Нанси Макилдауни - мост между София и Анкара

Продължение от 5 август... (Кой ще представлява интересите на САЩ в България)

На 16 август 2005 г., вестник „Тюркие" коментира, предаденото от Нанси Макилдауни писмо до министър председателя на Турция - Реджеп Тайип Ердоган, в което се изразява волята на американската страна за развитие на връзките и сътрудничеството между САЩ и Турция във всички области със стратегическа перспектива.

В писмото си, президентът Буш потвърждава своята подкрепа за членството на Турция в Европейския съюз и за прекратяване на изолацията на кипърските турци.
Той прави оценката, че САЩ смятат ПКК за „терористична организация на убийци".

В писмото си Буш постулира, че борбата срещу тероризма е особено важна и че Съединените щати са готови на широкообхватно сътрудничество за неговото прекратяване. Буш още веднъж подчертава, че САЩ стои до Турция в борбата срещу тероризма.

На 25 август 2005 г., Нанси Макилдауни прави още по-силен анонс в посока на желанието на САЩ да постигнат сближаване с Турция на базата на съвместни действия срещу Кюрдската работническа партия (РКК), обявена от турската страна за терористична организация.

Единственото, за което тя пледира извън тезата, че РКК трябва да бъде ликвидирана, е искането за известна отсрочка от турска страна.

Тя заявява, че САЩ са готови да работят заедно с Турция за елиминирането на незаконната Кюрдска работническа партия в Северен Ирак, като предлага Анакара да запази спокойствие, докато трае общата работа по въпроса.

Макилдауни прави тези изявления по време на посещение при държавния министър Кюршад Тюзмен.

Турция оказва силен натиск САЩ да предприемат конкретни стъпки срещу няколко хилядите бойци на РКК в Северен Ирак, но иракските и американските власти си дават сметка, че трябва да действат в обстановка, в която и без това са силно ангажирани с огромната несигурност на политически преходен процес в Ирак.

В качеството си на Chargé d'Affaires в посолството на Съединените щати, Макилдауни заявява, че проблемът с РКК е много труден и сложен и заявява, че САЩ ще направят всичко възможно за да се справят с него.

Тя казва „между другото", че Турция е малко нетърпелива, настоявайки за незабавни действия срещу незаконната групировка, но Вашингтон разбира това чувство на нетърпение.

Бойците на РКК проникват в Турция от своите бази в Северен Ирак месеци на ред.
Турските лидери заплашват иракските и американските власти, че ако те не изпълнят отговорностите си и не бъдат предприети мерки срещу РКК, Турция ще се възползува „от правото си да проведе военни операции на територията на Ирак".

На 14 септември 2005 г. медиите в Турция разгласяват, че Нанси Макилдауни, официално е заявила, че „Кюрдската работническа партия - РКК е организация на убийци".

Отзвукът в турския периодичен печат и електронни медии е огромен, още повече, че моментът на изпращане на подобно послание е специално подбран.

Поднасяйки венец на Паметника на падналите за Турция в Кечиюрен (Keçiören) на четвъртата годишнина от атаките, проведени на 11 септември 2001 г., тя произнася следното на чист турски език:

„Бих искала да говоря пред Вас от цялото си сърце, защото днес съм тук като близък и лоялен приятел - на Вас и на Турция".

Макилдауни е продължила словото си, като е изложила позиция относно тероризма на Кюрдската работническа партия (РКК) и за тероризма въобще. Тя е прлодължила с думите:

„Американците са заедно със своите турски братя в заклеймяването на терористичната организация РКК и извършваните от нея убийства. Заедно ние ще открием и ще унищожим тези терористи, точна така, както правим в момента с Ал Кайда".

Ефектът от казаното е бил огромен, защото то е произнесено от официален американски представител.
Както пише турският журналист Орхан Килерджиоглу в "Turkish Daily News":

„Това напълно неочаквано изявление изглежда разпръсква някои от съмненията, които имахме.
Съединените щати е първата страна, която поставя РКК в своя списък на терористичните организации. Това е страна, която се бори с терористите и тероризма, и тя получи най-тежкия удар от тях с атаките, състояли се на 11 септември. САЩ също така искат да поемат водачеството в глобалните усилия за елиминиране на тероризма.

Изявлението на Макилдауни идва тъкмо на време. Това беше реч, пълна с емоции, въодушевление и кураж, която накара всички да застинат и да изслушат това, което тя имаше да каже.

Тази реч, заедно със състоялата се наскоро визита на американски генерали, накара някои хора да се чудят, дали няма промяна на политиката на САЩ по отношение на РКК. Само времето ще покаже. Трябва да изчакаме и ще видим.

Съединените щати, които в момента се опитват да поправят пораженията, нанесени от урагана Катрина, срещат много препятствия. Едно нещо е сигурно. То е отговорността на Турция, да се противопостави на тероризма.

