Няколко нови държави от Източна и Югоизточна Европа очакваха покана за членство в НАТО от срещата на външните министри на държавите-членки в Брюксел. Отговорите, които получиха обаче бяха различни.

За нас разбира се е най-важна югозападната ни съседка - Република Македония.

Нейното членство беше отложено заради спора за името с Гърция и неуредените проблеми с албанското малцинство (което в близките десетилетия предстои да стане мнозинство).

От Атина продължават да настояват за промяна на конституционното име на страната, с претенциите, че се посяга на гръцкото историческо наследство.

През миналата седмица с мои приятели обиколихме Вардарска Македония надлъж и на шир.

В "града на консулите" Битоля видяхме строящ се паметник в центъра и двама мъже, които го наблюдаваха.
Попитахме кой ще бъде увековечен с тази статуя. Интелигентният възрастен мъж с костюм отговори "Александър Македонски", а другият, в работни дрехи (очевидно бригадир) го поправи "Филип ІІ Македонски".

Естествено, ние попитахме през смях: "Вие тук да не би да сте наследници на Филип ІІ и Александър Велики!?"

Мъжът с костюма ни погледна уплашено и се отдалечи с бързи крачки. Другият с работните дрехи само махна с ръка: "Няма значение на кого е паметника, важното е да има работа, за да нахраним децата!"

Трябва да признаем, че гръцките претенции за обсебване на елинското историческо наследство от страна на Скопие не са лишени от основание!

Този процес върви паралелно с пълното отказване от българското историческо наследство. Когато пристигнахме в Прилеп, първата ни работа беше да потърсим родната къща на Димитър Талев, следвайки инструкциите на нашите приятели - лидерите на охридските българи Ангел и Любчо Куртелови.

От всички запитани на улицата, само няколко млади момичета (очевидно студентки в България) знаеха кой е Димитър Талев и ни посочиха накъде да вървим.

Когато все пак стигнахме до дома на писателя, не пропуснахме да си направим снимки. В съседния двор майка и син си работеха в градината и се правеха че не ни забелязват.

Попитахме ги знаят ли, че тук е роден Димитър Талев и че той е описал историята на българите от Македония? Отговорът беше: "Не ни интересува какво е писал, важното е, че беше интелигентен и почтен човек!"

Все пак извлякохме и малко полезна информация: братът на писателя и неговият син не са издържали на преследванията от страна на югославските специални служби и са емигрирали в Австралия. Така стоят нещата с българщината в Македония.

Трябва да прибавим и политическата нестабилност, създадена най-вече от неразбориите между двете партии, носещи абревиатурата ВМРО: ВМРО - ДПМНЕ и ВМРО - НО.

Докато първата вече е почти изцяло на македонистки позиции, втората все още се старае да поддържа българския дух сред своите членове и симпатизанти.

Неразбории има и сред двете най-големи албански партии, стигащи до престрелки и човешки жертви. Там проблемите са предимно от финансово естество, също както и в Косово, и в самата Албания.

Тук не мога да скрия изненадата от отправената покана към Тирана за членство в НАТО и уверенията на Брюксел, че то може да стане факт още в началото на следващата година.

Освен, че това е удар по интересите както на Република Македония, така и на Гърция (която има сериозни проблеми с албанските имигранти и с незачитането на правата на гръцкото малцинство в Албания), тази страна не отговаря на критерите за членство в пакта.

Там и в Хърватия (също получила покана за членство) властта реално е в ръцете на организираната престъпност - факт, нееднократно отбелязван от висши  евроатлантически функционери.

Явно, че поканите за членство в НАТО към двете държави са чисто геополитически.

Геополитически са и причините Брюксел да развива тесни отношения с Киев и Тбилиси. Този път обаче разумът надделя и не им беше предоставен ПДЧ.

Както точно се изрази постоянният представител на Руската федерация в НАТО Дмитрий Рогозин, "за Брюксел е по-важно да възстанови добрите си отношения с Москва (което е на път да се случи), отколкото да приеме Киев и Тбилиси.

Не можем да не се съгласим и със заместник-председателя на руската Държавна Дума Александър Бабаков, че "провалът на украинското членство в НАТО е не поражение, а победа за Украйна", която по този начин запазва територалната си цялост.

В противен случай рискува да бъде разделена на 3 части. Жителите на източната и южната част не биха приели да живеят в натовска страна и ще предприемат реални стъпки към отделяне и присъединяване към Русия.

Последната илюстрация на тази тенденция са документалните кадри от Севастопол от миналата седмица, които обиколиха целия свят: жителите на града на руската бойна слава не дочакаха решението на градския съвет за сваляне на плакатите, агитиращи за НАТО и поставени от киевски емисари и сами ги изпокъсаха и стъпкаха в калта.

Освен това, на първи декември изтече срокът на ултиматума, даден от Закарпатските руснаци (русини) към Върховната Рада в Киев за получаване на политческа и културна автономия.
Както беше обявено, следващата стъпка от тяхна страна е обявяване на независима държава.

Трябва да се има предвид, че те срещат подкрепа от секретаря на президента Ющенко - Виктор Балога, роден в тази част на Украйна.
Той е много силна фигура в украинската политика и ще лобира за земляците си, ако това отговаря на интересите му.

А, имайки предвид, че е разследван за злоупотреби и корупция в особено големи размери, спасителният изход за него би бил да оглави новата държава и така да си намери топло местенце.

Така или иначе, страна с неуредени териториални проблеми като Украйна, не може да членува в НАТО. Поне така е записано в Устава му.

Това се отнася още повече за Грузия, която няма перспектива да уреди някога териториалните си проблеми, освен ако не се откаже доброволно от Абхазия и Южна Осетия.

Там обаче предстоят въстания и на другите малцинства - аджарите, арменците и азерите, което значи че страната ще бъде кантонизирана като Босна и Херцеговина.

За разлика от Михаил Саакашвили, в Баку потомственият деспот Илхам Алиев прояви здрав разум и навреме се отказа от пронатовската ориентация. Той си даде ясна сметка, че с такова географско разположение и липсата на шансове за възвръщане на Нагорни Карабах, Азербайджан също не може да стане член на НАТО (освен ако, по аналогия с Грузия, не се откаже доброволно от Нагорни Карабах, което може да му струва живота).

Засега Илхам Алиев балансира между Русия и Турция, но се дистанцира от САЩ. На фона на хладното посрещане на американския вицепрезидент Ричард Чейни в Баку, тристранната среща в Туркменбаши между президентите на Туркменистан, Азербайджан и Турция премина в братска атмосфера, със сближаване на позициите, или постигане на единство по всички въпроси.

Високите гости се насладиха на фолклорните изпълнения на състави от трите държави, като беше трудно да се каже кои артисти коя страна представляват.

И най-важното: Курбанкула Бердимухамедов, Илхам Алиев и Абдулах Гюл разговаряха без преводач!

Добър пример за Георги Първанов и Бранко Цървенковски!