Левицата в Бразилия няма алтернатива

Няма никакво съмнение, че Дилма Русев ще спечели втория тур (насрочен за 31 октомври, бел.ред.) на президентските избори в Бразилия.

Обаче, ако се абстрахираме от патриотичните си пристрастия към нея, един обективен анализ за политическото развитие на тази страна трябва да отчете като най-важен факта, че най-голямата латиноамериканска държава - пета по население и осма по икономическо развитие в света, е загубила своята дясна политическа традиция.

И тримата кандидати за президент, набрали най-много гласове на първия тур на изборите, представляват партии, които, поне до скоро, минаваха за леви или крайно леви. Партията на Труда, издигнала Дилма Русев и Зелената Партия, издигнала Марина Да Силва, през деветдесетте години бяха образували крайно лява коалиция, заедно с про-маоистката и про-енверистка Комунистическа Партия на Бразилия.

След разкола между СССР и Китай нейните лидери взеха страната на Мао Цзе Дун, а след този между Китай и Албания - на Енвер Ходжа.

На състоялия се през май 1988г неин VІІ конгрес е отбелязано, че "е необходимо да се търсят нови форми и методи на борба срещу монополите и послушните им правителства, да се върви към тактически компромис, с цел единството на всички антиимпериалистически, революционни сили".

В последния документ, който тази партия е обявила на теоретичната конференция на международното комунистическо движение в Брюксел в началото на май т.г. се казва, че "Комунистическата Партия на Бразилия твърдо защитава позицията, че не е възможен изход от кризата на капитализма в рамките на системата.
Настоява работниците да се борят срещу тази политика, която стоварва върху плещите им резултатите от кризата. Предлага политическа програма за борба и натрупване на силите, с цел революционно преодоляване на капитализма. Класовата и антиимпериалистическата борба на работниците са единственият път, който може да спаси човечеството от злините на капитализма. Социализмът е реалната алтернатива, за да се отвори пътя към прогреса и социално-икономическото развитие".

Следва да се отбележи, че няколко години поред на всички видове избори Комунистическата Партия на Бразилия издигаше млада и красива лекарка, която правеше стрийптийз пред камерите, снимащи предизборните видеоклипове и така набираше гласове.

Както на Партията на Труда символът е президентът Лула, така на Зелената Партия - видният журналист и политик, бивш крайно ляв терорист Фернанду Габейра. Именно той преди години в едно интервю за вестник "Труд" за първи път спомена името на Дилма Русев пред българските читатели, и то като много изявена крайно лява терористка от друга революционна организация.

Неговите фанатични изяви в защита на природата и на хомосексуалистите - ходенето на работа с колело и участието в "голите маршове", го правят популярен из цяла Бразилия.

Навремето Фернанду Габейра е сред участниците в отвличането на американския посланик Чарлз Елбрик, известно на читателите от популярния игрален филм, пресъздаващ достатъчно точно това събитие. След като е заловен, е осъден и амнистиран, но е принуден да прекара над 20 години в емиграция в Швеция. Докато е там, се разочарова и от комунизма, и от Кубинската революция. Когато се връща в страната си, основава Партията на Зелените. В момента е сенатор от нея и изненадващо подкрепи на изборите социалдемократа Жозе Сера, като заяви, че "това е най-добрият кандидат".

Той отрече обвиненията, че връща на Жозе Сера жеста - последният го подкрепи на изборите за губернатор на щата Сау Паулу, които Фернанду Габейра загуби. Ако ги беше спечелил, най-големият бразилски мегаполис сигурно щеше да стане световен център на хомосексуализма!

Традиционната лява политическа сила в най-голямата латиноамериканска държава (както и във всички нейни съседки) е Бразилската Комунистическата Партия. Нейната история започва през 1934г. , когато под ръководството на наскоро оглавилия партийното ръководство и превърналия се по-късно в неин символ Луиш Карлуш Прещиш и съпругата му - немската комунистка Олга Бенарио, започва първата, ръководена от Коминтерна, комунистическа революция в Латинска Америка.

За разрастване на влиянието на партията помагат и великият писател Жоржи Амаду и световно известният архитект Оскар Нимайер. След развенчаването на култа към Сталин обаче те се разочароват от комунизма и се оттеглят от политиката. След години, преди смъртта си, самият Луиш Карлуш Прещиш е отстранен от партийното ръководство и Бразилската Комунистическата Партия окончателно се маргинализира.

Ляво-радикални са и корените на Социалдемократическата Партия на Бразилия - главна опозиционна сила в момента. Веднага след падането на военната диктатура тя нямаше голямо влияние и нейният лидер Мариу Коваш печелеше незначителен брой гласове на президентските избори. Когато обаче през 1994г. тази партия издигна за кандидат за президент най-известния бразилски ляворадикален теоретик Фернанду Енрики Кардозу, той спечели на два пъти изборите, стана президент за 8 години и за този срок превърна партията си в управляваща.

