Сякаш за да опровергаят специално предния ми коментар, органите за сигурност на САЩ арестуваха над 10 предполагаеми руски шпиони и им предявиха чудовищни обвинения.

Обвиненията едва ли ще издържат в съда, но сянката върху бързо развиващите се отношения между Москва и Вашингтон е хвърлена и ще тежи върху дипломатите от двете страни още дълго време.

Постигнатите договорености по време на посещението на Дмитрий Медведев в САЩ и на сбирките на Г-8 и Г-20 в Канада може и да не бъдат реализирани, ако този акт върне времената на „студената война" между двата военни колоса и наложи нов етап в надпреварата във въоръжаването. Тогава едва ли ще бъдат ратифицирани Договорът за съкращаване на стратегическите нападателни оръжия и други съглашения и споразумения за развитие на военно-политическите, икономическите и културните връзки.

Вашингон ще продължи да се меси в Средна Азия, а Москва - в Латинска Америка. Това означава, че двата задни двора ги очаква перманентна нестабилност и вътрешна и външна конфронтация - нещо, което наблюдаваме и сега.

Двата гиганта ще продължат да хвърлят милиарди долари, с цел всеки да подкопае усилията за доминация на другия в традиционните му сфери на влияние. „Презареждането" на отношенията между САЩ и Руската Федерация може да се окаже с обратен знак и да удари по авторитета на неговите инициатори.

Стигаме до въпроса кой има сметка от подобно развитие на събитията? Очевидно става дума за явните и скрити противници на сегашните руски и американски ръководители, които по стар навик се опитват да „ловят риба в мътна вода".

Защото, когато вниманието на общественото мнение в страната и чужбина се отклони по посока на конфликтна ситуация между великите сили, по-лесно става преразпределението на ролите между основните вътрешни играчи и подмяната на ключови фигури в управлението.

Самият руски външен министър Сергей Лавров заяви, че моментът за арестите е избран „изящно". Бившият заместник-главен прокурор и сегашен председател на Комисията по сигурност и безопасност на Държавната Дума на Руската Федерация Владимир Колесников определи акта като „рецидив от времето на Студената война" и призова за „равностоен и адекватен отговор на провокацията".

Всички анализатори са на мнение, че става дума за опит за проверка на руската реакция в тази противоречива обстановка на съперничество и затопляне на отношенията едновременно. Моментът на арестите не може да бъде избран случайно, защото по думите на самите представители на американските компетентни органи, арестуваните са били наблюдавани от много дълго време и срещу тях прецизно и търпеливо са събирани доказателствата. Тоест, можело е да се изчака още малко, за да мине време от задокеанската визита на руския президент и да не се помрачават добрите впечатления от нея.

Това, което се случи, може да бъде от полза най-вече на представителите на американския военно-промишлен комплекс, които имат нужда от постоянна гонка в надпреварата във въоръжаването. То също така потвърждава твърденията на консерваторите, които всячески се стараят да убедят гражданите на страната в неспособността на първия чернокож президент на САЩ да се справи с предизвикателствата пред неговото управления.

Американският генералитет също не обича особено Барак Обама, заради мирните инициативи и най-вече прекратяването на окупацията на Ирак. Уволнението на генерал Стенли Маккристъл „налива масло в огъня" и изкарва на преден план непреодолимите противоречия между сегашните управляващи и военния елит във Вашингтон. С две думи, твърде много са заинтересованите в САЩ „презареждането" на отношенията с Русия да спре до тук.

В Москва също не липсват противници на премахването на традиционната конфронтация с Вашингтон. Един шпионски скандал само доказва правотата в очите на руското обществено мнение на тези, които протестират срещу изграждането на мостове между главните противници от периода на Студената война и настояват за ориентация към „традиционните" (според тях самите) партньори на Русия, като Китай, Индия, Иран и други.

Сред тях изпъкват най-вече класиците на идеологията на евразизма и техните последователи. Те вярват, че никога нищо добро не може да се случи в отношенията между Москва и Вашингтон и че бдителността от съветско време далече не е загубила своя смисъл. Този шпионски скандал „налива вода най-вече в тяхната мелница" и доказва правотата им пред привържениците на сближаването с евроатлантическата общност.

Най-заинтересовани обаче от него в Москва са представителите на руския военно-промишлен комплекс, които в момента трупат баснословни печалби от продажбите на оръжие и бойна техника на споменатите три азиатски гиганта и никак не им се иска да им се наложи да спазват както сегашните и бъдещите санкции срещу Иран, така и евентуални договорени ограничения за въоръжаването на Китай и Индия.

Така че положението на нещастните арестувани американски, перуански и други граждани устройва твърде много хора с ключови позиции и в двата полюса на силата.

Затова може да се предположи, че ще бъдем свидетели на интересно развитие и „игра на нерви" между асовете на политиката, дипломацията и разузнаването в двете столици. А набедените „руски шпиони" може да се окажат „пожертвани пешки".