Както казва председателят на Комисията по външна политика на венецуелския Конгрес на депутатите Хосе Рамон Меркадо Ернандес, «Николас Мадуро е единственият президент в света, който направи два опита за автопреврат и се провали и в двата!» Опозиционният политик в Каракас има предвид опита за непризнаване на резултатите от парламентарните избори през миналата година и сегашното обявяване на свикването на нова Национална асамблея, която да замести опозиционната, създадена в резултат на тези избори. Обаче генералният прокурор Лусия Ортега Диас вече обяви, че подобен акт ще бъде в нарушение на Конституцията от 1999г. «Това е Конституцията на Чавес! Тя е неприкосновена!» Явно че дамата - прокурор се причислява към автентичните боливарианци - последователи на команданте Уго Чавес, които отдавна не могат да търпят волунтаризма на Николас Мадуро и неграмотните му политически решения, резултат най-вече на липсата на системно образование на младини. В това отношение тя силно се отличава от членовете на Върховния съд, които се превърнаха в послушни изпълнители на неговата воля и на наркотрафикантите, които стоят зад гърба му.

Миналата седмица от самоделна бомба, хвърлена по време на студентско събрание, загина младежкият лидер Армандо Канисалес. Това беше капката, която препълни чашата и изпрати огромното мнозинство на венецуелската младеж в лагера на опозицията. Не е случайно, че сред 167-те политически затворници във Венецуела повечето са студенти (на второ място са военните).

Ясно е, че когато един политик загуби подкрепата на младежта, той рано или късно си отива. По тази причина излежаващият тежка присъда опозиционен лидер Леополдо Лопес вече демонстрира много високо самочувствие от затворническата килия, опровергава данните за смъртта си и се готви за завръщане в голямата политика, веднага след излизането си. Неговата съпруга Лилиан Тинтори (която всъщност публикува списъка със 167-те) постоянно обикаля испаноезичните страни, управлявани от дясноцентристи, където е триумфално посрещана, и събира както овации и политическа подкрепа, така и материални средства за каузата си.

Съсипаната венецуелска икономика е ярко доказателство какво може да се случи на една развита икономически държава с огромни природни ресурси и стабилна образована средна класа (почти изцяло заета в нефтения и газов сектор), когато начело застане лидер, неумеещ да смята. Последното доказателство за аналфабетизма на Николас Мадуро е решението му, при галопиращата инфлация, да задържи цените на хранителните продукти. Това означава, че те съвсем ще изчезнат от пазара. И сегашният глад и липса на продукти от първа необходимост във Венецуела ще бъдат сравнително приемливи на фона на утрешните. Когато мнозинството венецуелци ще гладуват както навремето етиопците и сега сомалийците. И няма да има какво да губят. А когато един латиноамерикански народ е овладян от стихията на революцията, става наистина страшно и спасение няма да има за никого. Най-малкото за Мадуро, Кабельо и сие.

След неизбежното падане на Николас Мадуро, ляворадикалното междудържавно обединение, насочено против САЩ - АЛБА, няма да осиротее. Ще го оглави новият еквадорски президент Ленин Морено - съратник и последовател на братята Кастро в Куба и Ортега в Никарагуа.

Случайното съвпадение със 100-летието на Октомврийската революция е знаково. Новият еквадорски президент Ленин Волтер Морено е адаш на вожда на световния пролетариат (едновременно и на великия френски философ и просветител) и също, както и Владимир Илич Ленин, изповядва ляворадикалните идеи. Макар че не се кани да разпалва гражданска война и да репресира политическите си противници. Ако, разбира се, те самите не го провокират...

Новият президент има амбицията да реши индианския проблем - навремето именно индианците подкрепиха гражданската революция на предшественика и патрона на Ленин-младши - Рафаел Кореа. Обаче, ако поискат, бързо да се организират за протести. Ако това се случи, дестабилизацията на правителството ще бъде много сериозна и за дълго. Еквадор вече няколко пъти беше на ръба на гражданската война. Ако и левите не се справят, тогава разочарованието сред широките индиански маси ще бъде пълно. И следващият им ориентир може да стане радикалният индеанизъм като в Боливия или в някаква степен в Перу.

Ленин Морено трябва да намери възможност за конструктивен диалог с армията (Рафаел Кореа не винаги успяваше в това). Върхушката й остава потенциален враг на левите - еквадорският офицерски корпус по традиция учи в САЩ и в Западна Европа. От там купува оръжие и бойна техника. А в местната военна академия е преподавал генерал Пиночет!

Так или иначе Ленин Морено има подкрепата на народа и на международната общност, в частност на левите сили - както в Латинска Америка, така и в Европа, и в САЩ (Бърни Сандърс е готов да сътрудничи с Ленин-младши). Лидерите на евразийските гиганти също изказаха удовлетворение от изборите. Руските вертолети вече постъпват в еквадорската армия.

02.04.2017г. беше окончателно спрян така нареченият «десен завой» в Латинска Америка. Това понятие беше измислено от експертите по «левия завой», който беше поставен под съмнение от изборните неуспехи на левите в главните страни на Южна Америка: Бразилия, Аржентина, Венецуела, Перу. Възможното завръщане на левите на власт в Парагвай и в Хондурас до края на годината отваря перспективата за създаване на «леви ядра» в самия център на южноамериканския континент и в централно-американския провлак - до Парагвай е Боливия на Ево Моралес, на смяна на когото, следвайки еквадорския пример, може да дойде вице-президентът Алваро Гарсия Линера. Тогава двете, по-рано враждуващи страни, ще могат да създадат нещо от типа на «съюзна нарко-държава» - Ево Моралес отдавна строи «нарко-социализъм». А Хондурас е между Салвадор и Никарагуа, където управляват леви президенти и партии-фронтове. Ако към тях се присъедини новият колега в Тегусигалпа, консолидацията на трите страни бързо ще се развива - в рамките на блока АЛБА и периферията около него.

На този етап, в Южна Америка управляват трима ляворадикални президенти на страни, без общи граници: Ленин Морено в Еквадор, Николас Мадуро във Венецуела, Ево Моралес в Боливия. Подкрепят ги двама лявоцентристи: Мишел Бачелет в Чили и Табаре Васкес в Уругвай. За двамата това е втори и последен мандат. В Централна Америка никой не може да каже колко дълго ще управлява Даниел Ортега в Никарагуа и Раул Кастро в Куба. А също съюзникът им Салвадор Санчес Серен в Салвадор, който в младостта си, като «команданте Леонел Гонсалес» беше още по-радикален и се смяташе за просъветски комунист. Сега обаче не се присъедини към блока АЛБА. Макар да не е късно - има време до края на мандата му.

Рафаел Кореа предпочете да не нарушава демократичните норми и да замине за родината на съпругата си - Белгия и оттам да дава наставления на приемниците си. Няма съмнение, че с негова помощ те ще продължат борбата против армейската върхушка и десницата. Ленин Морено има всички шансове да тласне Еквадор напред. Страната има сериозен икономически потенциал. В годината на 100-летието на Октомврийската революция, Ленин-младши се превръща в символ на латиноамериканската революционна левица. Дипломатическият му опит като заместник на Бан Хи Мун в ООН ще му бъде от полза. Особено на фона на предстоящото падане на Николас Мадуро. Икономическият ръст и съблюдаването на демократичните процедури консолидират партията му «Алианс Паис» (Съюз за страната).

Ленин Морено ще замести Николас Мадуро като лидер на АЛБА и символ на «левия завой».