Продължение от 5 август... (Кой ще представлява интересите на САЩ в България)
На 16 август 2005 г., вестник „Тюркие" коментира, предаденото от Нанси Макилдауни писмо до министър председателя на Турция - Реджеп Тайип Ердоган, в което се изразява волята на американската страна за развитие на връзките и сътрудничеството между САЩ и Турция във всички области със стратегическа перспектива.
В писмото си, президентът Буш потвърждава своята подкрепа за членството на Турция в Европейския съюз и за прекратяване на изолацията на кипърските турци.
Той прави оценката, че САЩ смятат ПКК за „терористична организация на убийци".
В писмото си Буш постулира, че борбата срещу тероризма е особено важна и че Съединените щати са готови на широкообхватно сътрудничество за неговото прекратяване. Буш още веднъж подчертава, че САЩ стои до Турция в борбата срещу тероризма.
На 25 август 2005 г., Нанси Макилдауни прави още по-силен анонс в посока на желанието на САЩ да постигнат сближаване с Турция на базата на съвместни действия срещу Кюрдската работническа партия (РКК), обявена от турската страна за терористична организация.
Единственото, за което тя пледира извън тезата, че РКК трябва да бъде ликвидирана, е искането за известна отсрочка от турска страна.
Тя заявява, че САЩ са готови да работят заедно с Турция за елиминирането на незаконната Кюрдска работническа партия в Северен Ирак, като предлага Анакара да запази спокойствие, докато трае общата работа по въпроса.
Макилдауни прави тези изявления по време на посещение при държавния министър Кюршад Тюзмен.
Турция оказва силен натиск САЩ да предприемат конкретни стъпки срещу няколко хилядите бойци на РКК в Северен Ирак, но иракските и американските власти си дават сметка, че трябва да действат в обстановка, в която и без това са силно ангажирани с огромната несигурност на политически преходен процес в Ирак.
В качеството си на Chargé d'Affaires в посолството на Съединените щати, Макилдауни заявява, че проблемът с РКК е много труден и сложен и заявява, че САЩ ще направят всичко възможно за да се справят с него.
Тя казва „между другото", че Турция е малко нетърпелива, настоявайки за незабавни действия срещу незаконната групировка, но Вашингтон разбира това чувство на нетърпение.
Бойците на РКК проникват в Турция от своите бази в Северен Ирак месеци на ред.
Турските лидери заплашват иракските и американските власти, че ако те не изпълнят отговорностите си и не бъдат предприети мерки срещу РКК, Турция ще се възползува „от правото си да проведе военни операции на територията на Ирак".
На 14 септември 2005 г. медиите в Турция разгласяват, че Нанси Макилдауни, официално е заявила, че „Кюрдската работническа партия - РКК е организация на убийци".
Отзвукът в турския периодичен печат и електронни медии е огромен, още повече, че моментът на изпращане на подобно послание е специално подбран.
Поднасяйки венец на Паметника на падналите за Турция в Кечиюрен (Keçiören) на четвъртата годишнина от атаките, проведени на 11 септември 2001 г., тя произнася следното на чист турски език:
„Бих искала да говоря пред Вас от цялото си сърце, защото днес съм тук като близък и лоялен приятел - на Вас и на Турция".
Макилдауни е продължила словото си, като е изложила позиция относно тероризма на Кюрдската работническа партия (РКК) и за тероризма въобще. Тя е прлодължила с думите:
„Американците са заедно със своите турски братя в заклеймяването на терористичната организация РКК и извършваните от нея убийства. Заедно ние ще открием и ще унищожим тези терористи, точна така, както правим в момента с Ал Кайда".
Ефектът от казаното е бил огромен, защото то е произнесено от официален американски представител.
Както пише турският журналист Орхан Килерджиоглу в "Turkish Daily News":
„Това напълно неочаквано изявление изглежда разпръсква някои от съмненията, които имахме.
Съединените щати е първата страна, която поставя РКК в своя списък на терористичните организации. Това е страна, която се бори с терористите и тероризма, и тя получи най-тежкия удар от тях с атаките, състояли се на 11 септември. САЩ също така искат да поемат водачеството в глобалните усилия за елиминиране на тероризма.
Изявлението на Макилдауни идва тъкмо на време. Това беше реч, пълна с емоции, въодушевление и кураж, която накара всички да застинат и да изслушат това, което тя имаше да каже.
Тази реч, заедно със състоялата се наскоро визита на американски генерали, накара някои хора да се чудят, дали няма промяна на политиката на САЩ по отношение на РКК. Само времето ще покаже. Трябва да изчакаме и ще видим.
Съединените щати, които в момента се опитват да поправят пораженията, нанесени от урагана Катрина, срещат много препятствия. Едно нещо е сигурно. То е отговорността на Турция, да се противопостави на тероризма.