Следва да се има предвид, че предшественикът на Жозе Сера - най-сериозният съперник на Дилма Русев на тези избори, формира своята идеология през 60-те години, в обстановка на подем на революционното движение в региона, след победата на Кубинската революция. Той разкрива в изследванията си пагубния характер на въздействието на империалистическата зависимост върху латиноамериканските икономически и социално-политически структури.

Предлаганите от него алтернативни модели на развитие са насочени към преодоляване на зависимостта и изостаналостта, към утвърждаване на позитивен социален идеал. Фернанду Енрики Кардозу е сред основоположниците на концепцията за десаролизма. В нея подчиненото положение на Латинска Америка в системата на световното политическо развитие, нейното място в "периферията", се интерпретират като основни причини за неразвитостта.

Той е сред тези, които разработват теорията за "вътрешния колониализъм", според която върху вътрешната социално-икономическа структура на латиноамериканските държави се отразяват отношенията на господство и подчинение, характери за положението на тези страни в света. Неговият извод е, че регионът стои на прага на дълбока социална революция, която ще разкъса отношенията на зависимост, ще позволи да се построи ново общество, ще даде възможност на иберо-американският свят да играе по-важна роля в глобалното развитие.

Целта на Фернанду Енрики Кардозу, и докато беше само ляворадикален теоретик, и през осемте години на двата му президентски мандата, беше разработването на нов обществен модел, свободен от империалистическата намеса и капиталистическата експлоатация.

Както става ясно, той не може по никакъв начин да бъде охарактеризиран като десен политик. Това се отнася и за неговата партия. Въпреки че не приложи на практика всички свои теоретични постановки, в крайна сметка успя да проведе една ляво-центристка политика.

Когато се занимаваше само с наука, Кардозу сам отправи сериозни претенции към бразилския елит и към Международния Валутен Фонд. Той ги повтаряше и когато Социалдемократическата партия на Бразилия издигна неговата кандидат-президентска кандидатура.

Фактът, че през осемте години, докато беше начело на страната, беше принуден да води една по-умерена политика, потвърждава хипотезата, че президент на Бразилия се става най-вече с ляво-радикални и дори екстремистки лозунги, но не е възможна тяхната реализация в социално-икономическата и международната политика на страната. Същото се отнася и за Лула, и за Дилма Русев.

Структурно бразилските леви никога не са били едно цяло и са се групирали около различни партии, движения и обединения. За политическата им еволюция е характерна вътрешната им маргинализация и фрагментация, свързани с окончателната криза на крайно левите политически концепции едновременно с ръст и усилване на влиянието на левите идеи сред радикалните бразилски интелектуалци и сред народа като цяло.

От 30 години насам, най-авторитетната лява политическа сила в Бразилия е именно Партията на Труда, основана от сегашния президент Луиш Инасиу Да Силва, с прякор Лула. В нейната основа са профсъюзите на металурзите от промишления пояс на Сау Паулу.

Тя възниква като масова организация с открити, подвижни, широки идейни граници, като партия, способна да изрази интересите на широкото народно движение, на всички социални слоеве и групи, противостоящи на диктатурата.

Тя е ново явление в политическия живот не само на Бразилия, но и в световен мащаб, сред традиционните леви партии от този период. Създадена на демократична и плуралистична основа, Партията на Труда не приема идеите на про-съветското комунистическо движение, въпреки че винаги подкрепя Фидел Кастро и Кубинската революция.

В идеологически план се позиционира като противовес на "догматичния комунизъм", както пише в учредителните документи. Тя обаче никога не отхвърля марксизма като цяло. Напротив, много от нейните течения смятат себе си за марксистки и приемат "истинския", "автохтонния" марксизъм за своя идеология. Има дори и такива, които подкрепят борбата на полския профсъюз "Солидарност" срещу авторитарния режим на генерал Войчех Ярузелски.

По време на победната предизборна кампания през 2002г. социалистическата риторика и фразеология реално отсъстват от материалите и изказванията на Лула. След спечелването на първия президентски мандат, през 2002г., в инаугурационната си реч в Конгреса каза следното: "Днес ние откриваме нова глава в историята на Бразилия - не несправедлива, пасивно съзерцаваща страданията най-бедните, а величествена, благородна, утвърждаваща се в света като страна за всички, без класови, етнически, полови и религиозни различия. По своя аграрен, промишлен, урбанистичен потенциал, по природното разнообразие, културните богатства - това е страна на новото хилядолетие".

Когато зае поста за първи път, той си постави амбициозната задача - едновременно да нахрани бразилците, да съблюдава международните договори и да изплаща процентите по външния дълг. Тъй като постигането и на трите цели едновременно е практически невъзможно, тяхното преследване доведе до забележимо спадане на темповете на икономическия ръст.

Все пак, неговата разумна политика на компромиси доведе дотам, че много останали без средства бразилци започнаха да си осигуряват нормални доходи чрез производствена дейност. След като стана президент, Лула се отказа от радикалната си опозиционна програма и започна да търси съвременни решения на най-острите социални въпроси.

