Тези дни българските и румънските читатели имаха удоволствието да научат, че още един политик в "Стара Европа" - Хеерт Вилдерс (Geert Wilders) е решил да спечели някакви изборни дивиденти за сметка на колективния фалстарт на нашето общо еврочленство от двете страни на Дунава.
На читателите със сигурност ще е интересно да научат, коя е партията понесла знамето на борбата с "Най-нова Европа".
(Молим всички, които смятат, че българите са най-старите европейци да ни извинят и да не ни засипват с критики. Названието "Най-нова Европа" отразява единствено факта, че България и Румъния са двете последни страни, станали членове на ЕС до този момент).
На тях ще им е любопитно и да проследят, макар и "отгоре - отгоре", кариерата на лидера на "Партията на свободата", обявил българите и румънците за "корумпирани нации", които трябва да бъдат хванати за ухо и изведени извън пределите на Европейския съюз.
Историята на Партията на свободата (PVV Partij voor de vrijheid) започва с напускането на Хеерт Вилдерс (Geert Wilders) от Народната партия за свобода и демокрация (Volkspartij voor Vrijheid en Democratie - VVD).
Както при повечето политици от типа на Вилдерс, причината е отказът на партийното ръководство да го постави начело на изборна листа през 2004 г. Така през месец септември същата година, Вилдерс напуска с гръм и трясък дотогавашната си партия и се явява на парламентарните избори със собствена листа.
Естествено, един школуван демагог като Вилдерс, никога няма да признае, че кавгата с партийното ръководство е за персоналния му парламентарен мандат и за личното му честолюбие.
Той намира отличен повод за развод и скандал в политиката на Народната партия за свобода и демокрация (VVD) по отношение на проблема за присъединяването на Турция към ЕС.
VVD има до голяма степен положително отношение към членството на Турция в ЕС и Вилдерс не пропуска да заклейми тази гледна точка. От този момент на знемето му винаги ще присъстват лозунги срещу "навлеците" в ЕС - първо срещу мюсюлманите, а след това и срещу българите и румънците.
Тези дни крилатата фраза на Вилдерс относно членството на Турция в ЕС обиколи света. Всички средства за масово осведомяване повтаряха неговото изявление, че Турция не трябва да става член на ЕС "не сега, не след 100 години, не след 1000 години, а въобще никога".
С този речитатив на уста, още през 2004 г., Вилдерс напуска либералната VVD и поема сам да търси попътни ветрове в морето на политичаското предприемачество.
Действително VVD е твърде "системна" и твърде "улегнала" партия за хора с амбициите на Вилдерс. Партията е смятана за най-сериозния поддръжник на частното предприемачество в Нидерландия.
Въпреки, че в програмно отношение не отрича така наречената "държава на благоденствието" (welfare state), наблюдателите я оценяват като най-сериозният застъпник на икономическия либерализъм в страната.
В този си вид партията съществува от 1948 г., когато към съществувалата тогава Партия на свободата (Partij van de Vrijheid) се присъединява една по-либерално мислеща фракция от социалдемократическата Партия на труда.
Когато Вилдерс търси име за новата си формация, той съвсем съзнателно избира име, което е практически същото на нидерландски - Partij voor de Vrijheid. На политическата сцена в Нидерландия отново се появява Партия на свободата, но в съвсем нов, популистко-ксенофобски вариант, аранжиран от амбициозния Вилдерс.
Като говорим за "системността" на Народната партия за свобода и демокрация, трябва да отбележим, че в годините след Втората световна война, VVD благопристойно редува периоди на участие в управлението с пребиваване в опозиция.
Фактически, от 1948 до 2008 г., партията от която се рои новата формация на Вилдерс е 41 години в изпълнителната власт и 22 години в опозиция.
Солидна политическа история, но на Вилдерс не му се върви по утъпканите коридори, а и смята, че идеите му са къде - къде по-оригинални.