Планинският терен, съчетан с тактиката на РКК - „удряй и бягай", направиха тази задача много трудна. Със сигурност е необходимо силите на сигурността да бъдат подкрепени в борбата им с РКК с правилните законови мерки. Натискът от Европейския съюз и собствените късогледи пропуски на правителството доведоха до забавянето на прилагането на тези мерки.
Сигурността на Турция винаги е висшият приоритет. Нашата „чупливост" в момента се дължи на Европейския съюз. Всички взети мерки, трябва да бъдат подкрепени чрез разширяване на международното сътрудничество.
Или както Chargé d'Affaires Макилдауни каза - „Заедно ще открием и ще унищожим тези терористи". "
Твърдението на журналиста, че изявлението на Макилдауни е неочаквано е в някаква степен странно, защото то е предхождано от други изявления на Президента Буш в този дух, но то е показателно за „степента на чуваемост" в турските медии и сред турската общественост, когато националистическото напрежение нарастне.
Предпазливата уговорка, че „времето ще покаже", получава своя отговор няколко дни по-късно.
На 18 септември 2005 г., турските медии гръмват, разпространявайки новината, че Турция и Съединените щати поставят началото на нова инициатива за изолиране на терористичните групи в Северен Ирак.
Вестниците съобщават за тайна среща на турски и американски служители от сферата на сигурността, дипломати и юристи, състояла в Анкара.
Доколко можем да наречем „тайна" среща, за която на другия или на по-другия ден съобщават вестниците и електронните медии е тема за друга дискусия ...
Още повече , че след „тайната" среща, дипломатите започват „да си споделят" с представителите на медиите.
Така например един от дипломатите, участвали в срещата, споделя с TNA, че „страните са си разменили разузнавателна информация и работят над всеобхватно досие на РКК, включващо финансирането, пропагандата и логистичната подкрепа за организацията в Европа".
Особено добре за ушите на турската публика е прозвучало изявлението на неназования но приказлив дипломат, че „ще последват съвместни усилия с Европейските съюзници за пресичане на финансирането на РКК и за арестуване на поддръжниците й".
Смята се, че инициативата на Турция и САЩ за засилване на борбата с РКК, идва след посещение на шефа на Върховното обединено командуване на американските сили в Европа - генерал Джеймс Джоунс (U.S. Supreme Allied Commander, Europe Gen. James Jones).
Източници, близки до турското военно министерство са съобщили, че двете страни са се съгласили, че военните операции срещу РКК в Северн Ирак са били неефективни до този момент.
Военният ръководител на Кюрдската работническа партия (РКК) в Северен Ирак - Мурат Карайълан (Murat Karayilan) е заплашил с провеждането на повече атаки в Западна Турция в случай на военна операция срещу РКК в Ирак.
Той отправя призив към САЩ да започнат преговори с РКК в интервю за намиращата с в Германия „Mesopotomia news agency".
Отговорът на Макилдауни е: „Ние не преговаряме с терористи". Тя е добавила, че не разполага с каквато и да е информация, че когато и да е се е провеждала някаква среща между представители на САЩ и терористите от РКК.
В качеството си на Charge d'Affaires, Нанси Макилдауни се среща с представителя на турското външно министерство - посланник Наби Сенсой (Nabi Sensoy) и заявява след проведената среща, че двете страни ще полагат съгласувани усилия за да се борят с групите, поддържащи РКК.
Макилдауни не дава на журналистите абсолютно никакви допълнителни подробности.
Дипломатическите източници информират TNA, че усилията ще бъдат фокусирани главно върху пресичането на финансовите източници на РКК в Европа и че в течение на седмица, американски и турски представители са имали поредица от срещи, включително и много важна среща във финасовото министерство.
Също така, изтича информация, че двама високопоставени служители Karen Hughes от отдела за публична дипломация и обществени дела при Държавния департамент и Robert Joseph от отдела за контрол на въоръженията и международна сигурност при Държавния департамент ще посетят Анкара до няколко дни.
Усилията на Нанси Макилдауни са меко казано затруднени от търканията, възникнали между Турция и САЩ във връзка с подхода им към установилата се кюрдска автономия в Северн Ирак и контактите на Белия дом с кюрдските лидери от иракския север.
Турция недвусмислено демонстрира неудоволствието си от начина, по който Месут Барзани - лидерът на Демократичната партия на Иракски Кюрдистан е бил приет в Белия дом от Президента на САЩ - Джордж Буш.
Втората снимка:
26 октомври 2007 г. - Нанси Макилдауни пристига за участие в среща между Иракска военна и разузнавателна делегация на високо равнище и представители на турските власти, за да обсъдят нарастващата криза около базираните в Ирак кюрдски възстанници - след заплахата на Турция да премине границата и да започне военна офанзива.
Според едни източници (електронни сайтове) - на 27 октомври 2005 г., според други (вестник „Хюриет") - на 30 октомври 2005 г., Нанси Макилдауни - Charge d'Affaires в посолството на САЩ е била повикана във Министерството на външните работи на Турция, където турският заместник - секретар Наби Сенсой (Nabi Sensoy) официално е поискал обяснение в качеството на „чий президент", Месут Барзани е бил приветстван в Белия дом. Сенсой е предупредил Макилдауни, че подобна практика застрашава единството на Ирак.
