Това лято беше тежко за руснаците във всеки един смисъл - трудно беше и да се работи, и да се ходи по улиците, и просто да се диша, и дори да се пие! Масовите пожари, обхванали огромни руски територии, до голяма степен парализираха живота в страната и нанесоха трудно изчислими в момента загуби. Засега може да се каже, че са сравними с нахлуване на вражеска армия. По този повод и крайно леви, и крайно десни, вече разгласяват своите хипотези за американска и дори китайска диверсия!?!

Реалистично мислещите руснаци обвиняват преди всичко управляващите в Кремъл. Двама мои московски приятели обобщиха мнението на повечето си сънародници за действията на властимащите през това лято с две думи, които възпитанието не ми позволява да преведа: "преступное распиздяйство"! Няма защо да напомням, че в момента рейтингите и на Путин, и на Медведев, и на Лужков са паднали много ниско.

Естествено, най-силно се клати столът на московския кмет, особено след последните разобличения в медиите. Оправданията, че всичко тръгва от опитите му да прокара магистралата до Шереметьево през Химкинската гора не звучат убедително, тъй като това всъщност е един много стар конфликт не с друг, а с губернатора на Подмосковието генерал-полковник Борис Громов - негов някогашен пръв приятел /Лужков е кръстник на дъщеричката му/. Просто двамата не можаха да си поделят най-натоварените московски летища: Шереметьево-1 и Шереметьево-2, които носят астрономически печалби.

Все пак, най-вероятно е Юрий Михайлович да запази поста си, особено след като най-влиятелният вице-премиер Сергей Иванов /дясна ръка на Путин/ опроверга слуховете, че може да го замести. А и след кошмарното лято на 2010г. на управляващия тандем не е нужен толкова силен конкурент без пост.

Дързостта и на Путин, и на Медведев на пръв поглед буди учудване - с рекордно нисък рейтинг всеки от тях да обяви че е възможно да се бори за нов президентски мандат! Това означава, от една страна, че са решени да си играят на демокрация докрай, като спазват правилата, а от друга, че не виждат никакви реални съперници пред себе си!

Всъщност, тази ситуация се повтаря във всички страни от ОДКБ - и в Беларус, и в Армения, и в средноазиатските републики - авторитарният лидер и неговото обкръжение спокойно гледат в бъдещето, не защото са много популярни и народът живее много добре и затова ги подкрепя, а защото нямат реална алтернатива! Това се отнася и за Александър Лукашенко, и за Серж Саркисян, и за диктаторите в бившите съветски мюсюлмански републики.
Руската федерация се отличава от тях единствено с това, че има някаква степен на двувластие. В Кремъл очевидно още не са се договорили кой ще бъде следващият президент. Или пък отдавна са го направили, но предпочитат да поиздевателстват над опозицията и руското обществено мнение още известно време.

Ако трябва да бъдем честни, руската опозиция си го заслужава! Тези в Държавната Дума, които се правят на опозиционери, всъщност винаги казват и правят точно това, което не могат да си позволят управляващите. И винаги им служат за оправдание пред западните партньори: "Нали виждате, ние искаме и демократизация, и истинска пазарна икономика, и независима съдебна система, но Зюганов и Жириновски не разрешават".

Когато в Кремъл са принудени да направят някой компромис с Вашингтон и Брюксел, като по команда започва натиск от страна на комунистите и националистите, който го обезмисля. Или пък когато трябва да се компрометира някой истински опозиционер, пак те вършат черната работа: компроматите срещу новия лидер на КПСС Сергей Мозговой идват предимно от страна на КПРФ, а именно Владимир Жириновски изля чашата с вода в телевизионното студио в лицето на истинския десен консервативен лидер Борис Немцов - пред очите на милиони руски телевизионни зрители.

Борис Немцов, заедно с Михаил Касьянов, Владимир Рижков и световно неизвестният Владимир Милов направиха отчаян опит да разнообразят руския политически пейзаж, като обявиха създаването на нова дясна демократична коалиция, засега наречена "Русия без произвол и корупция". Опитът е отчаян, защото освен да напомнят за себе си, нямат никакви шансове да постигнат нещо значително в политически план.

Имайки предвид какво представляваше пост-съветска Русия през последното десетилетие на ХХ век и в какво се превърна сега /изключваме летните пожари/, ясно е, че както и на последните парламентарни и президентски избори, така и сега им предстои да останат зад борда.

Не случайно ползващият се с голяма популярност сред руската младеж лидер на национал-болшевиките Едуард Лимонов полунашега - полунаистина им предложи да се обединят около неговата кандидатура за президентския пост и така да създадат истинска алтернатива на сегашното статукво. Ако приемат, наистина имат шансове за извоюване на няколко десетки процента - и на парламентарните, и на президентските избори, но тогава окончателно ще загубят политическата си самоличност. Ако обаче продължат да разпространяват своите про-западни виждания, отново ще изчезнат в политическото небитие. А последното май никак не ги устройва!

Според мен, най-радикални са проамериканските и прозападните настроения на Владимир Рижков. Може и да бъркам, но такива са личните ми впечатления.

През месец октомври, 1997г. присъствах в НДК на организирана от Атлантическия клуб конференция по въпросите на глобализма, националната и международната сигурност. Руската делегация се водеше именно от Владимир Рижков. Сервилният му доклад, възхваляващ ролята на САЩ и НАТО в запазването на световния мир и ядреното равновесие приятно изненада и българските му домакини, и дипломатите и гостите от западните страни.

Руският посланик Леонид Керестеджиянц обаче не знаеше къде да се дене от срам и гняв. Естествено, като професионален дипломат, направи необходимото да го пренебрегне изцяло. Ако на самата конференция това му се отдаде без особени усилия, на коктейла се чудеше с кого да говори възможно най-дълго, за да не се озове лице в лице с Рижков.
В един момент се оказахме един срещу друг и си казахме "На здоровье". Оттам-нататък до края на вечерта си говорехме на най-различни теми и така той се измъкна от неприятната ситуация.

Естествено след това трябваше да давам дълги обяснения на началничката на отдел "Аналитичен" на Министерството на отбраната (преводачка от английски, протеже на Евгений Бакърджиев) и да слушам нескопосаните и обвинения, че компрометирам евро-атлантическата линия на министерството и правителството на СДС. Редица обстоятелства налагаха да остана на поста си поне още три месеца.

Така запомних Владимир Рижков. Огромното мнозинство руснаци също си го припомниха, най-вероятно за да го забравят скоро завинаги. Ще го цитират от време на време само историците и остатъците от про-западните руски партии.