Как разрушената стена на Белгородското водохранилище ще се отрази на фронта в Украйна?

Украинските въоръжени сили нанесоха ракетни и дронови удари по Белгородското водохранилище, в резултат на което беше сериозно повредена неговата язовирна стена. Атаките доведоха до неконтролируемо изпускане на вода в река Северски Донец, която на много участъци от фронта служи като естествена бариера между позициите на руската и украинската армия.

Първите съобщения за ударите се появиха на 24 октомври, когато местните власти в Белгородска област обявиха ракетна тревога и съобщиха за обстрел в района на село Графовка, близо до административните съоръжения на язовира.

На следващия ден, 25 октомври, губернаторът Вячеслав Гладков потвърди повредите и предупреди, че при повторен удар може да се стигне до наводнения в някои населени места. Властите призоваха жителите на селата Безлюдовка и Нова Таволжанка да се евакуират.

Според украинския командир Роберт Бровди ("Мадяр") от Силите за дронови системи, атаката е била дело на неговото подразделение и е получила кодовото име "Стена, дръж се, ако можеш". Той заяви, че в резултат на операцията нивото на водата в язовира е спаднало с около един метър.

Руски източници твърдят, че по съоръжението са били изстреляни и ракети от системи HIMARS, което е довело до разрушения по пътя, оборудването и шлюзовите механизми. В мрежата се появиха снимки и видеа, потвърждаващи изтичането на големи обеми вода.

Какво се случва в Купянск и защо е важен градът?

Руски сили водят боеве в централните му части

Водохранилището е изградено през 1985 г. на река Северски Донец, на 10 км южно от Белгород. Първоначално е предназначено за промишлено водоснабдяване, но впоследствие е превърнато в зона за отдих.

То има обем от 76 млн. куб. м вода, дължина 25 км и максимална дълбочина 14 м. От 2004 г. е обявено за обект от федерално значение.

Според директора на водохранилището Юрий Парамонов, дори при пълен пробив на стената последствията за руската територия ще са ограничени, тъй като водата се оттича към Украйна — в каскада с украинското Салтовско водохранилище. Най-застрашени са населените места по течението на реките Северски Донец, Нежегол и Волчия, включително украинският град Волчанск.

Районът около Волчанск от март 2024 г. е арена на ожесточени боеве. Градът, разположен на приток на Северски Донец, е разделен между двете армии - северният бряг се контролира от Русия, а южният - от Украйна.

Наводненията, причинени от разрушаването на язовира, могат да подкопаят руските отбранителни позиции, разположени по течението на реката, като залеят окопи, укрепления и пътища за снабдяване. Украинският военен анализатор Александър Коваленко съобщава, че вече има данни за наводняване на позиции на 82-ри мотострелкови полк и 138-ма бригада на руската армия.

Подриването или разрушаването на хидротехнически съоръжения не е прецедент в настоящата война. През юни 2023 г. беше взривена Каховската ВЕЦ, което доведе до мащабно наводнение в Херсонска област и множество жертви.

Подобен инцидент имаше и през ноември 2024 г. при Кураховското водохранилище в Донецка област. И в двата случая Украйна и Русия се обвиниха взаимно.

Атаката срещу Белгородското водохранилище има едновременно военни и екологични последици. Тя може да затрудни руската логистика и отбранителни линии, но и да предизвика хуманитарни рискове за населението по поречието на Северски Донец.

Към момента руските власти уверяват, че ситуацията е под контрол, но нивелът на водата продължава да спада, а рискът от нови удари остава реален.

Зеленски: Украйна използва новите ракети "Фламинго" и "Рута"

Украйна ще се нуждае от средства и след края на войната, предупреди той