Турската страна е допълнително нервирана от факта, че на гранично - пропусквателния пункт „Халил Ибрахим" е било издигнато знамето на Демократичната партия на Иракски Кюрдистан. Както пишат турските вестници, Анкара видимо е разстроена от посещението на Барзани в Белия дом. Турската администрация, естествено си изкрава яда върху Макилдауни.
Официалният отговор на американската страна е бил както следва: „...Барзани носи титлата президент на кюрдския регион на Ирак. По тази причина, президентът Буш се е обръщал към него като към „президент".
Така се оформят двете „сюжетни линии" - Анкара заплашва, че политиката на САЩ спрямо кюрдите руши единството на Ирак.
От своя страна, американците в лицето на Макилдауни постоянно връщат топката в полето на турците, като им напомнят, че имат обща мисия в борбата с тероризма и че САЩ разглеждат Кюрдската работническа партия - РКК като терористична организация.
Пак във връзка със скандала около посещението на Барзани във Вашингтон, турският ежедневник „Джумхюриет" съобщава, че Нанси Макилдауни - Charge d'Affaires в посолството на САЩ в Анкара, е поставила особено ударение на поддържането на здрави връзки между Турция и Ирак.
Тя е заявила: „Всички съществуващи проблеми, в това число и тези, които са свързани с терористичната Кюрдска работническа партия, могат да бъдат решени само по този начин".
Изявлението е направено, докато Макилдауни говори пред репортери след посещение в Анадолската фондация за съвременно обучение.
Нанси Макилдауни заявява, че президентът Буш е приел Месуд Барзани през изминалата седмица и че той ясно е повторил позицията на САЩ за необходимостта да се предприемат действия срещу бунтовниците - „турски кюрди" от нелегалната организация Кюрдска работническа партия, обикновено наричана РКК.
Макилдауни информира журналистите, че Президентът Буш е заявил на Барзани, че Ирак трябва да остане демократична и федерална цялост и е поставил ударение на необходимостта от поддържане на здрави и положителни отношения между турция и Ирак.
Изявлението е направено в отговор на твърденията в някои турски среди, че САЩ „индиректно предлага защита на бунтовниците от турски Кюрдистан в Северен Ирак".
На 31 октомври 2005 г., Нанси Макилдауни още един път потвърждава убедеността на американското правителство, че е необходимо да се укрепват връзките и отношенията между Турция и САЩ, с оглед на намиране на решение на проблема с Кюрдската работническа паритя (РКК).
За да се тушира поне от части напрежението, възникнало около посещението на Барзани в САЩ, американците се опитват да вземат реванш чрез интензивни постъпки пред европейските съюзници за пресичане на дейността на привържениците на РКК на тяхна територия.
На 19 ноември 2005 г., турският ежедневник „Миллиет" съобщава, че коментирайки възникналите противоречия около злополучната телевизия Roj-TV, която предизвиква криза в отношенията между Турция и Дания, точно в навечерието на посещението на министър председателя Реджеп Тайип Ердоган в Копенхаген, Нанси Макилдауни е заявила, че САЩ продължават своите усилия да убедят страните - членки на ЕС, да спрат излъчванията на подобни телевизонни канали и да пресекат дейността на различните симпатизанти на Кюрдската работническа партия (РКК), които оказват финансова помощ на бунтуващите се в Турция кюрди.
На 15 февруари 2007 г. Нанси Макилдауни в качеството си на заместник ръководител на дипломатическата мисия на САЩ в Анкара, заявява, че очаква законът за признаването на геноцида над арменците по време на Първата световна война да бъде одобрен от Камарата на представителите в Конгреса.
Това признание тя прави по време на „почетна вечеря", дадена от нея на членове на турската Отечествена партия. Основната дискусия по време на вечерята е посветена на очакваните дискусии по закона за признаване на геноцида над арменците, които са насрочени за месец април, същата година.
Членовете на Отечествената партия направо заявяват, че приемането на внесения в Конгреса закон ще надигне крайно негативна реакция спрямо САЩ в Турция.
Нанси Макилдауни декларира, че „създалата се ситуация не трябва да се превръща в заплаха за двустранните отношения, докато САЩ и Турция полагат необходимите усилия за борба с терористичните организации, особено с Кюрдската работническа партия". Макилдауни не пропуска да заяви, че „турската помощ е необходима също и в Северен Ирак, където се очакват някои важни събития в близко бъдеще".
На 24 август 2007 г., в помощ на Нанси Макилдауни пристига специална мисия, начело със сенатора от Пенсилвания Арлин Спектър (Arlen Specter).