Съпартийците му от VVD доста наивно са се надявали, че след като си получи така желаният мандат и седне в Долната камара на Генералните щати (Парламента - Tweede kamer der Staten-Generaal), Вилдерс ще се присъедини обратно към парламентарната група на Народната партия за свобода и демокрация.
Скоро обаче им се е наложило да разберат, че мотивите на Вилдерс отиват много далече от простото натриване на носа на партийното ръководство.
Вилдерс вече мечтае за собствена партия и за личен пробив на най-високо равнище в политическия живот на "Ниските земи". В Долната камара той сяда като еднолична парламентарна фракция - Група Вилдерс (Groep Wilders).
Шило в торба не седи и през 2005 г., Вилдерс успява да заеме една от водещите позиции в кампанията срещу приемането на Европейската конституция. Холандските избиратели отхвърлят Конституцията с 62 процента от гласувалите и лидерът на Партията на свободата записва нови точки в актива си.
След парламентарните избори през 2006 г., Барт Ян Спруут - човек смятан за един от най-влиятелните съвременни холандски консервативни историци, публицисти и писатели (директор на консервативната фондация Едмънд Бър) - доста невъздържано, но от сърце, заявява, че в PVV съществува "естествена тенденция към фашизъм".
Колкото и да сме резервирани към етикетирането на всичко с лепенката "фашизъм", не можем да не признаем, че Спруут съвсем точно е усетил мощния ксенофобски уклон на PVV, насочван под вещото ръководство на Вилдерс.
Подобна, дори още по-остра оценка прави и седмичното списание "HP/De Tijd". Според публикация в "HP/De Tijd" от месец декември 2006 г., Партията на свободата е своеобразен религиозен култ, в който изключително недоверчивият и почти параноичен Вилдерс подбира само лично верни нему членове.
Обществената реакция към атаките срещу Вилдерс е поляризирана. В негова защита се обявява таблоидния вестник "De Pers" (в превод - "Пресата", който е ежедневник с 700 000 чроя тираж).
Така се стига до последните изявления на Вилдерс, който е решил да кандидатира партията си на изборите за Европеайски парламент.
В предизборната кампания Вилдерс смята да разиграе картата на задължителното за всяка европейска държава фермерско недоволство, да обещае че ще напъди от ЕС България и Румъния и като кулминация - ще начертае визията си за връщане на ЕС към първоначалната му цел - икономическото сътрудничество.
Читателите са достатъчно интелигентни за да отговорят всеки сам за себе си на нападките на Вилдерс.
Авторът ще се ограничи само с две забалежки. Първата е, че ако Вилдерс наистина е загрижен за корупцията в България и Румъния, то той би трябвало да си дава сметка, че единственият фактор, който наистина оказва някакво забележимо влияние върху корупционната среда е критиката на Брюксел.
Единствено институциите на ЕС на този етап успяват да разклатят водата в корупционното блато у нас, хвърляйки в него доста едри камъни. Евентуалното налагане на предпазна клауза на правосъдието в България и в по-далечна перспектива - измислянето на формално основание и на техника за отстраняването й от ЕС е "радужна мечта" на лобито на корупционистите, на "институционализираните крадци" и на най-тъмните сили в България, които са и най-антиевропейски по съвместителство.
Или Вилдерс се заблуждава в преценката си как трябва да се води борбата с корупцията в България (и Румъния) или на него просто не му пука за съдбата на Европейския съюз и иска да изкара гласове за сметка на страхове, раздухвани сред холандските грасоподаватели.
Аз гласувам за втората хипотеза.
Втората ми бележка е, че в качеството си на професионален евроскептик, Вилдерс е забравил за какво в крайна сметка е създаден ЕС. ЕС е създаден с едничката цел да ПАЗИ МИРА В ЕВРОПА с всички възможни средства.
Икономическото сътрудничество е едно чудесно средство за това.
Европейското споразумение за въглища и стомана, създаването на Евратом и прочее и прочее, са инструменти с които се осъществява това сътрудничество имащо за цел установяването на вечен мир в Европа.
