Независимо от слуховете за прекратяването на бойните действия в ивицата Газа, идващи както от израелски, така и от арабски източници, сраженията се ожесточават, а броят на жертвите и ранените бързо нараства.

Истината е, че израелското военно-политическо ръководство не може да си позволи да прекрати операцията, без да са достигнати основните и цели: разрушаване на военната инфраструктура на "Хамас", унищожаване на възможно по-голяма част от нейния личен състав, неутрализиране на оцелелите, затваряне на канала за контрабанда на оръжие и наркотици на палестинско-египетската граница.

Ако това не стане, от една страна терористичните атаки срещу Израел ще станат по-чести и по-ефективни, а от друга, имиджът на страната ще пострада още повече, след поражението във втората война срещу Ливан.
Освен това, антиизраелските нагласи и протести по света няма да намалеят, след като вече са прехвърлили критичното ниво.

Трябва да се има предвид, че въпреки вербалното осъждане на израелската атака от страна на лидерите на арабските държави и фалшивата демонстрация на общоарабско единство, на дело "Хамас" и изобщо радикалните палестински ислямски организации създават не по-малко проблеми на съседните страни (предимно на тези от тях, където живеят значителни палестински емигрантски общности), отколкото на Израел.

Затова някои от техните лидери, въпреки гръмките декларации в подкрепа на палестинската кауза, нямат нищо против да извадят кестените от огъня с чужди ръце, тоест израелската армия да се справи с "Хамас", а те да останат чисти.

Навремето палестинците причиняваха много главоболия на египетските ръководители Гамал Абдел Насър и Ануар Садат (особено след подписването от страна на последния на египетско-израелския мирен договор в Кемп Дейвид, когато категорично отхвърли връщането на Газа под контрола на Египет), причиняват ги и сега на Хосни Мубарак.

От своя страна, йорданският крал Абдулла Втори едва ли е забравил, че дядо му Абдулла Първи беше убит от палестински террорист в средата на миналия век - през 1951г., заради опитите си за постигане на арабско-израелско примирение.

Баща му крал Хюсеин беше принуден да потуши жестоко метеж на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) и да изгони от страната Ясер Арафат, опитал се да го свали.
Впоследствие Арафат беше изгонен и от Сирия.

Той остана докрай верен на Саддам Хюсеин и подкрепи анексията на Кувейт, в резултат на което палестинските бежанци бяха изгонени от всички страни на Персийския залив.

Дори Иран, за който се смята, че е най-сериозният спонсор и покровител на "Хамас", се въздържа открито да подкрепи съпротивата срещу израелската армия в ивицата Газа: преди броени часове върховният ирански водач - аятолах Али Хаменей официално забрани на подопечните си "войни на ислямската революция" да напускат страната и да се прехвърлят в Израел, където да извършват самоубийствени атентати, за да отмъстят за убитите палестински бойци.

Стигна се дотам египетските, йорданските и саудитските специални служби да осъществяват координация на най-високо равнище с израелските си коллеги в сферата на борбата с терроризма.

Именно затова лидерът на Хамас Халед Машал (който си седи на топлото местенце в Дамаск и оттам дава наставления на своите терористи - „Камикадзе") официално отхвърли египетския мирен план, защото знае, че ако бъде реализиран, ще лиши организацията от доставки на оръжие и финансови постъпления, получавани от контрабанда.

А това означава прекратяването на ракетните нападения срещу израелската территория и самовзривяването на палестинските самоубийци в израелските градове.

В такъв случай ще отпадне мотивацията за съществуването и дейността на Хамас и тя ще бъде изместена от някоя новосъздадена радикална ислямистка организация.

Защото в Газа, както и на Западния бряг, вече израстна поколение фанатици-самоубийци, за което най-висшата ценност е саможертвата в името на Аллах и за палестинската кауза.

Тези хора са възпитавани в една колективна идентичност и само един успешен самоубийствен атентат им дава шанса за самоидентификация в своята социална среда, от която нямат никакъв шанс да се измъкнат.

Проблемът ще продължи да се задълбочава поради демографския взрив в Газа и на Западния бряг. Президентът на московския Институт за Близкия Изток Евгений Сатановский привежда следните данни за раждаемостта в двете палестински территории:
в Газа на една жена се падат 5.78 деца, а на Западния бряг - 4,28. Тоест, каквито и загуби в жива сила да причини израелската армия на Хамас, те много скоро ще бъдат възстановени.

На числеността на палестинските терористи няма да се отрази и кървавият конфликт между Хамас и Фатах (популярното арабско наименование на ООП), който прерастна в гражданска война и за кратко време причини повече жертви сред палестинците, отколкото проивопоставянето с Израел.

На основата на тези реалности Евгений Сатановский прави извод, с който не можем да не се съгласим: решаването на проблемите на Палестина, за съжаление все повече се превръща в процес, който не изисква постигането на конкретен резултат!