След като е информиран от Нанси Макилдауни по всички въпроси, свързани с Ирак, Кюрдската работническа партия (РКК) и скандалът около признаването на арменския геноцид, той провежда поредица от срещи с турски официални лица.
При срещата си с представителя на турското външно министерство - Посланник Ерту Апакан, той е запознат с турските възражения срещу намерението на САЩ да признае геноцида над арменците, в частност срещу сенатската резолюция S. Res. 106 и резолюция H.R. 106.
Интересното в случая е, че Посланник Ерту Апакан се съгласява със създаването на смесена историческа комисия за разглеждане на въпроса.
В заключение би могло да се каже следното. Новият посланник в София е дама с огромен опит от действия в условия на криза, изискващи прилагането на т. нар. „кризисен PR".
Тя познава добре обществените отношения в една пост-съветска страна в преход - Азербайджан и отлично се ориентира в тънкостите на турската външна политика и дипломация.
Можем да сме сигурни, че изборът на Нанси Макилдауни за посланник в София, отразява както високата (напълно заслужено) оценка за работата й на предишните й назначения, така и очакването за сериозна динамика в отношенията между България и Турция.
Може да се предполага, че във Вашингтон смятат, че отношенията между натовските съюзници - България и Турция, позагубиха от енергията си през последните години.
Посещението на министър председателя Ердоган не опровергава тази теза.
Като се абстрахираме от действията на „Атака", трябва да признаем, че някои от най-важните договорености (най-вече за каскадата „Горна Арда") бяха почти импровизирани и договорени в последния момент.
Не е тайна и фактът, че в България постепенно се създава сериозно анти-турско лоби, от хора с най-различна политическа ориентация, което работи системно срещу приемането на Турция в ЕС. Това лоби има подкрепата на сериозни среди в Европа и е добре финансирано.
Безспорно, Нанси Макилдауни е и идеалният посредник между България и Турция в по-нататъшното изграждане на юго-източния фланг на НАТО и в синхронизирането на съюзническата им политика на Балканите.
Активизирането на тези отношения може да се търси в различни посоки, но най-вече в процеса на преговорите за присъединяване на Турция към ЕС.
В контекста на изричния ангажимент на американската администрация да подкрепя последователно членството на Турция в ЕС, няма съмнение, че назначаването на Нанси Макилдауни в София е изключително добра новина и за Анкара. Турците могат да са сигурни, че имат една добра приятелка на ключова позиция (и с голям инструментариум за влияние) в София.
Българите могат да са сигурни, че ще работят с изключително деликатен и компетентен партньор, познаващ „прелестите" и на пост-комунистическата реалност и на турския национализъм.
Бойчо
на 11.08.2008 в 14:21:42 #32И аз това се питам отдавна. Но при всички положения съществуването на тази етническа партия, нейното успешно лавиране измежду останалите корумпирани и боричкащи се за кокала "български" партии и абсолютната лекота, с която постигат своите цели по всякакъв начин /най-често с подкупи и изнудване с "етническия мир"/ не е полезно за България. Просто се чудя дали е по-опасно един вълк да се облече в овча кожа, да се съюзи с овчарските кучета и по този начин безпрепятствено да проникне в кошарата, запазвайки при това измамното спокойствие на стадото, което предпочита да се преструва, че всичко е наред или на домогванията му да се даде открит отпор, въпреки напрежението, което би внесъл един такъв ход, но това поне би мобилизирало защитните сили на въпросното стадо. И до ден днешен не мога да си обясня, защо бе позволено да се създаде тази етномафиотска партия, вместо на българските турци да бъде даден реален и равен шанс да бъдат избирани и да правят кариера в "нормалните" партии. И аз никого не искам да провокирам. Просто разсъждавам на глас, дето се вика.
ТеодорДечев
на 11.08.2008 в 13:40:50 #31Бойчо, Надявам се да не приемете това като провокация, но да разбирам ли, че според Вас, ДПС е по-лошо от терористична заплаха ?
Бойчо
на 11.08.2008 в 12:57:04 #30Г-н Дечев, според мен за самите управляващи кръгове в Турция, без оглед на това дали са политически или военни, е по-изгодно статуквото да се запази. Спомням си, че на някаква дискусия относно кюрдските партии и на кюрдския проблем изобщо, един от участниците - политик от кюрдски произход, е изразил мнение, че модела "ДПС", който функционира в България е най-удачен за кюрдите в Турция. При което турските политици скачат, като ужилени да обясняват, че той е неприложим за Турция Именно този "модел" е кошмара на политиците и генералите в Анкара, защото знаят какво представлява всъщност, и за да го избегнат са съгласни да преглътнат атентатите на ПКК и от време на време да правят показни, но със съмнителна ефективност, рейдове и авиационни удари в Ирак. Така че и от тероризма има по-страшни неща или от лошото винаги има по-лошо, дето вика българския народ.
