Обикновено статиите ми завършват с изрични уточнения, че мнението ми е лично и не ангажира Съюза за стопанска инициатива (ССИ), Нов български университет и Университета за национално и световно стопанство, където преподавам. Днес имам съмнителното удоволствие да пусна текст, който ангажира в много голяма степен Съюза за стопанска инициатива (ССИ).

Написаното по-долу е посветено на прословутата НАРЕДБА за изменение и допълнение на Наредба № РД-07-5 от 2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление (обн., ДВ, бр. 49 от 2008 г.; изм., бр. 59 и бр. 67 от 2008 г., бр. 72 от 2009 г.).
Днес тя благополучно премина през ситото на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), където балгодарение на баталиите за цените на тока и газа, социалните партньори пропуснаха един „дребен" и „незначителен" нюанс в текста на Наредбата.

Става дума за един от най-важните елементи на разглеждания подзаконов нормативен акт - ясното формулиране на начина по който ще се предоставят целевите помощи за отопление на така наречените „правоимащи лица". Във видоизменената наредба е създаден нов член 4а, който гласи дословно:

„Чл. 4а. Целевата помощ за отопление се предоставя както следва:

  1. при отопление с топлоенергия - чрез превеждане на сумите на съответното топлофикационно дружество;
  2. при отопление с електроенергия - в пари на правоимащото лице или семейство;
  3. при отопление с твърдо гориво:

а) в пари на правоимащото лице или семейство;

б) на търговец на твърдо гориво, който е осъществил доставката - при изрично отразено в молба - декларацията желание от страна на лицето или семейството;

  1. при отопление с природен газ - в пари на правоимащото лице или семейство."

По-наблюдателните читатели веднага ще забележат реверансът напарвен към топлофикационните дружества. При отоплението с топлоенергия, сумите за „енергийните помощи" се привеждат по банков път на съответното топлофикационно дружество. Абсолютно улеснение и комфорт в работата на топлофикациите с „най-трудните" им клиенти.

Разбира се, мярката не е предприета за да се улеснява администрацията на топлофикациите, а за да има гаранция, че заделените пари ще отидат именно за разплащане на парнаджийските сметки, а не за някакво друго удоволствие.

Действително, при този начин на привеждане на средствата за енергийни помощи е сигурно, че е на лице сто процентова гаранция, че отпуснатите средства ще отидат ТОЧНО за заплащане на изразходвана топлоенергия.

Неочаквано, при случаите, когато „правоимащите" се отопляват с електроенергия, Наредбата възприема друг подход и сумите се заплащат с пари в брой (!) на правоимащото лице или семейство. Не е нужно да си корифей в сферата на социалното подпомагане за да се досетиш, че по този начин се създават идеални условия, парите от „енергийните помощи" да не бъдат използувани по предназначение, а да подкрепят изконни национални индустриални приоритети, като производството на алкохолни напитки (особено на „твърдите" алкохоли - като ще е гарга да е рошава ...), и на тютюневи изделия. Ако парите отидат за храна, това е направо оптимистичен вариант.

Няма рационални аргументи за въвеждането на различен подход към топлофикациите и електроразпределителните дружества. Не съществуват технически проблеми за привеждането на „енергийните помощи" пряко на електроразпределителните дружества, както е за топлофикациите.

Всъщност, точно така се процедираше години на ред, докато ЕРП-тата си бяха държавни. От известно време елразпределителните дружества изместиха топлофикациите от първото място в негативния списък на антипатиите на българските граждани. Беше време, когато топлофикациите бяха синоним на кражби и стопански разврат. Напоследък ЕРП-тата бяха посочени като обществен враг и човек остава с впечатлението, че едва ли не ги наказваме с подобни нормативни решения.

Всъщност, въпросът за това как ще се изплащат „енергийните помощи" е важен съвсем не заради благополучието на ЕРП-тата, а заради факта, че става дума за ефективността и рационалността при използуването на бюджетни средства, тоест на парите на данъкоплатците. Хората се дразнят основателно и реагират остро, когато някой цяла зима ходи по потник из обитаваните от него помещения, а после не си плаща тока.

Едва ли данъкоплатците биха реагирали по-различно ако научат, че от техните пари се дават помощи, с които да се плащат въпросните сметки за ток, а вместо това с тях се закупуват различни „спиртуозни напитъци", както биха казали списувателите от края на деветнадесетия век.

Въпросът за създадената реална предпоставка за мащабно разпиляване на бюджетни средства, (тоест на парите на данъкоплатците, които постоянно се ослушват дали ДДС не е станал 24 процента ...), поради възприетия начин на предоставяне на помощите при отоплението с електроенергия е крайно неприятен. Просто през годините са натрупани достатъчно отрицателни практики, които са познати на всички и е излишно да се убеждаваме да очевидни неща.

Когато някой възрази, че в Наредбата е предвидена система за контрол, човек би трябвало да се зачуди откъде у нас постоянно се явява подобен изблик на черен хумор. „Системата за контрол" - в нашия случай член 5 а, ал. (3) - показва единствено таланта ни сами да си създаваме проблеми, които после героично да преодоляваме. Лошото е, че обикновено това минава през търсене на организационни технологии и административен капацитет - тоест през нови разходи на парите на дънъкоплатците.

За да не съм голословен, ще цитирам текста на прословутия „контролен" член 5 а, ал (3):

„До 10-то число на месеца следващ този, за който са отпуснати помощите, електроразпределителните дружества връщат информация на дирекции „Социално подпомагане" по подадените списъци за наличие на неразплатени в срок задължения и предприети действия по прекъсване на електрозахранването".

Е, защо да отваряме врати за почти неизбежни нарушения, вместо с вече проверени похвати да вкараме всичко в ред от самото начало? Сигурно в дирекциите „Социално подпомагане" си нямат други неприятности, та трябва да ги превръщаме в пъдари, които да следят кой си е изпил енергийните помощи и кой ги е изпушил !?

Тук е мястото читателите да попитат - „ами като сте толкова „светнати", какво ще направите, за да не се стига до подобен абсурд?" Отговарям веднага - още няколко часа, след като крамолният текст се „промуши" през НСТС, Съюзът за стопанска инициатива отправи писмо до вицепремиера и председател на НСТС - г-н Симеон Дянков, до министъра на труда и социалната политика - г-н Тотю Младенов, до социалните партньори и съвсем не на последно място до Секретариата на НСТС, с което поиска своевременно да се направи необходимата промяна.

Ние настояваме за спешно взимане на решение за промяна на начина на предоставяне на помощите при отоплението с електроенергия - чрез привеждане на средствата пряко на електроразпределителните дружества. Не заради кефа на ЕРП-тата, а защото публичните средства трябва да се харчат точно за това, за което са предназначени.