На 1 януари 1959г. така наречените "барбудос" (брадати) влизат триумфално в столицата на Куба - Хавана.
Така диктаторът Фулхенсио Батиста е свален и революцията побеждава.

Оттогава насам, всяка година тази дата означава за кубинците нещо като естествено продължение на коледните и новогодишните празници.

Естествено, в центъра на празненствата винаги се намира самият Фидел Кастро (макар той да влиза в столицата чак на 8 януари 1959г.).

Тази година обаче се случи първото изключение: Фидел предаде пълномощията си на брат си Раул още на 31 юли  2006г., след спешна операция на корема.

Той поздрави своите сънародници от болницата, където е лекуван и им изпрати новогодишно послание.
В него се подчертава трудният, "изпълнен с войни и опасности" период, през който преминава човечеството.

Фидел се възползва от случая да критикува глобализма, империализма и консуматорските общества, водещи планетата Земя към екологична катастрофа.
Именно така той оправдава борбата, която е водил до момента и смята да води и занапред.

За първи път от петнадесетина години обаче той не е сам в тази борба.
След политическия завой наляво, който направи почти цяла Южна (само с две изключения - Колумбия и Парагвай) и част от Централна Америка, Фидел може да се смята за кръстник, или духовен баща на новите латиноамерикански президенти, както на ляворадикалите - като Уго Чавес, Ево Моралес и Даниел Ортега - така и лявоцентристите - Лула, Алан Гарсия и Нестор Киршнер.

И това признание е напълно заслужено. Именно от Куба получаваха решителна подкрепа младите сандинистки ръководители през 60-те и 70-те години на миналия век, когато се бореха срещу диктатурата на Сомоса, свалиха я и издигнаха Даниел Ортега на президентския пост.

Сега той се завърна на власт, отново с кубинска и най-вече с венесуелска помощ.

Уго Чавес щедро даряваше нефт на сандинистите по време на предизборната кампания и така успя да подсигури техните обещания за икономически възход на страната.
Самият той в известен смисъл също може да се смята за креатура на Фидел Кастро и не случайно му изпрати поздравление за годишнината от победата на революцията, заедно с пълните събрани съчинения на Симон Боливар и редица други книги и сувенири.

След неуспешния опит за преврат на 3. ІІ. 1992г. младият венесуелски подполковник попада за 2 години в затвора и веднага след излизането от там заминава за Хавана по лична покана на кубинския лидер.

Именно подкрепата и влиянието на последния помагат на Уго Чавес да получи признание в цяла Латинска Америка.

Явно че още тогава Фидел Кастро е видял в него бъдещия политически лидер от световен мащаб и свой наследник като основен противник на САЩ в латиноамериканския регион и не само в него.

Уго Чавес вече установи стратегическо партньорство с президентите на Иран - Махмуд Ахмадинеджад и на Беларус - Александър Лукашенко и усилено превъоръжава венесуелската армия с руско оръжие.

През месец септември 2001г. моят приятел - тогавашният кубински посланик Хосе Росадо Амадор, получи пред очите ми микро-инфаркт, след като узна за решението на Москва да закрие руската военно-морска база в Куба.

Той не беше наясно как кубинската икономика ще компенсира загубата на редовно и коректно плащания от Руската федерация наем за тази база.
Неговите опасения бяха свързани с повторение на икономическата катастрофа, която Куба преживя след 1989г.

Днес със сигурност може да се каже, че с такива съюзници като Уго Чавес и Ево Моралес, оглавили двете най-богати на суровини южно-американски страни - Венесуела и Боливия, братята Кастро нямат основание да се притесняват от икономически проблеми и евентуално социално напрежение.

Самият Ево Моралес е напълно наясно, че дойде на власт благодарение на стратегическата подкрепа от страна на двамата си съратници и не може да не бъде благодарен.

Така че, независимо дали Фидел Кастро ще остане за по-дълго в болницата или ще се върне към изпълнение на своите задължения, в Куба не трябва да се очакват никакви сътресения.
С или без него, страната поне в близко бъдеще ще продължи да се движи в досегашната посока.