ТеодорДечев
на 11.08.2008 в 12:31:06 #29Бойчо, това което пишеш безспорно е така. дори и да приемат Турция в ЕС и да настъпи пълен мир между етносите в Турция, все ще се намери някаква фракция на ПКК, която "да продължи борбата". Идзобщо не може да има илюзии, че е възможно пълното ликвидиране на ПКК. достатъчно е да се погледне ситуацията в Страната на баските в Испания. Испания е демократична държава. Страната на баските се ползува с много широка автономия. И въпреки това си има една фракция то ЕТА, която не желае да слага оръжие и продължава да организира нападения и терористични актове. Никога не трябва да се забравя, че зад терористични актове и зад екстремистки лозунги може лесно да се прикрие истинският могив на едно престъпление. Примерно - искаш да ликвидираш свой опасен конкурент, който е с много високо положение в обществото - примерно управлява транснационална банка. Причините и мотивите за ненавистта към него са чисто конкурентни и икономически, но те се маскират под пердето на класовата борба. Конкурентите си плащат пимерно на "Новите червени бригади" чрез сложна схема подставени лица и един ден конкурентът е показно разстрелян като "слуга на международния империализъм". Тероризмът е в много голяма степен бизнес и това винаги остава да тлеят под пепелта въглените на някаква остатъчна структура на различните организации, използуващи терора като инструмент. Още по-лошото е, че напоследък сме свидетели на залез на организациите и възход на ДЕЗорганизациите - хоризонталн структури, където няма ръководство и йерархия, а авторитети, лидерство основаващо са на авторитета и харизмата и общи ценнности. Ал Кайда е една типична дезорганизация и това е причината да оцелява все още, при това глобално преследване. Всъщност, изразът, който съм употребил е че ПКК е "на ръБа на нервна криза". Това не означава задължително паника. Но противопоставянето ПКК - турска държава, бавно и злокобно се трансформира в ПКК - умерени кюрди, които са склонни на преговори. Не е по-различно от ситуацията в Ирак - там самоназначилата се местна Ал Кайда атакува с много по-голяма стръв мюсюлманските си опоненти, отколкото самите американци. Много повече са жертвите сред шиитите, които по принцип не се обичат с последователите на Осама и сред сунитите, които са се отказали от съпротивата срещу новата власт, отколкото сред американския въоръжен контингент.
Бойчо
на 11.08.2008 в 11:34:46 #28Г-н Дечев, според мен слуховете за предстоящия разпад на ПКК и паниката, която я е завладяла са доста преувеличени. Това, че вече на кюрдите им било разрешено да говорят на своя език и да се самоопределят не ми се вижда, само по себе си, достатъчно условие за прекратяване на съпротивата. В най-добрия случай ще минат години преди този конфликт да затихне. И това е така, защото множество външни, а и не малко вътрешно турски фактори, имат сметка той да продължи.
ТеодорДечев
на 11.08.2008 в 11:22:20 #27Леон, кюрдите едва ли имат някакви проблеми с г-жа Макилдауни. Единствено американската интервенция в Ирак направи възможно съществуването на кюрдската автономия, да не говорим за цитирания по-долу факт, че президентът на Ирак в мчомента е кюрд. Кюрдите са си предоволни от американското присъствие в региона и не е случаен фактът, че Иракски Кюрдистан е най-спокойната част от новата федерална държава. Виж, ако предлагаш да я гонят две роти от ПКК, това е възможно, но те са твърде заети с избиването на т. нар. “умерени кюрди” на територията на Турция. Известно е, че по принцип ПКК, не обича да убива цивилни лица, но и това правило търпи изключения, когато става дума за техните сънародници, които са склонни да търсят осигуряването на правата на турските кюрди чрез преговори. (Ако обичате – не ме обявявайте за туркофил, тади плоча сме я въртяли вече. Тук става дума за обективна преценка, а не за “филии”, “фобии” и прочее контрапродуктивни емоции). Лидерите на ПКК са на ръба на нервна криза, защото последните конституционни промени в Турция премахнаха ограничението върху използуването на кюрдския език. Вече не е престъпление да се самоопределиш като кюрд в Турция. Турция в никакъв случай не е перфектна демокрация и не покрива политическите критерии за членство в ЕС, но самият преговорен процес, тласка турското държавно устройство към радикална демократизация. А последното е погребален звън за екстремистите от ПКК. Що се отнася до стадото разярени сърби, бъдете добър и не слизайте до нивото на белгардаския фен – клуб. Сърбия има толкова основания да владее Косово, колкото България – Белград. Сърбия е владяла Косово горе – долу по същото време, по което България е владеела Белгард и Браничево и си ги е оспорвала с Унгарското кралство. Да се обявяват косовските албанци за терористи пък е абсолютен цинизъм по две причини: Първо, албанската съпротива срещу сърбите беше организирана от Ибрахим Ругова изцяло на принципите на ненасилието по модела на Ганди. Албанците просто бойкотираха тотално държавата (първо “югославската”, после