България е с отрицателно търговско салдо със страните от Меркосур. Страната ни изнася стоки за над 60 млн. евро, а внася за около 600 млн. евро, което на практика означава, че България няма изгода от споразумението с Меркосур. Това стана ясно от интервю за News.bg на евродепутата от "Възраждане" Станислав Стоянов.

По думите му България няма сериозна индустрия, която да е експертно ориентирана към пазарите на тези държави. Той изрази недоумение защо страната ни е подкрепила споразумението в Съвета на ЕС и каква реална полза има от него. Обществото трябва да знае отговорите на тези въпроси, категоричен бе българският представител в Европейския парламент.

Стоянов припомни, че сделката с Меркосур предизвика масови протести на земеделци от различни европейски държави пред институциите на ЕС. По думите му Съюзът налага изключително строги изисквания към земеделската продукция в Европа, което на практика прави европейските стоки по-скъпи и по-неконкурентни.

На този фон ЕС отваря своя пазар, премахва или сериозно намалява митата и договаря квоти за внос на земеделска продукция от страните от Меркосур. Според Стоянов това води до усещането сред европейските земеделци, че не са достатъчно защитени от споразумението.

Евродепутатът посочи, че печеливши от сделката са по-скоро индустриализираните държави в ЕС. Той изрази опасения, че отварянето на пазара за Меркосур няма да бъде благоприятно за българските земеделски производители. По отношение на твърденията, че в споразумението има защитни механизми, Стоянов заяви, че те не са достатъчни.

Сделката на ЕС с Меркосур може да се приложи още през март?

Сделката на ЕС с Меркосур може да се приложи още през март?

Въпреки предстоящото оспорване в Съда на ЕС

Към момента споразумението се намира в Съда на ЕС за становище, което ще забави влизането му в сила с между 18 и 24 месеца. Въпреки това има сериозни индикации, че Европейската комисия иска да го прилага, без да изчака решението на съда, каза Стоянов. По думите му обаче съществуват механизми, с които това може да бъде блокирано.

В тази връзка евродепутатът не изключи нови протести и отпор от страна на европейските земеделци, ако ЕК продължи с намеренията си да не чака решението на Съда на ЕС.

Стоянов обърна внимание и на процеса по либерализиране на регламентите на ЕС относно ГМО, като направи връзка между това и споразумението с Меркосур, където в земеделието масово се използват генномодифицирани култури.

"Ако се отвори европейският пазар за ГМО продукти, не съм оптимист, че България ще се запази чиста", заяви той и настоя за ясен обществен и политически дебат по темата.

Евродепутатът отбеляза още, че ЕС ускорено подготвя и споразумения с Индия и Австралия. Според него причината за това бързане се крие в усложнената геополитическа обстановка и влошените отношения със САЩ и други световни сили.

"Трябва да сме отговорни към нашата държава", категоричен бе Станислав Стоянов.

Какво съдържа търговското споразумение между ЕС и Меркосур и защо е спорно?

Какво съдържа търговското споразумение между ЕС и Меркосур и защо е спорно?

Кратък преглед на главните точки от планираното споразумение за свободна търговия

По думите му Европа изглежда все по-несериозно на фона на глобалните процеси, а европейската икономика е в регрес. ЕС губи ролята си на водещ икономически фактор, смята той. Стоянов подчерта, че е необходима промяна в начина на субсидиране на земеделието в България, за да се стимулира родното производство.

"Всичко е в наши ръце", заключи евродепутатът.

В разговора със Станислав Стоянов повдигаме още и следните въпроси: 

  • Защо ЕС ускорява и другите споразумения с трети страни?
  • Има ли сектори, за които споразумението с Меркосур е изгодно?
  • Може ли България да предотврати навлизането на ГМО продукция на пазара си?
  • Защо страната ни не развива земеделието си и защо производителите не са конкурентни?

Отговорите гледайте в цялото интервю.