Вилдерс впряга каруцата пред коня и обявява, че ще се бори за връщането на ЕС към първоначалните му идеали. Дрън - дрън, както обичат да се изразяват разговорно българите.
Бидейки популист в кръвта си, в костния си мозък, та дори и в потта си, Вилдерс единствено търси актуални страхове и психози, които да яхне в поредната си кампания. Смятайки, че мюсюлманската заплаха се е пиозтъркала, той търси "нови ресурси" в лицето на опашкарите в ЕС- Блъгария и Румъния.
Самият му подход показва неговата абсолютна неискреност и опортюнизъм. Ислямският радикализъм не е престанал да бъде заплаха за Европа.
Приключването на мандата на Джордж Буш не означава приключване на мандата нито на Осама бин Ладен, нито на мароканските и алжирски ислямски радикали.
Световните терористични мрежи (явяващи се по своята същност не организации, а типични дезорганизации), действащи в братска, синергична връзка с организираната престъпност изобщо не възнамеряват да преустановят спорната си и доходна дейност.
Търсенето на нов враг в лицето на България и Румъния, показва единствено изчерпване на идеите и на реториката на Вилдерс, а не промяна на основните вектори на терористични и криминални заплахи в Европа.
Между другото, точно България и Румъния са все още острови на спокойствието по отношение на развитието на радикалния ислям, халифата и самоубийствения тероризъм. (Все пак - да чукаме сто пъти на дърво...).
Друг е въпросът, че вътрешното положение в България и дори в още по-голяма степен - в Румъния, облагодетелствува размахването на плашилото на източноевропейската корупция.
Като български граждани ние най-добре знаем, какви травми на общественото съзнание нанасят корпуционните феномени. Но това не значи, че поведението и изявленията на Вилдерс заслужават, каквото и да е одобрение.
Той не е загрижен за обществето в България и Румъния. Той е загрижен единствено да открие някакъв нов, екзотичен враг, който да има материален образ на картата на света и с който да могат да бъдат плашени и манипулирани нидерландските избиратели.
Ако съдим по резултатите от изборите през 2006 г. - 579 490 гласа, отговарящи на 5,90 процента от гласовете, донесли на Пратията на свободата 9 (девет) мандата в Долната камара на Парламента, Вилдерс знае какво прави.
Той е поредният самороден политически талант, паразитиращ върху недоволството на избирателите от натрупващата се ентропия в политическата система и върху техните антисистемни настроения.
Можем да очакваме с интерес реакциите и аргументите на българските политически партии по изявленията на Вилдерс. За тях само ще напомня популярната поговорка - "Куче, което не знае КАК да лае, само вкарва вълка в кошарата".
USD
CHF
EUR
GBP
отдалече
на 24.02.2009 в 12:18:41 #51недко, сигурен ли си, че знаеш какво точно искаш да кажеш?
sushiclub
на 24.02.2009 в 12:13:51 #50Тъндър Престани с тези тролщини... чу ли...

отдалече
на 24.02.2009 в 12:12:36 #49Есхиле, огромната разлика между сесерето и есето е, че ако 4ехия реши да се усамотява, Брюксел няма да и изпрати танкове както напрви Мисква през 68 година. Странно, че това трябва да се напомня точно на чехите. Ако те решат да си бият камшика едва ли ще има някой опечален. Най-много сегашният президент на страната да бъде пометен от народния гняв, когато Европа затвори заводите си там. Сарко даже го намекна.
velikiat
на 24.02.2009 в 12:12:20 #48ТеодорДечев
на 24.02.2009 в 12:09:19 #47По повод пуснатото от Есхил: Да прочетем края на статията, там всичко си е казано ясно. “В декабре 2008 года председатель Еврокомиссии Жозе Мануэл Баррозу призвал не проводить параллели между Евросоюзом и Советским Союзом. Выступая на пленарной сессии Европарламента в Страсбурге, он раздраженно заявил: “Те, кто сравнивает ЕС с СССР, не понимают, что такое Евросоюз и что такое Советский Союз”.” Иначе, така нареченото “дисидентство” на Вацлав Клаус е добре познато на всички и едва ли има какво да се добави по темата.