сръбската), изградиха собствена образователна система, собствено здравопазване и изобщо не казваха нещо повече от “добър ден” на сръбските държавни служители в Косово. Днес, всички се опитват да забравят, че Косово е имало президент на име Ибахим Ругова. На сърбите не им уйдисва, защото не могат да кажат нищо срещу него. На някои от днешните косоварски лидери също не им пасва много, защото изглеждат доста дребни на фона му. Армията за освобождение на Косово (АОК) се появи на сцената, тогава когато насилието в Косово ескалира изцяло по вина на Милошевичевото управление. Само че, бойците от АОК си ходеха с униформи и се биеха със сърбите очи в очи. Това терористична организация ли е ? По тази логика, да вземем да обявим и ВМРО за терористична организация, а !? Там поне в устава е имало длъжност “организационен терорист” ... Достатъчно добре е известна стратегията на Милошевич да изтласка силово албанците от Косово, да настани на тяхно място сръбските бежанци от Книнска Краина и Източна Славония и да предизвика неконтролируем хаос в съседна Македония, където трябваше да бъдат “стоварени” близо милион албанци. Да се съчувства на Сърбия за този епизод от страна на българи е просто проява на интелектуалне мазохизъм. Между другото – само интервенцията на НАТО (подкрепена от всички европейски правителства – повечето от които социалдемократически ...) спаси и Западните покрайнини от настаняване на сръбски бежанци там и от радиклана промяна на етническия състав. Така че, всеки е в правото си да харесва или да не харесва политиката на САЩ, но независимо от гледната точка не е излишно да се правят и някои по-обективни преценки. Иначе се слиза на тоалетни нива, като Адонайчовото ...
Leon
на 11.08.2008 в 01:25:07 #26Отговорът на Макилдауни е: „Ние не преговаряме с терористи". Тя е добавила, че не разполага с каквато и да е информация, че когато и да е се е провеждала някаква среща между представители на САЩ и терористите от РКК. Ахаха не преговаряте вие с терористи..направо им създадохте държава насред Европа...Да те набарат едно стадо разярени сърби ти пожелавам кучко задръстена И после 2 роти кюрдски бунтовници след тях ..После ще ти се запреговаря като на швилитата
ТеодорДечев
на 09.08.2008 в 00:06:35 #25До БалтАвар: Не съм протурски настроен, но не съм и анти турски ориентиран. Просто имам спокойно отношение към турците като народ и малко по-предпазливо към турската държава. Впрочем, нямам абсолютно никакви илюзии към останалите балкански кандидат членове за ЕС, с изключение на хърватите.
ТеодорДечев
на 09.08.2008 в 00:04:13 #24До 321: Съобръженията Ви са съвсем разумни, но: И най-посредственият политически анализатор знае, че преговорите с Турция могат да бъдат проточени с МНОГО години - с десетилетия дори. ЕС няма интерес да "отрязва" Турция изцяло. Нито пък отказът за използуване на базата в Инджирлик, изисква обезателно пълното скарване на САЩ с Турция. Преговорите ще се точат и ще се търси някакъв изход от ситуацията. По-долу писах, че преговорите по присъединяването на Турция ще родят някакво ново, "иновационно" решение, което не е било прилагано до сега. Би могло да се търси решение в своеобразна "категоризация" на територията на Турция – коя е европейска и коя е азиатска. Имам спомен, че преди време, държавата Мароко е кандидатствала за членство в ЕС и кандидатурата й е отхвърлена с аргумента, че страната – кандидат принадлежи географски към Африка. По същата логика, може би е възможно Източна Тракия, заедно с Истанбул да се признаят за европейска територия и част от ЕС, а за останалата територия на Турция да се въведе някакъв по-особен режим на асоцииране, който не дава правата, които се ползуват при пълното членство. В този случай, при членство само на „Европейска Турция”, в ЕС ще влезе турско население по-малко от това на Румъния, но повече от това на България. Вероятно може да се измисли механизъм за движение на хора между старата територия на ЕС, „Европейска Турция” и „Азиатска Турция”. В този случай България ще играе ролята на външна граница спрямо „азиатските турци”, но не и спрямо „европейските”. Това разбира се е чиста импровизация и веднага могат да се посочат огромни недостатъци на подобен проект. На първо място – турците ще бъдат възмутени. На второ място, в ЕС ще влезе силно повлияният от ислямизма Истанбул, а светската и „прозападна” Анкара няма да попадне там. И така нататък ... (Ще бъде голям майтап ако след известно време прочетем подобна импровизация в писанията на някой мастит учен – международник. Нищо, Милослав ще издава бележки за НЕчетене на НЮЗ.БГ). Написах горното, за да покажа, че по никакъв начин преговорите за членството на Турция няма да бъдат същите, като тези на страните от Вишеградската четворка, Прибалтийските републики, Словения, Румъния и България. Ще става нещо, което досега не е било и е много трудно за предсказване. Но нещо ще става – ЕС се нуждае от разширяване на присъствието си в Черноморския басейн, а и с хода на времето – „я камилата, я камиларя”.
