"Финалният спринт" на Република България към членство в Европейския съюз беше белязан и с опита на група депутати от Европейския парламент да изнудят българските власти да регистрират придобилата печална известност организация - ОМО "Илинден" - ПИРИН.

Самата партия ОМО "Илинден" - ПИРИН би трябвало да бъде коментирана отделно, тъй като изявите й са индикатор на различни обществени явления в Пиринска Македония.

За целите на настоящия анализ съм принуден да изразя по възможно най-лаконичния начин отношението си към "партията на македонците в България".
С риск да бъда заклеймен от някои среди като националист или като човека, незачитащ либералните свободи и правото на самоопределение, ще се огранича с оценката:

да си "македонец" в България не е етническа принадлежност, а професия.
Маргиналната компания, опитваща се да играе ролята на "политическо представителство на македонците в България", вероятно смята, че да си "македонец - политик" в България, може да бъде ДОХОДНА професия.

Някои по-паметливи читатели може би си спомнят за ранните години на демокрацията, когато "демо версията" на ОМО "Илинден" беше зачислена на издръжка на бирената фабрика в Скопие, а един от по-личните й функционери произнесе незабравимата реплика "Дека сме сръбски мекерета е точно".

Снизходителното ми и полу-иронично отношение към политическите чираци от ОМО "Илинден" ПИРИН, които се домогват до своите петнадесет минути телевизионна слава, не трябва да заблуждава читателите, че застъпвам подобно гледище относно самосъзнанието на гражданите на Република Македония, самоопределящи се като "македонци".

Проблемът за генезиса на "македонското" съзнание е изключително важен въпрос, който е анализиран твърде подробно в българската историческа литература и далече не толкова подробно от българските политолози.
Той е от съдбоносно значение за бъдещето на региона и продължава да изисква още по-голямо навлизане в дълбочина - както по отношение на историческите факти, така и по посока на осмислянето им.

С "македонското" съзнание на нашите братя оттатък Шар планина не можем да се глумим, а и не бива.
Ние трябва да намерим подход към реинтеграцията на "македонците" в българската културна общност, а не да се надсмиваме над напъните им за самоидентификация.

Когато става дума за ОМО "Илинден" ПИРИН и за "европейската подкрепа" за политическата еманципация на македонците в България, най-добре е да разгледаме по-внимателно, кой ходатайства в Брюксел за правото на господата Стойко Стойков и Иван Сингартийски да се правят на политици от национален мащаб.

В нашите медии се създаде впечатлението, че зад ОМО "Илинден" ПИРИН е застанала парламентарната група на "зелените" в Европейския парламент.
По-голямата прецизност, която в случая никак не е излишна, изисква да кажем, че "ангелите - хранители" на "омовци" са коалиционните партньори на "зелените" от Европейския свободен алианс (European Free Alliance - EFA), които са с тях в обща парламентарна група.

EFA е европейска, наднационална политическа партия, също такава, каквато е Партията на европейските социалисти или Европейската народна партия.
Тя разполага с петима депутати, които принадлежат към следните партии от различните страни членки:

двама от Шотландската национална партия (Scottish National Party - SNP) и по един от партията на уелските националисти - Plaid Cymru, от Републиканската левица на Каталуня (Esquerra Republicana de Catalunya - ERC) и от една партия, защитаваща интересите на етническите малцинства в Латвия (най-вече на рускоезичното малцинство) - Par cilvçka tiesîbâm vienotâ Latvijâ.

На читателите подобна компания може да изглежда повече от екзотично, но картината става още по-впечатляваща, когато изброим партиите - членки на Европейския свободен алианс.

На първо място се подрежда китка от всевъзможни регионални, националистически и едновременно с това в много случаи - ляво ориентирани партии от Испания.

Това са: Националистическият блок на Галиция (Bloque Nacionalista Galego), една регионална партия със седалище в Сарагоса - Chunta Aragonesista, споменатата вече по-горе Републиканска левица на Каталуня (Esquerra Republicana de Catalunya - ERC), Партията на Андалусия (Partido Andalucista), Социалистическата и националистическа партия на Майорка (Partit Socialista de Mallorca-Entesa Nacionalista), и Съюзът за Каталуня (Unitat Catalana - UC).
В комплекта присъства и задължителния представител от "клъстера" на баскските националистически партии - Eusko Alkartasuna (EA).

Следва група "келтски партии" от Великобритания и от Франция: Партията на Уелс (Plaid Cymru), Шотландската национална партия (Scottish National Party - SNP), Партията на Корнуол (Mebyon Kernow - the Party for Cornwall)  и Демократичния съюз на Бретонците (Union Démocratique Bretonne).

