Не за първи път пиша в колонката си, че либийският полковник е обречен. Сега това вече е ясно на всички. Очевидно няма да го спасят дори и наемниците от Сърбия и Беларус. Най-много "батько" Лукашенко и сръбските ръководители да си докарат нови неприятности с международната общност и за пореден път да поставят в неудобно положение тандема Путин - Медведев, призван да ги защитава.

Всъщност именно либийският казус стана причина за най-сериозната проява на разногласие между двамата, откакто Дмитрий Анатолиевич стана президент, а Владимир Владимирович - министър-председател. И макар впоследствие да замазаха положението с обяснението, че позицията на Путин (той нарече бомбардировките над Либия "кръстоносен поход") била лична, а на Медведев - официална, първият потвърди своя имидж на силовик, консерватор и евразист, а вторият - на юрист, либерал и европеец.

Противоречието между двамата по въпроса за целесъобразността на бомбардировките над Либия вече започна да дава жертви - руският президент уволни посланика в Триполи Владимир Чамов, без да дава обяснения. Предполага се, че последният се е солидаризирал с позицията на министър-председателя. Очаква се да падат още глави.

Въпреки че подкрепата за Кадафи нараства, както в Арабския свят (най-вече сред колегите му диктатори, които се опасяват за собствената си кожа), така и в православните славянски държави (разбира се, без България), той не може да се противопостави на коалицията от военно-политическите и икономически гиганти от двете страни на Атлантика. И дори в тези страни, където се радва на безспорни симпатии, като символ на съпротивата срещу САЩ и НАТО, управляващите много ще се замислят, преди да му дадат политическо убежище.

Разбира се, има и такива президенти като Уго Чавес и Александър Лукашенко, които само си търсят повод да се заядат с Вашингтон. И все пак, по-вероятно изглежда Муамар Кадафи да свърши в най-добрия случай като Слободан Милошевич, а в най-лошия - като Николае Чаушеску.

За последното най-вероятно ще му помогнат бившите му съратници, сега членове на бунтовния Преходен Национален Съвет - ПНС. Начело с председателя му - Мустафа Абдел Джалил, бивш министър на правосъдието, който в качеството си на Председател на Апелативния съд навремето потвърди смъртните присъди срещу нашите медици.

Или полковник Калифа Кифтар, станал причина за смъртта на хиляди либийски и чадски военни в напълно безсмислената война между Триполи и Нджамена. Останалите членове на ПНС също нямат биографии, с които да се гордеят.

Тъй като миналия петък в дискусията, посветена на положението в Либия, колегата Велизар Енчев ме заподозря едва ли не в симпатии към Муамар Кадафи, държа да подчертая - той е най-жестокият и кръвожаден диктатор от действащите в целия Арабски свят! Може да му съперничи единствено йеменският му колега Али Абдула Салех, станал причина за гибелта на десетки, ако не и стотици хиляди свои сънародници от някога независимия Южен Йемен.

Въпросът е - дали след неизбежното идване на власт на Мустафа Абдел Джалил, Калифа Кифтар и компания страданията на либийския народ ще свършат!? Съмнявам се. И това дори няма да бъде най-лошият вариант! Защото в крайна сметка управлението в Триполи и Бенгази (независимо дали ще останат в една държава, или Либия ще се разпадне) може да се окаже и в ръцете на "Мюсюлманските братя" или дори на "Ал Кайда"! И тогава във Вашингтон и Брюксел може да съжаляват за Муамар Кадафи, както сега съжаляват за Саддам Хюсеин!

Така или иначе, жребият вече е хвърлен. САЩ и НАТО не могат да си позволят бомбардировките да завършат с неуспех и Муамар Кадафи да остане на власт. Предстоящото внасяне на официално предложение от страна на Москва в Съвета за сигурност на ООН за тяхното прекратяване (по хуманни съобръжения) очевидно няма да доведе до нищо.

Въпросът е кой ще го наследи - дали бившите му съратници, чиито ръце също са окървавени, или ислямистите? От изхода на този казус ще зависи и по-нататъшното отношение на останалия свят към следващите арабски революции!