321
на 08.08.2008 в 23:38:40 #23Признаването на геноцида трябва да се гласува от Конгреса на САЩ, което още не е станало. След като това се случи г-жата посланник ще има още по-големи главоболия с Турция. Аз продължавам обаче да твърдя, че кюрдите са по-важни за САЩ, отколкото турците, тъй като те са по-близо до района на "бойните действия", като под бойни действия трябва да се разбира нещо далеч по-голямо и мащабно от Ирак. Освен това съдбата на Турция по отношение на ЕС е предрешена. Тя няма да влезе в ЕС и това също е решено на най-високо ниво, включително и от техните "приятели" САЩ, които няма да им простят за това, че не можаха да си ползват базата Инджирлик за пряка военна намеса в Ирак. Още от момента, когато Франция се обяви против влизането на Турция в ЕС и за най-посредствения политически анализатор би трябвало нещата да са станали пределно ясни по този въпрос.
ТеодорДечев
на 08.08.2008 в 23:13:14 #22Вижте 321, те американците отдавна признаха арменския геноцид, ако не сте разбрал от текста. Там доста подробно са описани патилата на г-жа Макилдауни около признаването на арменския геноцид в САЩ. Що се отнася до кюрдите - добре е да се прави разлика межзу сега управляващите в Иракски Кюрдистан фракции и ПКК. В миналото хората на Талабани дори повагаха в отделни епизоди на турците срещу ПКК. Нещата вежду кюрдите са сложни. В момента основната грижа на иракските кюрди е да запазят федерлния характер на Ирак (по-добре врабче н ръка, отколкото сокол в гора...) и да се опазят от пренасяне на конфликта между шиити и сунити на тяхна територия. Има доста индикации, че иракските кюпди ще могат да се справят и с двете задачи. Набезите на Турция в Иркски Кюрдистан са много щумни и ... ограничени в пограничната ивица. Всичко това трябва да ни говори нещо ...
321
на 08.08.2008 в 23:05:17 #21Не се знае колко ще продължат приятелските връзки между САЩ и Турция като знаем, че Турция става все по-ислямистка, а пък в САЩ се готвят да приемат декларация за признаването на арменския геноцид. И изобщо ми е смешно като чета колко са сигурни турците, че САЩ ги подкрепят срещу кюрдите. Това изобщо, ама изобщо не е вярно. САЩ само имитират някакви действия срещу ПКК, но реално кюрдите и американците са в много близки отношения. Дори президента на Ирак е кюрд и реално кюрдите са много по-важни за САЩ в момента отколкото турците, които вече са загубили своето геополитическо значение от времето на студената война.
ТеодорДечев
на 08.08.2008 в 22:38:34 #20Без да се заяждам с когото и да е, искам да напомня, че тезата за изкупуването на България от турците се подхваща отново и отново, при всяка по-забележима промяна на ситуацията в България. Последният път това беше актуално, когато Конституцията беше променена и за чужденците стана възможно да купуват земя в България, в частност - земеделски земи. Тогава се вдигна небивал вой, че ще ни изкупят. Без всякаква ирония бих благодарил ако някой може да посочи някаква статистика - колко земеделски земи са изкупили чужденци през последните две години. Въпросът е наистина интересен от всякаква гледна точка и ще съм благодарен на всеки, който може да цитира достоверна информация. Не е задължително да е от Интернет, аз съм от по-старото поколение и мога да ида и до Народната библиотека Също така бих искал да подложа на всеобщо обсъждане следния въпрос: "Сериозно ли смятаме, че в момента границата между България и Турция пречи на движението на капитали, на турските инвестиции в България и на стокообмена между двете страни ?" Естествено, бих бил благодарен ако се постват сериозни мнения, а не заклинания, проклетисвания и изблици от хистеричен характер. Приемаме по подразбиране, че питащият си е в София, а не н яхтата на шефа на ДПС ...
a man of sense
на 08.08.2008 в 22:07:17 #19Колко е просто! Пращат ни посланник на САЩ, отлично познаващ турската деиствителност с реален многогогодишен опит в Турция! От самолет се забелязва, че САЩ има за цел прокарване на свой интереси в България, чрез Турция и госпожа посланничката е подбранна отлично! Дали ще влезе Турция в ЕС е въпрос, който ЕС няма да реши сам никога! Там винаги ще има против това членство. Дори България, трябва да е категорично против, защото в един средносрочен план, след приемането на Турция в ЕС, естествено е България да бъде изкупена бързо от турски капитали, преди да може да се гъкне! Но, ние сме последна дупка на кавала, която никой не чува от неиното използване тон. Решението дали да влезе Турция в ЕС, ще го вземе САЩ! В САЩ, още има дискусия, не дали, а кога да наредят на ЕС да приеме Турция! Пращането на тази госпожа, говори, че приемането на Турция в ЕС ще се реши в краткосрочен план! Турция след приемането и В ЕС и инвазията и у нас ще повдигне значително стандарта на живот на българите, които може би по-този повод се държи толква ниско! Така, че след няколко години с повишаване на жизненият ни стандарт с турски инвестиции и изкупуване на всичко българско, да не забележим какво се е получило с държавата България!