Шотландската национална партия е доста успешна политическа формация при положение, че в Обединеното кралство се е установил т. нар. "уестминстърски модел" на демокрация - двупартийна система, породена от мажоритарната избирателна система с относително мнозинство.
Един от най-колоритните привърженици на SNP е Шон Конъри, която е и голям донор на партията.

В Уелс келтското влияние е още по-силно. Основните партии във Великобритания изобщо не се колебаят да печатат агитационни материали на уелски (келтски) по време на избори.
Уелс е територията с най-масово използване на келтския език.
Там той е много по-запазен, отколкото в Ирландия, да не говорим за Шотландия, където едва ли повече от 3 процента от населението знаят "скотиш галик".
Уелс е и нещо като "резерват", от където Либерално-демократичната партия печели по-голямата част от мандатите си в Британския парламент.

Според собствената оценка на Mebyon Kernow - партията за Корнуол, тя е "политическа партия, застъпваща се за по-голямо самоуправление на историческата нация на Корнуол".
Тяхната политическа философия се опира на четири стълба, които те определят така: "Ние сме корнуолци (Cornish), зелени, в ляво от центъра и децентралисти".
Партията води борба за създаване на законодателно Корнуолско събрание, за което вероятно им дава кураж фактът, че Шотландия и Уелс вече имат собствени местни парламенти с определени пълномощия.

Що се отнася до Бретан - стремежът на част от жителите му, пазещи келтските, т. е. "истинските галски" традиции да се самоопределят, не е изчезнал.

Във Франция не обичат много-много да си спомнят, че през Втората световна война, доста бретонци се включват в специална бойна единица в състава на "Вафен SS".

Островите Корсика и Сардиния също са "изпратили" по една партия в EFA: Партията "Сардинско действие" (Partito Sardo d'Azione - PSd'A) и "Националната партия на Корсика" (Partitu di a Nazione Corsa).

На територията на Италия също действат още две регионалистки партии - членове на EFA: "Алианс за свобода на Емилия - Романя" (Alleanza Libera Emiliana/ Libertà Emiliana) и Лигата на Венето (Liga Fronte Veneto). Спомените от "славните времена", когато Северна Италия е била надробена на градове - държави са живи.

Освен тях, в немско говорещия Южен Тирол, който е част от Италия, действа друг член на EFA - Съюзът за Южен Тирол (Union für Südtirol).
По подобен начин в Белгия, интересите на немскоезичното малцинство се защитават и от Партията на немскоговорящите белгийци - Partei der deutschsprachigen Belgier (PDB).

Във Френска Савоя се подвизават две партии, противопоставящи се на "френското господство": Савойската лига (Ligue Savoisienne) и Движението на Савойския регион (Mouvement Région Savoie).
Тези партии (особено първата), пледират, че когато през 1860 г., Наполеон Трети е анексирал Савоя, никой не е питал савойците искат ли това или не.

Според Савойската лига проведеният малко по-късно референдум е бил меко казано дирижиран.
Освен това, той не е допускал отговор извън двата варианта - Савоя да бъде или във Франция или в наскоро обединилата се Италия. Вариант за независимост или за присъединяване към Швейцария не е бил предвиден. Действително, през Средновековието савойските дукове са били могъщи владетели, а Женева е бил един от най-укрепените градове в Европа точно заради съседството си с тях. Що се отнася до днешното положение - имах възможността с очите си да видя стикерите с надпис "Свободна Савоя" по много от автомобилите в савойското градче Ферней - мястото на заточението на Волтер.

Пак във Франция, за автономия на ... долината Вал д'Оста се бори едноименен съюз, приет за "едноутробен брат" в Европейския свободен съюз - Union Valdôtaine (UV).

Свидетели сме и на съществуването на две партии - членки на EFA, които се борят за възкресяване на два на практика изчезнали езика - фризийския в Нидерландия и окситанския във Франция. Това са Фризийската национална партия (Fryske Nasjonale Partij - FNP)  и съответно Окситанската партия (Partit Occitan - PÒc).

В EFA членуват и партиите на словенските малцинства в Каринтия (в Австрия) и в Италия, известни съответно под имената Enotna Lista (със седалище в Клагенфурт) и Slovenska Skupnost (със седалище в Триест).

Демократичните промени породиха центробежни сили дори и в държави, приемани от нас "по дефиниция" за "еднонационални", като Полша и Чехия.

В Полша на сцената излезе Движението за автономия на Силезия (Ruch Autonomii Slaska).
В Чехия отново се повдигна глас за обособяването на Моравия от Бохемия. Така в EFA се появява и партията "Моравци" (Moravané). От друга страна, правата на полското малцинство в Литва се бранят от партията, членка на EFA - Полска народна партия в Литва (Polska Partita Ludowa).

