Европейският съюз е на финалната права за подписване на мащабно търговско споразумение с южноамериканския блок Меркосур (Бразилия, Аржентина, Уругвай и Парагвай). Европейската комисия се опитва да осигури подкрепа до края на годината, но среща сериозна съпротива от Франция, Полша, Унгария и Италия - държави, които заедно могат да блокират договора. Залогът е голям: това би било най-голямото споразумение за намаляване на мита, което ЕС някога е сключвал.
Какво предвижда договорът?
По силата на споразумението Меркосур ще премахне митата върху 91% от износа на ЕС в рамките на до 15 години. Това засяга ключови европейски продукти, включително автомобили, за които сегашните мита достигат 35%. ЕС от своя страна ще премахне митата върху 92% от износа на Меркосур в срок до 10 години.
В земеделието договорът е по-чувствителен. Меркосур ще премахне митата върху европейски вина (17%) и спиртни напитки (20-35%). За най-чувствителните продукти ЕС ще отвори квоти, включително допълнителни 99 000 тона говеждо месо, докато Меркосур ще предостави безмитна квота от 30 000 тона за европейски сирена. Предвидени са и квоти за птиче месо, свинско, захар, етанол, ориз, мед, царевица и сладка царевица, както и достъп за мляко на прах и бебешки храни.
Споразумението признава 350 защитени географски означения, с което се цели защита на традиционни европейски храни от имитации.
История на преговорите
Подготовката на споразумението има дълга история. Преговорите между ЕС и Меркосур започват през 1999 г., а през 2019 г. страните постигнаха "споразумение по принцип" по търговската част, което впоследствие се забави заради силна политическа съпротива в ЕС, най-вече около опасенията за ефекта върху европейското земеделие, както и заради екологични и климатични спорове, включително темата за обезлесяването и ангажиментите по Парижкото споразумение.
В опит да бъде преодолян блокажът, през 2023-2024 г. бяха договорени допълнителни ангажименти за устойчивост. На 6 декември 2024 г. ЕС и Меркосур обявиха, че са постигнали нов пакет от устойчиви ангажименти, включително включването на Парижкото споразумение като "съществен елемент" и формулировки за ограничаване на обезлесяването.
През 2025 г. Комисията предприе допълнителни стъпки за придвижване на процеса, включително представяне на предложения за приемане и допълнителни предпазни механизми за защита на европейските фермери, които да отговорят на критиките за потенциален натиск от внос на селскостопански продукти.
Аргументите "за"
Поддръжниците на договора - сред които Германия и Испания - подчертават, че той е стратегически важен за диверсификацията на търговията на ЕС и за намаляване на зависимостта от Китай, особено по отношение на критични суровини като лития, ключов за батериите. Договорът предвижда липса на износни мита за повечето от тези материали.
Комисията изтъква и геополитическия ефект: споразумението би смекчило удара от митата, наложени от президента на САЩ Доналд Тръмп, и би осигурило на европейските компании ранен достъп до пазар, където Меркосур има малко други търговски споразумения. За първи път европейски фирми ще могат да участват в обществени поръчки в страните от Меркосур при същите условия като местните компании.
По оценки на Комисията премахването на митата ще спести над 4 млрд. евро годишно за европейските износители.
Критиките и опасенията
Най-силната съпротива идва от земеделските среди. Фермери и правителства се опасяват от приток на евтино южноамериканско говеждо месо и други селскостопански продукти, които според тях не отговарят на строгите европейски стандарти за околна среда и безопасност на храните. Комисията уверява, че стандартите на ЕС няма да бъдат занижени.
Екологичните организации критикуват договора като "климатично разрушителен", предупреждавайки, че увеличеният износ на земеделска продукция и суровини от Меркосур може да ускори обезлесяването, включително в Амазония. Макар споразумението да съдържа ангажименти за опазване на околната среда и спиране на обезлесяването след 2030 г., критиците смятат, че липсват реални механизми за принудително изпълнение.
Как ЕС се опитва да убеди скептиците?
За да спечели подкрепа, Комисията предлага защитни механизми. Ако вносът на чувствителни продукти като говеждо месо нарасне с над 10% или цените паднат със същия процент в дадена държава членка, ЕС ще може временно да спре преференциалния достъп. Европейският парламент настоява прагът да бъде още по-нисък - 5%.
Освен това се обсъжда сближаване на производствените стандарти за вносните и местните продукти, по-строг контрол на границите и засилени проверки в трети страни. В следващия многогодишен бюджет е предвиден и кризисен фонд от 6,3 млрд. евро за подпомагане на фермерите при евентуални сътресения.
Как конкретно засяга България?
За България ефектите от споразумението са двупосочни. От една страна, българските износители могат да спечелят от по-лесен достъп до пазарите на Меркосур. Това важи най-вече за вина, спиртни напитки, хранително-вкусова промишленост, фармацевтични продукти, машиностроене и автомобилни компоненти - сектори, в които България е интегрирана в европейските вериги за доставки. За българските производители на храни с потенциал за географски означения договорът дава допълнителна защита срещу имитации.
От друга страна, българското земеделие е уязвимо към конкуренцията на по-евтиния внос. Говеждото и птиче месо, захарта и някои зърнени култури могат да усетят ценови натиск, особено ако вносът от Южна Америка се увеличи. За по-малките фермери това крие риск от спад на доходите, макар че Комисията обещава защитни механизми и достъп до кризисния фонд.
Икономическият ефект за България ще зависи и от позицията на правителството в рамките на Съвета на ЕС. Ако страната подкрепи договора, тя ще застане в лагера на държавите, които виждат в него инструмент за геоикономическа стабилност и диверсификация. Ако се присъедини към критиците, ще постави акцент върху защитата на селското стопанство и чувствителните сектори.
Споразумението ЕС-Меркосур е стратегически ход с глобални измерения, който обещава по-евтин износ, достъп до суровини и нови пазари, но носи и реални рискове за европейското земеделие и околната среда. За България то означава едновременно нови възможности за износ и сериозно изпитание за селскостопанските производители - баланс, който ще изисква активна национална позиция и използване на всички налични защитни инструменти в рамките на ЕС.
USD
CHF
EUR
GBP