ТеодорДечев
на 08.08.2008 в 21:43:24 #18За да не бъда обвинен от достопочтенния Адонай във високомерие и подминаване на постингите му, посвещавам на негова светлост тези два линка: http://forum.uni-sofia.bg/forum/viewtopic.php?f=8&t=10568 http://bgbudo.com/st/data/ic_news/23/ Те естествено разглеждат от строго научни позиции въпроса за форумните тролове.
ТеодорДечев
на 08.08.2008 в 21:35:57 #17До Котарака черен: Познавам лично г-жа Боулън. Г-н Байърли комай не съм имал възможността да срещна. Никой от двамата не си е позволявал да говори иронично за която и да е част от българите. Особено пък г-жа Боулън, която положи огромни усилия да помогне на България в много тежка ситуация. Вярно е, че американските посланници не ни цепеха басма, когато ставаше дума за корупция или пък недай си Боже - за изнудване на американски инвеститори. Но ако те просто ни ги казваха тези неща в прав текст, открито и без заобикалки, то днес ЕС измерва корумпираността на държавата ни в милиони евро. Ако се бяхме вслушвали повече в казаното от американските посланници на времето, сега щяхме да берем по-малко ядове. Но понеже в нашите медии се ширят едновременно мании за величие и комплекси за малоценност, когато някой каже истината се вдига невъобразим вой.Странното е, че и "великаните" и "комплексарите" крещят в един глас, че държава с малко повече от двеста годишна история, обижда нашата 1300 годишна страна ... И никой не се замисля, че основният мотив на американците е, че искат в държавите, където инвестират да има ясни правила. Също така, хората искат поне при европейските им съюзници, корупцията да бъде ограничена да определено ниво. И го казват чрез посланниците си. Ние се сърдим, защото ни боли от такива откровения. Но може ли истината да бъде определяна като арогантност ? В заключение - г-жа Макилдауни може да ни нарича както си иска - приятели, съюзници, съмишленици, ако ще и братя. Това, че Америка е приятел с Турция, съвсем не значи, че е против България. Нека не въприемаме образците на гръцката демагогия - гърците хем взимаха милиарди долари безвъзмездна военна помощ, хем скубеха огромни наеми за военната база "Елиникон", хем бяха под американския ядрен чадър, хем все си развяваха анти-американизма наляво и надясно. Поне според мен, това не е достойна държавна политика и няма нужда да й подражаваме. Поздрави ! П. П. Мюсюлманите като цяло са чистоплътни хора. Дори терминът "ибрикчийство" идва от един от уредите, с който се поддържа тази честоплътност ... Така че, нека оставим настрана въпроса за "миризливите турци", че преди време в един форум едвам дето не се избиха дамите, заради прословутото маркетингово проучване на "Рексона" - коя нация колко се дезодорирала ...
Балканец
на 08.08.2008 в 16:16:31 #16"Каквото е станало, това е, което ще стане. И което е било извършено, това е, което ще се извърши. И няма нищо ново под слънцето." ЕКЛЕСИАСТ
Балканец
на 08.08.2008 в 16:08:12 #15"Тактиката на римляните, за да покорят всички народи" - Шарл Луи дьо Монтескьо http://www.mediatimesreview.com/january03/Imperial%20Power.php
ТеодорДечев
на 08.08.2008 в 13:41:21 #14Долният коментар беше по повод любезното питане на "1912".
ТеодорДечев
на 08.08.2008 в 13:39:19 #13По принцип, досегашният опит сочи обратното. Бившият втори човек в посолството на САЩ в София - г-н Родерик Мур беше изпратен за посланник в Белгард. Досегашният посланник на САЩ в София - г-н Джон Байърли замина за Москва от България. Без да си вирваме много носовете, но по всичко личи, че посолството в София е важно за американската страна. Тук очевидно има много работа, отговороности и стрес. От София, постигналите успехи американски дипломата поемат към новите си назначения с повишения. Едни с повишение в ранг, други с повишение - изпращане в столицата ан авелика сила ... Но и в двата цитирани случая виждаме как и в Белград и в Москва се изпращат хора, които са били в София и са се представили на ниво. Така че, може не "при нас пращат", а "при други изпращат от към нас" ... Последното може да се приеме и като шега - все пак в дипломатическата йерархия на САЩ със сигурност съществуват принципи на ротацията на дипломатите, която ние няма от къде да знаем в детайли. Истината е обаче, че анализът на назначенията на г-н Байърли и на г-жа Макилдауни показва, че изискванията към американските посланници в София са станали много високи. Което в крайна сматка е не просто комплимент към нас, а индикатор за значението, което се отдава на България.