От Румъния в Европейския свободен алианс членува Лигата на Трансилвания и Банат (Liga Transilvania-Banat). От своя страна, дори Унгария се е обзавела с Унгарска федералистка партия.
Какво ще и се федерализира на Унгария остава неясно - маджарите са единствения народ, който може да претендира, че е разкъсан по-жестоко от България след Първата световна война с печално известния Трианонски договор. Но пък EFA си има за членове ... унгарските федералисти.

Защитничката на човешките права на руското малцинство в Латвия и депутат в Европейския парламент - Tatjana Zdanoka е приета за член на EFA сама за себе си - какво да се прави, гласът й в пленарната зала е много ценен, за да бъде оставена "неинвентаризирана".

Между партийната екзотика, обединила се в Европейския свободен алианс изпъква още една партия, която ни напомня за ентусиазма на Йосиф Висарионович да твори нации от всякакъв характер.

За нас българите любимото му изобретение е македонската нация, но да не забравяме, че човекът е бил планирал да ни обзаведе още с добруджанска и тракийска нация.

А за помиряването на пролетариата в Германия и Франция е била предвидена ... "елзас - лотарингската нация".

В наши дни, списъкът на партиите в EFA ни напомня, че Сталин е своеобразен "евъргрийн", с многозначителното присъствие на "Партията на елзаския народ" (Union du Peuple Alsacien).

Всъщност, този факт изобщо не може да се мери с намерението на Европейския свободен алианс да приеме за член ОМО "Илинден" ПИРИН.
Зад евфемизма "елзаски народ", общо взето надничат немско говорящите в Елзас-Лотарингия, които не са измислени в катедрата по езикознание в Харковския университет.

Към мотивите за създаване на някои от политическите партии, членуващи в EFA със сигурност можем да причислим и най-злокачествените форми на регионален егоизъм.

Типичен представител на партиите, движени от този мотив е Партията за свободни Аландски острови - Ålands Framtid, която откровено заявява, че се застъпва за езиковите и културни права на шведското население на Аландските острови (принадлежащи на Финландия), за да може "да станат суверенна, неутрална и демилитаризирана микродължава сред все по-нарастващото и все по-уважаваното семейство на европейските микродържави". Цитатът е от официалната справка за партията в сайта на EFA.

За десерт съм оставил може би най-важната формация, членуваща в Европейския свободен алианс - партията на македонците в Гърция, известна като "Дъга" и като "Вино - жито".
Преди време, когато тази политическа формация надигна глас, някои политически идеалисти, като покойният почетен председател на ВМРО - г-н Стоян Бояджиев, се зарадваха истински, че едва ли не започва възраждането на българщината в Гърция, по-точно в Егейска Македония.
Оказа се обаче, че не се е възродила българщината, а македонизмът е извисил глас в без съмнение най-нетолерантната към подобни изяви страна, членуваща в ЕС.

Гръцките власти "гасиха - смъдиха", както би казал Щастливецът, но в крайна сметка трябваше да преглътнат горчивия хап и сега си имат на своя територия гръцко ОМО "Илинден", само че под художествените названия "Вино - жито" и / или "Дъга".

Последният пример е студен душ за всички, които задават на висок глас въпроса "Абе кой ще допусне в Гърция партии като ДПС, Евророма или ОМО "Илинден" ПИРИН ?".

Ами ето кой - официалните гръцки власти. Макар и бълвайки змии и гущери, официална Гърция трябва да спазва "бон тона" в рамките на ЕС и макар и с погнуса, търпи македонстващата формация.

Всъщност, дори и Турция, започвайки дългия си поход към ЕС, отпусна хватката на репресивните си органи и престана да преследва употребата на кюрдския език и остави редица кюрдски партии и политически организации с поне минимални възможности да функционират.

След това съвсем бегло и повърхностно представяне на партиите от EFA и техните тежнения, лесно можем да разберем логиката, по която те застават зад ОМО "Илинден".

Според Манифеста на партиите от Европейския свободен алианс за изборите за Европейски парламент през 2004 г., "епохата на традиционните суверенни нации е останала в историята".
От EFA заявяват, че те "отхвърлят замяната на тази епоха с монолитен Европейски съюз, властта в който е в ръцете на големите държави - членки".
Според EFA "предизвикателството днес е как да се постигне дори и по-широко участие на всички народности в политическия процес. Политическа ДЕволюция, водеща към самоуправление и признаване на партикуларните идентичности е естествения синтез на нашата политическа борба".

Честито на всички, които трябва да спорят с EFA и да убеждават евродепутатите им, че ОМО "Илинден" е една безсмислица. Как да ни разберат ?!

