Агресията сред тийнейджърите не е от вчера, но има ново име - "локали" - locals, известните ни квартални банди. Подобни групички е имало винаги. Само справянето с тях е с различен успех. Наскоро родител на тийнейджър ги описа във фейсбук - черни анцузи (за предпочитане скъпи), ефектни маратонки, движат по 5-6 или повече само в група.
Както казва един от коментиралите "явлението" в социалната мрежа - "реагират положително на "майка България". Бабаити-патриотчета.
Покрай родителската публикация наизскачаха потулени случаи на агресия - пребити деца, причаквани в подлези, където няма камери, в гаражи на молове, край метростанции в по-отдалечените квартали или пък в столичния център. Мястото явно не ги притеснява. За един възрастен мъж, който умее да се защитава, не са предизвикателство - бързо се разбягват, но за тийнейджър, който се прибира сам - несъмнено са заплаха.
Многопосочни са реакциите на въпросните локали - от "един хубав бой ще ги оправи" и "едно време имаше ТВУ" до "виновно е цялото общество" и "трябва да се работи повече с психолози". Доминира мнението, че това са деца, при които има дефицит на родителска грижа или са подложени на агресия вкъщи.
Част от коментаторите виждат проблема в училището, което неглижирало възпитателските си функции. Вменяването на такава отговорност на училището става все по-удобно, когато трябва да оправдаем родителското си безхаберие. Но училището вече няма механизми за ефективна възпитателна дейност.
Някои носталгици по времето на соца са сигурни, че с въвеждането на часове по етика и религия от ранна възраст проблемът с младежката агресия ще се реши.
Първо, абсурдно е, че точно тези, които плачат за онези "хубави времена, когато нямаше нищо, но бяхме щастливи" търсят изход в религията, която беше забранен духовен отдушник. Второ, да изучаваш етика или добродетели в училище като самостоятелна дисциплина също е лишено от смисъл, защото всеки урок по история или литература би могъл да популяризира добродетел - ако има интерес към него, разбира се.
Момчетата с черните анцузи са като някогашните улични хулиганчета, скинари, гамени и др. подобни. МВР министърът ги нарече "феномен", но в появата и съществуването им няма нищо "феноменално". Нищо феноменално няма и в реакцията на институцията му, която се ограничи до увеличаване на патрулките по квартали и засилено полицейско присъствие. От Метрополитена се включиха с ангажимент да поставят видеокамери при изходите на станциите. Останалите засега се вайкат.
Споменатите мерки могат да бъдат описани с един термин от медицината "палиативни грижи". Облекчават страданията на тежко болния, но не го излекуват. Сега за пореден път се прави същото, ентусиазмът ще се задържи месец-два и ще стихне. Локалите ще продължават да съществуват под една или друга форма и название, защото няма профилактика, която да направи невъзможна появата им.
Прави са тези, които казват, че част от проблема е липсата на капацитет у немалко от днешните родители, но подобен дефицит е имало винаги.
Само че в други години училището успешно изземваше някои семейни функции и успяваше, донякъде, да контролира подобни процеси. Сега това му е невъзможно, защото него го контролират от всички страни, включително и същите тези родители, които иначе нямат време за локалите си.
Можеш успешно да отгледаш локал, ако ангажиментът към детето ти се свежда единствено до осигуряване на средства за купуване на скъпи анцузи и маратонки. И ще захранваш поредния "опасен социален феномен" както бяха определени гамените в черно.
Един от интервюираните психолози тези дни обясни, че ако обществото покаже на локалите, че не са нещо интересно или модерно, проблемът ще се реши от само себе си. Само че сега има социални мрежи и дори да изчистим медийното им присъствие, другите канали и потребителите им ще работят срещу тяхното маргинализиране.
Малко по-сложно е от едно време. Тогава бръснеха глави, преместваха в друго училище или пращаха в споменатото вече трудово-възпитателно училище (ТВУ). Сега бръснатите глави са модерни, преместването от едно училище в друго сложен процес, ТВУ-та няма (и по-добре).
Как се решава проблемът с тийн бандите другаде?
В Сингапур, по думите на потребител, има програма за справяне с тийн агресията по улиците. Съществува и Младежки съд, който постановява наказания. С рецидивите наказанията се утежняват, а започват от пробация и рехабилитация извън дома и училището. Има и рехабилитационни центрове за непълнолетни с непрекъснато обучение. Специален борд към министъра на младежта, съставен от доброволци, наблюдава тези центрове. В програмата се включва и полицията.
Както казва авторът на коментара - "нужен е само един читав министър за два или три мандата и половината работа ще е свършена". Все пак у нас е нужно много повече от един читав министър.
glider
на 28.04.2025 в 00:09:47 #2.....или пращаха в споменатото вече трудово-възпитателно училище (ТВУ)..... сега...ТВУ-та няма (и по-добре). Е, и? Авторката, като си толкова напред с материала какво предлагаш? Проблема всички го виждаме, някои го усещат на гърба си, а какво е решението? Може би е в последния абзац: ...Съществува и Младежки съд, който постановява наказания. С рецидивите наказанията се утежняват, а започват от пробация и рехабилитация извън дома и училището. Има и рехабилитационни центрове за непълнолетни с непрекъснато обучение.... Т.е. пак стигаме до ТВУ-та, независимо как се казват. При всяко положение трябва да има институция (реално работеща!), която да е в състояние да изведе и прекъсне връзката между младите правонарушители и токсичната среда, която ги е създала и ги захранва - семейство и/или приятелски кръг. Ако някой има друго решение - ами да казва, не да се спотайва.
shtimpo
на 27.04.2025 в 20:30:51 #1Авторката наричаше хората, които не искат в училище да бъдат преподаван ЛГБТПТКМН материал “неандерталци” Учудващо ли е, че не губи време и лепва на подрастващите побойници прокобното (за нея) “Бабаити-патриотчета“ Муха-лaйнaркa