Tigra
на 24.02.2009 в 12:05:02 #46Може ли да ми каже някой дали не би искал да работи в страна от Еврозоната? А дали някой би се отказал да живее в такава страна - едва ли...А защо ние не успяваме да подредим обществото си и страната си по тези нелоши обществени закони - защото имаме политици - лайнари, които опорочиха цялата идея за европейско членство, и защото сме заспал народ, който търпи тази ситуация
Не са ни виновни този или онзи европ. политик, че не ни искат в Европа, вината си е наша 
ТеодорДечев
на 24.02.2009 в 11:56:40 #45Cicero написа: Статията ми хареса. Въпросът е интересен. Според мен обаче, не трябва да търсим кой евродепутат не иска България в Европейския съюз. По-важно е дали самите ние, българите, го искаме. ... Просто препоръчвам на всички във форума да прочетат още един път този коментар. Няма да си загубят времето.
Бойчо
на 24.02.2009 в 11:55:29 #44"Кой иска България извън Европейския съюз?" Отговора на този въпрос е ясен. Това са крадците, мошениците, мафиотите, комунистите и онези на които не им достига сиво вещество.
отдалече
на 24.02.2009 в 11:41:26 #43Кихи, иди да организираш матеряла да гласува за достоен изход от Европа и още по-достойно присъединяване към оста Москва-Минск-Бишкек!!
Бойчо
на 24.02.2009 в 11:19:29 #42Абе аз по-долу ви казах, че на някои хора е излишно да им се обяснява защо ЕС е полезен за България, ама вие сте почнали да се разправяте.
thunderlord
на 24.02.2009 в 11:15:45 #41android Да бачкат маймуните , за да станат хора...
Ние , вече сме станали 
отдалече
на 24.02.2009 в 11:11:12 #40А бе Кихито е неотразимо тези дни. Налегнало го е критическата явно и все за младините се умилява.
android
на 24.02.2009 в 11:08:24 #39thunderlord, Няма кво да ти го обеснява
То е ясно
Или ти си мислиш, че в Западна Европа е по-зле от тук ?
Там схемата е ясна - бачкаш и си живееш живота. А тук системата е "куче влачи рейс" 
zl0
на 24.02.2009 в 11:05:36 #38на кой му пука за европейски съюз гледай себеси и тва е
boris
на 24.02.2009 в 11:03:35 #37Кой иска България извън Европейския съюз? ----------------------------------------------------------------- Професор Вучков!
thunderlord
на 24.02.2009 в 10:54:43 #36и най-много харесват това че живеят като бели хора! Това можеш ли да ми го разтълкуваш

thunderlord
на 24.02.2009 в 10:51:53 #35android А ето още един пишман европеец

shtarkel
на 24.02.2009 в 10:48:31 #34thunderlord,специално за Европа не говоря от първа ръка!Но имам съученици по Испания,Франция и Германия и да ти кажа оправят се доста добре хората!Говорили сме си много с тях и най-много харесват това че живеят като бели хора!Ясно е че България няма как да е равноправна на Франция,Германия и тн!Поне не на този етап!Но разни тиквеници като Кихано да ме убеждават в ползата от близко сближаване с Беларус е тъпо!Да сме си затворели държавата за чужди фирми едва ли не!Последовател на Енвер Ходжа е явно човека!

android
на 24.02.2009 в 10:42:06 #33umeren pesimist, А къде я искаш? В Турция или в Руската федерация
ЕС е най-доброто за България ! Независимо от дървените философии по форумите 
thunderlord
на 24.02.2009 в 10:36:50 #32Electrical_Engin Никога не може да съществува равноправно членство
Равноправни на Франция, Германия , Великобритания можем да бъдем само в конкурси като Евровизия. Това е основния проблем 