Неговото правителство например започна да изплаща "продоволствени стипендии" на семействата, чиито деца редовно посещават училище. Така решаването на проблема с глада беше обвързано с това на проблема за хуманитарното развитие, имайки предвид, че образоването е ключов фактор за развитието на съвременната икономика. Тази политика вече даде забележими резултати и повиши популярността му. Компромисите, които беше принуден да прави по време на двата си мандата, бяха резултат както от външен натиск, така и от вътрешната нееднородност на неговата партия и подкрепящата го коалиция. В нея се срещат, както ултралеви, така и центристки тенденции.

Екзотична, поне за европейските възприятия, е личността на Дилма Русев. От съвременните европейски политици можем да я сравним най-вече с бившия немски външен министър Йошка Фишер, а от предното поколение - с покойния ирландски президент Еймън Де Валера, а защо не и със самия Йосиф Сталин! А също така и с покойния израелски министър-председател Менахем Бегин.

Това са хора, преживели сложната еволюция от действащи успешно и ефективно терористи към висши политици, някои от тях оглавили държавното управление.

Всъщност Дилма Русев не е толкова успешна терористка. Родена е през 1947г. в сегашния бразилски мегаполис Белу Оризонти в семейството на българския имигрант-комунист Петър Русев и бразилската учителка Дилма Да Силва. През 1969г. поема по пътя на въоръжената борба с военната диктатура. Първоначално се включва в Comando de la Liberacion Nacional (Група за национално освобождение) - COLINA, а по-късно - във Vanguardia Armada Revolucionaria "Palmares" (Въоръжен революционен авангард "Палмарес" - хора, които отглеждат и стопанисват палми). Ръководи обира на резиденцията на губернатора, откъдето са конфискувани големи суми пари и други ценности. Няма данни да е убивала хора.

Бойните й другари от този период я описват като сурова и фанатично предана на революционната кауза. Когато ги е командвала, са я сравнявали със сержант от армията, която е искала да свали от власт. Тук явно заговорва бащината и кръв - Петър Русев напуска България, когато БКП е в сектантския период. Това е времето на дружествата за трезвеност и забраната за любовни отношения между младите комунисти и комсомолци.

Терористичната й кариера трае кратко - след няколко месеца е арестувана в бар в Сау Паулу и е измъчвана в затвора. Според съкилийничките и, е понасяла мъжествено изтезанията и униженията и е показвала твърд характер, с което им е служила за пример в тежките дни, които са преживели.

Твърд характер показва и след заемането на поста министър на мините и енергетиката в първия кабинет на Лула. Говори се, че тогава е разплакала по телефона директора на държавната компания "Петробраз", през която минават милиарди долари!

Забележително е, че Лула я назначава на тази длъжност, без да е членувала в неговата партия! След корупционния скандал с тогавашния началник на кабинета на президента, се налага тя да заеме този ключов пост, равнозначен на този на министър-председател в другите страни.

Сега отново се развихря корупционен скандал със следващия началник на кабинета, който вече доведе до оставки и попречи на Дилма Русев да спечели на първия тур на президентските избори. Това обаче най-вероятно ще се случи на втория, дори скандалът да продължи да се разгаря, или стойността на реала да падне под 1.70 за долар, което се смята за критична точка. Тогава силно ще бъде затруднен бразилският експорт.

Защото най-важното е, че десетки милиони бразилци свикнаха да живеят по-добре, благодарение на Партията на Труда - да се хранят по три пъти на ден и децата им да ходят на училище. И те едва ли ще искат да се върнат към старите времена.

А на бразилския елит ще му се наложи да се приспособи към новата ситуация, така като навремето на героите на просветителя и романтика от ХІХ век Бернарду Гимараенш от романа "Робинята Изаура" (познат до болка на българите) им се е наложило да се примирят с отмяната на робството.

Иначе не само в Бразилия, но и в цяла Латинска Америка и дори в Португалия и Испания продължават дискусиите около личността на Дилма Русев. Критиците й недоумяват как е възможно една бивша терористка да стане президент на петата по население и осма по икономическо развитие държава в света и как ще обединява народа си!?

Не знаят също така какъв пример ще дават оттук-нататък на децата си за бъдещето, след като от левия тероризъм може да се достигне до президентството!?

Симпатизантите й уточняват, че тя е воювала срещу военната диктатура, тоест упражнявала е народно насилие срещу насилието от страна на държавните институции и твърдят, че не е била терористка, а партизанка и я сравняват с Фидел Кастро и Че Гевара.

Тези спорове ще продължат и след 31.10.2010г., когато Дилма Русев почти сигурно ще заеме президентското кресло и на плещите й ще се стоварят проблемите на огромната страна и дори на прилежащия регион. Дори обаче това да не стане и Жозе Сера изненадващо да стане президент, той не може да не провежда лява политика, ако не иска да му спретнат някой компромат и да напусне позорно поста си, както навремето Фернанду Колор Ди Мелу - последният наистина десен президент на Бразилия.

Защото левицата в Бразилия няма алтернатива! Колкото това и да не се харесва на бразилската олигархия и на произхождащите от нея възпитаници на дипломатическата академия ИТАМАРАТИ - сега посланици и консули в различните световни столици.

Тази страна неумолимо се превръща в държава на своя народ, а не на шепа избраници!