Провелите се в края на миналата седмица избори в две нови държави (бивши социалистически републики), образувани след разпада на двете федерации - СССР и ЧССР, потвърдиха тенденцията, че на фона на световната икономическа криза, противоречията вътре в ЕС и рязкото засилване на геополитическата роля на Руската Федерация, в страните от някогашния „социалистически лагер" идват на власт политически сили, провеждащи проруска политика.

В Чехия, след скандалния мандат на нескопосания Петер Нечас, и най-вече на неговата любовница Яна Надьова (стигнала до там, да управлява специалните служби), беше логично досегашните управляващи да отстъпят мястото си на левицата. Така и стана - на първо място по брой гласове са социалдемократите, а на трето - комунистите (втората по гласове партия вече декларира, че остава в опозиция).

За никого не е тайна, че тези две леви партии поддържат „топла връзка" с руските си аналози - „Справедливая Россия" и КПРФ.

Не е нужно да развиват връзки и с управляващата в Кремъл дясна партия „Единна Русия", за да върви взаимно изгодното сътрудничество. Напротив - руските управляващи ще продължат без излишен шум да купуват апартаменти и други недвижими имоти в Прага, Карлови Вари и на други места из Чехия.

Ще има разбирателство и по въпросите на снабдяването на Чехия с нефт и газ, като в това отношение Прага изцяло ще остане зависима от московските доставки и в руската сфера на влияние.

Многото рускоезични жители на Прага (граждани предимно на Русия, Украйна и Беларус) ще продължат да се чувстват още по-комфортно и да докарват семействата си.

В Грузия новият президент Георгий Маргвелашвили (политическо протеже на досегашния министър-председател - милиардера Бидзина Иванишвили) също се обявява за възстановяване и укрепване на добросъседските отношения с Руската Федерация.

По-специално, проявява готовност да възстанови движението по Кавказката Железопътна Линия, свързваща Русия с Армения и минаваща през Абхазия. Това, от своя страна, означава и готовност на новите управляващи в Тбилиси за компромис по въпроса за двете непризнати от грузинците и част от световната общественост нови държави (с изключение на Руската Федерация и страните от ляворадикалния латиноамерикански блок АЛБА) - Абхазия и Южна Осетия.

Тоест, Маргвелашвили и Иванишвили, въпреки показната антируска риторика и жестовете към Баку и Анкара, рязко сменят стратегическата ориентация на Тбилиси - от САЩ, НАТО и ЕС; Турция и Азербайджан - към Русия, Армения, а това означава и към Митническия Съюз, бъдещия ЕвраЗес и Иран.

Смяната на ориентацията в никакъв случай не означава възстановяване на териториалната цялост на Грузия, а по-скоро стремеж да се прекрати по-нататъшният й разпад, като най-вече бъде запазена западната част Джавахетия (Джавахк), с излаз на източния бряг на Черно Море. Без него грузинската държава ще загуби преимуществата на транзитното местоположение и икономиката й ще се маргинализира.

А факт е, че по крайбрежието на Черно море православни грузинци почти няма - там живеят арменци, гърци, аджари (грузинци-мюсюлмани), а в прилежащите планини - руснаци-староверци (духобори). Никой от тях, меко казано, не изповядва грузински патриотизъм...

Изборният уикенд ясно даде да се разбере, че Москва, както и преди, няма да пусне никого в сферата си на влияние и че периодът на отстъпки пред Запада свърши.