Окървавените демонстрации пред Върховната Рада в Киев веднъж завинаги разрушиха единството на проевропейската коалиция, възникнала на Майдана през есента на 2013г.

Лидерът на крайнодясната партия „Свобода" Олег Тягнибок и министърът на вътрешните работи Арсен Аваков се обвиняват един друг за жертвите и ранените по време на сблъсъка на демонстрантите с органите на реда. Първият твърди, че случилото се е провокация на МВР на Украйна, а втория обвинява бандеровците за хвърлената бомба и последвалите размирици.

Потомственият бандеровец Олег Тягнибок щеше да изгуби гласоподавателите си, а може би и лидерския си партиен пост в „Свобода", ако не беше реагирал точно по този начин на работата на украинските депутати по промяна на Конституцията. А синът на съветски офицер, в младостта си свидетел на анти-арменските погроми в родния Баку, Арсен Аваков, не можеше да позволи да се подрива авторитетът на полицията, без тя да реагира адекватно. Украинските полицаи в никакъв случай не изповядват бандеровската идеология и отдавна се канят да се разправят с членовете на „Свобода" и бойците от „Десния Сектор" - главни виновници за разпадането на бившата УССР.

Авторът на тези редове имаше възможност да изкаже тези съображения на конференция в Киевския Европейски Университет в края на ноември 2013г., на която беше специално поканен. На въпрос на един от присъстващите по повод на ожесточаването на противопоставянето на Майдана, отговорих, че за да се запази териториалната цялост на Украйна, трябва срочно да се промени Конституцията и да се даде широка автономия на Крим, Донбас, останалата част от територията на Новорусия и Подкарпатската Русь.

Добавих, че в момента Изтокът и Западът на страната приличат на семейство, в което съпрузите взаимно се ненавиждат, всеки си е намерил друга половинка (ЕС за Запада, Русия за Изтока) и не се развеждат само заради общите деца и имоти.

Моят опонент (в миналото високопоставен съветски офицер) ми възрази, че двете половини на Украйна не са имали достатъчно време да се опознаят и да заживеят заедно, именно като „съпрузи". Затова се е стигнало до сегашната ситуация. Отговорът ми беше, че от Втората световна война досега са изминали почти (тогава) 70 години и извънредно рядко някоя съпружеска двойка има толкова време за опознаване. Въпреки това, като изключим християнския свят, огромното мнозинство от семействата са заедно до гроб.

Впоследствие, дамата, която ме покани на конференцията, беше наказана лично от Ректора и чрез нея ми беше предадено да не се появявам повече, не само в университета, но и изобщо в Киев и Украйна.

Естествено, че не се съобразих с втората препоръка и продължих да наблюдавам отблизо всичко, което се случваше в страната до тогава, докато забраната за стъпване на украинска територия не дойде от  много високо място. Най-вероятно, защото прогнозата ми на конференцията се сбъдна 100%. Тя вече стана реалност и беше осъзната дори и от мнозинството управляващи в Киев. Именно затова промените в Конституцията са реалност, след гласуването във Върховната Рада.

Далеч съм от мисълта да подценявам Олег Тягнибок и да смятам, че той не е осъзнал тази реалност. Той е изключително интелигентен, широко скроен, адекватен политик. Още повече, че преди известно време сам направи публичното признание, че „Путин пак ни излъга, загубихме Донбас и Крим". И най-вероятно, ръководените от него стълкновения с полицията са част от дългосрочната стратегия за отцепването на Западна Украйна от останалата и част.

В Галичина и Волин той вече наистина ще претендира за най-висшия държавен пост, макар че ще има силни конкуренти, в лицето на терориста Дмитро Ярош и най-вече на лвовския кмет Андрей Садовий, чиито рейтинг се вдига много бързо през последните месеци. Последният набляга преди всичко на социално-икономическите проблеми на галичаните и волиняните и се откроява с умереност и разумен подход към гражданската война в страната, на фона на играещите ролята на фанатици Тягнибок и Ярош. И когато се стигне до отцепването на Западна Украйна, именно той може да бъде общоприетият от Брюксел и Вашингтон лидер, който ще я поведе към Европейския Съюз.

Още през зимата на 2014г. Арсен Аваков се справи с друг лидер на въоръжените и фанатизирани бандеровци - Александър Музичко (Сашко Билий). Нищо чудно, в скоро време да неутрализира и Дмитро Ярош. Тогава със сигурност ще последват обвинения, че е „агент на Москва в Киев" и че „Путин вади с чужди ръце кестените от огъня".

Затова пък шансовете за умиротворяване на Украйна силно ще се увеличат. Заедно с президента Петро Порошенко, той е потенциален събеседник на Путин в най-кризисните моменти в двустранните отношения. Освен това е много добре приет в ключовия съюзник на Москва - Ереван.

Дълбоко уважаваният от мене опозиционен арменски сайт „Лрагир" публикува с него пространно интервю по повод на 100-годишнината от Геноцида над Арменците в Османската Империя. На Форума, посветен на годишнината, дочух от няколко високопоставени арменски дипломати и политици, че е бил поканен в този ден в Ереван, но се е извинил, че не може да дойде, заради събитията в Украйна.

След това, което се случи пред Върховната Рада, той вече изглежда непоклатим на поста си. За разлика от министър-председателя Арсений Яценюк, дясната му ръка Наталия Яресько и повечето им колеги.

Въпреки, че отписаха 20% от външния дълг на Украйна, проблемите на страната са много далече от разрешаване - както социално-икономическите, така и етно-религиозните. Така ще бъде до края на разпадането й.

Така или иначе, сблъсъците пред Върховната рада разпределиха украинските политици и народа от двете страни на барикадата За кой ли път...

Новият вътрешен украински фронт вече е налице!