Кой печели и кой губи от положителния конвергентен доклад за България

Не особено изненадващо, конвергентният доклад на ЕК и ЕЦБ, изготвен по искане на българското правителство, се оказа положителен и вратата към Еврозоната изглежда отворена за България. Разбира се, до фактическото присъединяване на страната ни остават още няколко стъпки, но тази бе най-важната след влизането в системата ERM 2.

Сега възниква въпросът кой спечели и кой загуби от новината на 4 юни.

Тук не отваряме темата "за и против приемането на еврото" - по нея е казано и написано много. Не разглеждаме и как конвергентният доклад се отразява на вътрешнополитическите играчи. В случая търсим печеливши и губещи на международното поле.

Като начало, докладът е добра новина за България. Независимо дали искаме да приемем еврото или не, Европейската комисия и Европейската централна банка констатират, че страната ни покрива изискванията за Еврозоната - нещо, което не се случваше досега.

Положителният доклад вдига международния авторитет на България, възможно е и скорошно повишаване на кредитния рейтинг. Оттам - и засилване на инвеститорския интерес.

А ако влезем в хипотезата, че данните в доклада са манипулирани, за да се "нагласи" положителна оценка, това отново би било добра новина, защото показва колко важна и ценна е България за Брюксел и ЕЦБ.

И тук стигаме до следващия момент - докладът може за България да е добра новина, но за "Европа" (ЕК, ЕЦБ, Еврозоната) е още по-добра новина. Данните на Евростат за последното тримесечие на 2024 година сочат, че средното съотношение на държавен дълг към БВП е 87.4% за Еврозоната и 81% за целия ЕС.

В това отношение България е втората най-дисциплинирана фискално държава с 24.1% (пред нас е само Естония с 23.6%). Докато при "държави за пример" нещата са съвсем други - Италия (135.3%), Франция (113%), Белгия (104.7%), Испания (101.8%)... За Гърция да не говорим (153.6%). Излиза, че май Еврозоната кандидатства за присъединяване към България, а не обратното.

Не е пресилено да се каже, че този доклад (и евентуалното влизане на България в Еврозоната на 1 януари 2026 година) са лични успехи на Урсула фон дер Лайен и Кристин Лагард.

Шенген и еврото - изборът на българското общество

Българското общество е направило своя избор. Отделен въпрос, че политиците са на път да компрометират този избор

Еврозоната е напът да се разшири (при това с финансово дисциплинирана държава като България) на фона на редица имиджови щети - устойчив спад на еврото спрямо американския долар, "финансова разхайтеност" на ЕЦБ, превръщане на Европейския съюз във второстепенен геополитически фактор и т.н.

В момент, в който държави като Полша не искат и да чуят за приемане на еврото, а други като Румъния и да искат, не могат да се класират дори за ERM 2, "отворената врата" за България е дори в някаква степен кризисен ПР. Отделен въпрос, че вече започнаха критичните реакции по западните медии как България всъщност не била особено готова за Еврозоната и може да я постави под риск с присъствието си. А също и как мнозинството българи са против еврото и част от тях даже протестират активно.

Да видим сега кои са губещите.

Противно на широко разпространеното мнение, Русия няма кой знае какъв интерес да ни спира за Еврозоната, още по-малко - да ни вади от ЕС. Това би ни превърнало във "втора Сърбия", от която Русия няма особена полза. Напротив, интересът на Кремъл е България да бъде колкото се може по-добре интегрирана в европейските структури. И "отвътре" да разклаща устоите на тези европейски структури.

Целта на Русия е постоянно да дестабилизира България, а оттам и Европа, като поводът не е от първостепенно значение. През последните месеци и години Москва успя доколкото бе възможно да експлоатира темата за еврото.

Какви са рисковете за България посочени в докладите на ЕЦБ и ЕК

Конвергентните доклади посочват инфлационни и фискални рискове пред които е изправена България

И вероятно ще продължи още известно време - докато има вътрешна енергия и поводи. А после ще си намери друга "дъвка", с която да разделя и противопоставя българското общество.

В този ред на мисли, е редно да се обори една от особено глупавите и несъстоятелни тези на поддръжниците на еврото у нас - че с влизането в Еврозоната България окончателно се измъква от руските хибридни попълзновения.

Само наивник би повярвал, че еврото само по себе си може да "анихилира" руската хибридна инфраструктура, а също и да заличи русофилските настроения сред част от българското общество (чиято традиция е на повече от век и половина).

Няма да изпадам в подробности, само ще дам пример с Германия, която не просто е приела еврото, а е държава стожер на Еврозоната от самото ѝ създаване. Но това не попречи на Кремъл да си разиграва коня там - с уточнението, че не "Алтернатива за Германия" построи газовите "потоци" и не Алис Вайдел се озова на висока ръководна позиция в "Газпром".

А ако има някой губещ от цялата работа с конвергентния доклад, това са Съединените щати.

Еврото е конкурент на американския долар като световна валута, следователно САЩ нямат никакъв интерес Еврозоната да се разширява - хеле пък с финансово дисциплинирана държава като България.

С последното обръщам внимание на онези български противници на еврото, които се аргументираха с тезите на американския икономист Стив Ханке - за когото в нито един момент не е имало данни да е бил нает от българското правителство или от БНБ за консултант.

Кристиан Линднер в София: България ще спечели от еврото, както Германия вече спечели

Той е убеден, че след няколко години България ще усети реалните ползи от приемането на еврото

Положителният конвергентен доклад не означава автоматично влизане на България в Еврозоната.

Остават още стъпки, теоретично е възможно някоя държава да ни наложи вето, съществува и хипотетичен вариант, при който българското правителство пада, а новото оттегля кандидатурата ни.

Но е добре да си даваме сметка кой печели и кой губи от него.