Завършиха изборите и в остатъчна Украйна, и в Донбас. Всичко приключи в рамките на очакваното. И нямаше как да бъде иначе, след като избирателите с украинско самосъзнание, като цяло, избягаха от териториите, подконтролни на Донецк и Луганск, а тези с руско - от Галичина. Волин и Подолието. И от всички победители в изборите четем и слушаме крайни заявления.

От страна на донбаските лидери те се изразяват преди всичко в независимостта им от Москва и дори лично от Путин. Това, естествено, не е съвсем така, но по този начин освобождават руския президент от голяма част от отговорността за техните действия, определяни като „махновщина".

Оттатък фронтовата линия, също демонстрират непримиримост, заплашвайки както с ново настъпление, така и с прекъсване на газопреносната система, в направление Донбас. А имайки предвид, че газът идва от Русия, скоро може да останем без него и ние. И безалтернативността на „Южен Поток" трябва да е ясна за всички разумни български политици, които се ръководят от националните интереси на държавата. За съжаление, това не може да се каже за част от тях.

Както се очакваше, „Фронтът на Петро Порошенко" отстъпи голяма част от позициите си, за сметка на радикализирания „Народен Фронт" на министър-председателя Арсений Яценюк и председателя на досегашната Върховна Рада Александър Турчинов.

А традиционните екстремистки партии, от рода на „Свобода" на Олег Тягнибок, загубиха влияние в полза на „Самопомощ" на лвовския кмет Андрей Садовий. Неговото предимство е, че съчетава умело бандеровските лозунги (без тях в Лвов просто не може да се управлява) с ефективно управление на поверения му град и от началото на кризата натрупа огромен авторитет в западните и средните части на Украйна.

Много слабо се представи „Отечество" на „перлата на Оранжевата революция" Юлия Тимошенко. Максимумът в сегашната ситуация беше постигнат от „Опозиционния Блок" на Сергей Тигипко, включващ и остатъците от Партията на Регионите. Никой не се е съмнявал, че бившият банков шеф ще остане в Украйна да управлява милиардите си, като ще бъде принуден да играе ролята на обединител на проруската опозиция и защитник на правата на рускоезичните.

А Комунистическата Партия на Украйна за първи път не можа да влезе във Върховната Рада и навярно ще бъде изтрита от политическия пейзаж. Засега не се очертава друга лява формация.

Не е толкова важно кой спечели първото място на парламентарните избори в Украйна, дали Порошенко, дали Яценюк. Главното е, че в украинското общество се е възцарил страх. Аз никак не можах да намеря по телефона приятелите ми от детинство от Одеса. Не отговарят и на писмата ми. На улиците се чете страх по лицата на хората. Реших да не ги безпокоя.

Именно мълчанието и търпението дават възможност на бесарабските българи да оцеляват, в условията на терор, заплахи, демонстрации на бандеровски символи. Трагедията от 2 май дълго ще всява ужас.

Слуховете за българския произход на Петро Порошенко (роден в столицата на бесарабските българи - Болград и учил в българско училище) се потвърждават от знаковото присъствие на баща му на откриването на българското генерално консулство в Лвов. Те обаче никак не му добавят симпатии сред одеските съотечественици. Мнозинството от тях еднозначно са обладани от проруски настроения. Те се усилват и от тежките проблеми, с които се сблъсква Родината-Майка, България.

Въпреки това, техните стари лидери подкрепиха държавното единство и териториалната цялост на Украйна на Събора на Асоциацията на Българите по Света, проведен през този уикенд във Варна. Така запазиха постовете и бизнеса си.

Интересно, какво ще правят, когато Новорусия обхване и украинското черноморско крайбрежие, съединявайки се с Приднестровската Молдовска Република? Тук трябва изрично да се подчертае, че лидерите на молдовските българи са много по-резервирани в подкрепата си за европейската ориентация на Република Молдова и далече по-смело и открито изразяват проруските си симпатии.

Това се отнася най-вече за гагаузите - историкът и приятел на нашия сайт Олга Радова Каранастас за пореден път потвърди, че огромното мнозинство от гагаузкото население смята за своя родина именно Русия. Дори се носят слухове за гагаузка паравоенна част, сформирана в град Чадър Лунга, която се бие на страната на опълченците в Донбас.

В този град живеят и много българи, с роден език български. Не е чудно, ако и те са се включили в частта.