Повече от три години след началото на пълномащабното руско нахлуване Украйна живее в ритъма на войната - между сирените, ракетните атаки и ежедневието, което се опитва да запази вид на нормалност. Кафенетата в Киев са пълни, театрите продават всички билети, а децата започнаха новата учебна година в подземни убежища. Но под тази привидна устойчивост тлее усещане за тревога - не толкова от нов удар, колкото от умората на Европа, пише "Политико"

Все повече украинци се страхуват, че западната подкрепа отслабва и че "европейската мечта" започва да се изплъзва. Скорошно социологическо проучване показва, че само малко над половината граждани вярват, че Украйна ще стане член на ЕС през следващото десетилетие, докато през 2022 г. този дял беше над 70%. Почти един на всеки пет вече смята, че членството никога няма да се случи.

Тази промяна се усеща особено силно по пътищата между Украйна и Европейския съюз. На граничните пунктове, които в първите месеци на войната символизираха солидарността на Полша и съседите, сега проверките са по-строги, въпросите - по-подозрителни. Според украинци, които често пътуват между двете страни, отворените домове от 2022 г. са отстъпили място на бюрократична предпазливост.

Полша - страната, която дълго беше най-гласовият поддръжник на Киев - показва най-рязък обрат в обществените настроения. Докато преди две години 85% от поляците подкрепяха присъединяването на Украйна към ЕС, сега това правят едва 35%. Повече от половината са готови войната да приключи дори с цената на отстъпки към Русия. Подобни нагласи се наблюдават и в Германия, Италия и Франция - страните запазват политическа подкрепа за Киев, но обществата им се изморяват.

В самия Киев обаче войната не позволява забрава. В края на август руска ракета унищожи жилищен блок на левия бряг на Днепър, убивайки 22 души, включително четири деца. На негово място днес има само равна земя, а до нея - детска площадка. На фона на тези руини градът продължава да живее - пазарите са пълни, трамваите се движат, хората пият кафе, докато при поредната тревога никой вече не бяга в укрития.

"Всеки пита какво става в Полша, в Германия. Защо вече не ги е грижа, както преди?", казва киевлянка, която редовно пътува до ЕС.

Този контраст между безмилостната реалност в Украйна и охладнялата емоция в Европа тревожи и интелектуалците на страната. На централния площад "Майдан" отново се събират хора - не срещу властта, а за да напомнят, че свободата и европейският избор на Украйна не подлежат на компромис. Сред тях е войникът от Мариупол Богдан Фомин, който казва: "Ако Украйна бъде принудена да отстъпи територия, аз няма къде да се върна. Ние избрахме бъдещето си тук, на Майдана. Без Европа няма Украйна."

Поетесата Олeна Херасимиук, станала символ на украинската военна литература, припомня първите си мигове на площада през 2014 г., когато снайперски огън отне живота на протестиращи. Оттогава пише стихове "като свидетелство", а днес ги посвещава на падналите приятели от фронта. "Украинците са европейци по дух. Ние не искаме да бъдем роби. Имаме само един път - европейския", казва тя.

В другия край на града художничката и кураторка Лина Романуkха се опитва да съхрани културната памет на нацията. В манастира "Печорска лавра" тя организира изложба с дигитални възстановки на паметници от окупираните територии - от Херсонес в Севастопол до театъра в Мариупол. Посетителите могат чрез виртуална реалност да се разходят из разрушени храмове и музеи. "Тези паметници са част от европейската цивилизация - ако бъдат заличени, Европа ще изгуби част от себе си", казва тя.

Днес Киев живее между страх и надежда, между разрушения и културно възраждане. И макар че Европа изглежда уморена, Украйна продължава да напомня защо войната ѝ не е само нейна - защото тя се води не само за земя, а за самото определение какво означава да си част от Европа.

Полша е изразходвала около 30 милиарда долара в подкрепа на Украйна

Полша е изразходвала около 30 милиарда долара в подкрепа на Украйна

Варшава е изпратила и военна помощ