Нямало било македонски език. Ами, може и да няма, ще ни кажат мило - мило от EFA.
То и в Шотландия два процента от хората знаят историческия "скотиш галик", ама SNP пак си се борят за самоуправление хората.

А какво да се каже за фризийската и окситанската борба за идентичност. На окситанския език са му видели сметката още през Френската революция (включително и с доста безскрупулни репресии), но хората се борят да бъдат разглеждани като различни от французите и точка.
А фризийския език се познава само от университетските преподаватели, но какво от това ? От фризийската партия се борят, хората отново да го научат. То и да си фризиец може да се окаже професия ...

Не сме били признавали македонската нация. Да, но и словаците не са били признавани за отделен народ, кажи-речи до 1911 г.
Като кажеш на словак, че няма македонска нация и той те гледа с негодувание и ти припомня, че и те са имали такъв период на непризнаване.

Ами какво да ни кажат функционерите от "моравската партия". Ако някои македонци водят потеклото си от Александър Велики, то моравците го водят по-отскоро - от Велика Моравия.
И се позовават на моравската мисия на Св. Св. Кирил и Методий. Те и македонците имат претенции към тях.

Нищожен бил броят на самоопределящите се като македонци в България. Ами точно така де - ще ни контрират от EFA. Какво се кахърите за няма 2000 души. Те на Аландските острови са цели 10500 жители и се борят за собствена независима, демилитаризирана и уважавана микро-държава.

Стойков и Сингартийски за сега ужким не искат никаква микро-държава.
Но защо да не почерпят вдъхновение от идеите за автономия на долината Вал д'Оста? Да си спретна едно самоуправление на Местенското корито да речем ...

Някой наивен българин и патриотин би проплакъл в отговор на тази европейска логика и би напомнил, че все пак келтите и галите са исторически факт.
Че все пак окситанците и фризийците също някога са били реалност.
Че историческите реминисценции на някои италианци могат и да ги тласкат обратно в Средните векове.
Че има доста голяма разлика между основателността на претенциите на каталунците и на нашите "омовци".
И да се провикне на края - толкова ли не могат да разберат някои евродепутати, че македонската нация е създадена с Коминтерновски директиви, лингвистично инженерство и огромни репресии над всички, които са държали на българската си идентичност ?

И тук ни чака разочарование. От EFA ще ни погледнат със съчувствие и ще ни попитат дали сме чували, че и в Румъния е прилагано доста голямо лингвистично инженерство, когато са се обединили Влашко и Молдова и е трябвало да се изгражда интегралната румънска нация.

След което ще ни попитат още, защо и в Гърция има македонска партия - "Вино - жито", за която по едно време някои български общественици - видни националисти са се застъпвали ...
В Гърция репресиите по-малки ли са били, ще попитат те и ние отново ще останем в положението на спорещи със стените в стаята, където се намираме.

Затова, трябва да сме напълно наясно. В ЕС има среди, които никога няма да приемат нашите аргументи - не поради невежество, а поради собствената си историческа обремененост и мнителността си към националната държава.

За тях е абсурдно да приемат, че забраняваме една партия като сепаратистка, преди тя да е регистрирана и да е извършила някаква дейност.

Изявленията на лидерите на тази партия, ПРЕДИ регистрацията й, за тези европейски политици нямат отношение, към проблема за правото на съществуване на ОМО "Илинден" ПИРИН.

По тази причина нашите усилия трябва да бъдат насочени към изясняването на мотивите на "омовци" най-вече пред българската общественост и към най-демократично държане на ОМО "Илинден" (и всичките му мутации) там, където му е мястото - в политическата маргиналия.

Формалният факт, че ОМО "Илинден" ПИРИН не може да спази законовите изисквания за да се регистрира (от къде да вземат 5000 члена горките професионални македонци) е хиляди пъти по-приемлив за евродепутатите от EFA в сравнение с принципните ни аргументи.
За тях процедурните причини, за да НЕ се регистрира ОМО "Илинден" ПИРИН са част от ПРАВИЛАТА и с тях те се съобразяват.

Но историческите, езиковедческите, етнографските и всякакви други спорове не могат да убедят крайните либерали и левите националисти - регионалисти и децентралисти, че ние сме прави.

Ние, българите сме дълбоко убедени, че историческата правда е на наша страна. Точно в това е и слабостта ни.
Ние трябва да защитим правата си според европейските стандарти за това, а не според собствените си разбирания.

Европейският съд давал право на съществуване на ОМО "Илинден" ПИРИН в България? Чудесно - нека даде такова право и на "Радко" и на други български формации в Македония. Пък да видим кои са по-многобройни.

* Изразените мнения са лични. Те по никакъв начин не ангажират Съюза за стопанска инициатива, на който авторът е заместник председател или Нов български университет, където преподава.