насилие, репресии и вторият сега, когато превратаджиите ме свалят от поста, на който ме е избрал народът“ и хвърли вината за това, което предстои да се случи, върху превратаджиите. А то е постепенното ликвидиране на социалните завоевания, увеличаване на „ножицата“ между бедни и богати, разрастване на престъпността, преди всичко на политическия екстремизъм, който отново може да избие в тероризъм, както през 60-те години на ХХ век. Освен това, аферата „Петробраз“ заплашва да повлече в политическото небитие по-голямата част от сега действащите бразилски политици: десни, центристи, леви...

Всъщност, в нощта след гласуването вече станахме свидетели на преминаването на политическия екстремизъм в тероризъм: в най-големия бразилски мегаполис Сау Паулу травалистите, заедно с членовете на градските бойни групи от „Мовименту ду Сем Тераш“ (движение на обезземлените) устроиха погроми на централния булевард Авенида Паулища, на централния площад Праса да Република, и също на Праса Рузвелт и Авенида Сау Жоау. Бяха потрошени банки, скъпи магазини и най-вече редакциите на тези СМИ, които подкрепиха импийчмънта. Бунтовниците обвиниха журналистите, че са лишили народа от неговата най-голяма и последователна защитница.

Тук е мястото да отбележим, че харизмата на Дилма сред бедните бразилци може да се сравнява само с харизмата на Евита Перон сред бедните аржентинци, след като съпругът й генерал Хуан Доминго Перон идва на власт чрез военен преврат. Само че Евита си отива твърде млада и никой не успя да очерни името й. А Дилма оставя противоречива следа в историята. Още не знаем точно каква.

Левите медии в Бразилия, Португалия и по света не пропуснаха да напомнят, че Дилма е възприела левите идеи и е наследила таланта си на икономист от баща си: български търговец и комунист. Още повече, че по време на пресконференцията, след гласуването, тя цитира стиховете на Маяковски: „няма за какво да се радваме, но и няма за какво да скърбим“ - много силен ПР-ход според експерти.

Колегите-журналисти (сред тях и някои стари португалски приятели – състуденти от София) не си дават сметка за непреодолимото противоречие между двете качества: търговец и комунист. Дано да е жив и здрав братовчед й – старият социалдемократ Цоню Корнажев (брат на покойния министър на правосъдието Петър Корнажев) да разкаже как все пак стремежът на баща й Петър Русев към забогатяване и охолен и разгулен начин на живот са надделявали над неговите комунистически убеждения. В резултат на което е обрал касата на Коминтерна в София и тази на вуйчо си (баща на братята Корнажеви) и е избягал в Париж. Там бяга и бившият съветски посланик в София Фьодор Расколников. НКВД обаче го намира на един университетски шести етаж и го хвърля през балкона.

Петър Русев пристига в Бразилия и се установява в Белу Оризонти – единствения тогава голям град, който е далече от Атлантическия океан. Така максимално затруднява евентуалните си преследвачи. С останалите откраднати пари започва бизнес и тъй като наистина е притежавал търговски умения, скоро забогатява. Жени се за младата красива учителка Дилма Да Силва, която му ражда 3 деца. Първата дъщеря е кръстена на майка си. На своята майка той се обажда едва през 1948г. Дотогава роднините му не са знаели нищо за него, след като е напуснал Париж.

Наследените качества от бащата наистина много помагат на Дилма. През целия й живот: и по време на въоръжената съпротива срещу военната диктатура, и в политическата и кариера. Дали ще и помогнат и сега, зависи не само от нея, но и от приемника й Мишел Темер: ако той изпълни обещанието си да стабилизира икономиката на Бразилия и да възстанови международната й репутация на предстоящата среща на Г-20 в Пекин, с Дилма, Лула и травалистите е свършено!