Планинският терен, съчетан с тактиката на РКК - „удряй и бягай", направиха тази задача много трудна. Със сигурност е необходимо силите на сигурността да бъдат подкрепени в борбата им с РКК с правилните законови мерки. Натискът от Европейския съюз и собствените късогледи пропуски на правителството доведоха до забавянето на прилагането на тези мерки.

Сигурността на Турция винаги е висшият приоритет. Нашата „чупливост" в момента се дължи на Европейския съюз. Всички взети мерки, трябва да бъдат подкрепени чрез разширяване на международното сътрудничество.

Или както Chargé d'Affaires Макилдауни каза - „Заедно ще открием и ще унищожим тези терористи". "

Твърдението на журналиста, че изявлението на Макилдауни е неочаквано е в някаква степен странно, защото то е предхождано от други изявления на Президента Буш в този дух, но то е показателно за „степента на чуваемост" в турските медии и сред турската общественост, когато националистическото напрежение нарастне.

Предпазливата уговорка, че „времето ще покаже", получава своя отговор няколко дни по-късно.

На 18 септември 2005 г., турските медии гръмват, разпространявайки новината, че Турция и Съединените щати поставят началото на нова инициатива за изолиране на терористичните групи в Северен Ирак.

Вестниците съобщават за тайна среща на турски и американски служители от сферата на сигурността, дипломати и юристи, състояла в Анкара.
Доколко можем да наречем „тайна" среща, за която на другия или на по-другия ден съобщават вестниците и електронните медии е тема за друга дискусия ...
Още повече , че след „тайната" среща, дипломатите започват „да си споделят" с представителите на медиите.

Така например един от дипломатите, участвали в срещата, споделя с TNA, че „страните са си разменили разузнавателна информация и работят над всеобхватно досие на РКК, включващо финансирането, пропагандата и логистичната подкрепа за организацията в Европа".

Особено добре за ушите на турската публика е прозвучало изявлението на неназования но приказлив дипломат, че „ще последват съвместни усилия с Европейските съюзници за пресичане на финансирането на РКК и за арестуване на поддръжниците й".

Смята се, че инициативата на Турция и САЩ за засилване на борбата с РКК, идва след посещение на шефа на Върховното обединено командуване на американските сили в Европа - генерал Джеймс Джоунс (U.S. Supreme Allied Commander, Europe Gen. James Jones).

Източници, близки до турското военно министерство са съобщили, че двете страни са се съгласили, че военните операции срещу РКК в Северн Ирак са били неефективни до този момент.

Военният ръководител на Кюрдската работническа партия (РКК) в Северен Ирак - Мурат Карайълан (Murat Karayilan) е заплашил с провеждането на повече атаки в Западна Турция в случай на военна операция срещу РКК в Ирак.
Той отправя призив към САЩ да започнат преговори с РКК в интервю за намиращата с в Германия „Mesopotomia news agency".

Отговорът на Макилдауни е: „Ние не преговаряме с терористи". Тя е добавила, че не разполага с каквато и да е информация, че когато и да е се е провеждала някаква среща между представители на САЩ и терористите от РКК.

В качеството си на Charge d'Affaires, Нанси Макилдауни се среща с представителя на турското външно министерство - посланник Наби Сенсой (Nabi Sensoy) и заявява след проведената среща, че двете страни ще полагат съгласувани усилия за да се борят с групите, поддържащи РКК.
Макилдауни не дава на журналистите абсолютно никакви допълнителни подробности.

Дипломатическите източници информират TNA, че усилията ще бъдат фокусирани главно върху пресичането на финансовите източници на РКК в Европа и че в течение на седмица, американски и турски представители са имали поредица от срещи, включително и много важна среща във финасовото министерство.

Също така, изтича информация, че двама високопоставени служители Karen Hughes от отдела за публична дипломация и обществени дела при Държавния департамент и Robert Joseph  от отдела за контрол на въоръженията и международна сигурност при Държавния департамент ще посетят Анкара до няколко дни.

Усилията на Нанси Макилдауни са меко казано затруднени от търканията, възникнали между Турция и САЩ във връзка с подхода им към установилата се кюрдска автономия в Северн Ирак и контактите на Белия дом с кюрдските лидери от иракския север.

Турция недвусмислено демонстрира неудоволствието си от начина, по който Месут Барзани - лидерът на Демократичната партия на Иракски Кюрдистан е бил приет в Белия дом от Президента на САЩ - Джордж Буш.

Според едни източници (електронни сайтове) - на 27 октомври 2005 г., според други (вестник „Хюриет") - на 30 октомври 2005 г., Нанси Макилдауни - Charge d'Affaires в посолството на САЩ е била повикана във Министерството на външните работи на Турция, където турският заместник - секретар Наби Сенсой (Nabi Sensoy) официално е поискал обяснение в качеството на „чий президент", Месут Барзани е бил приветстван в Белия дом. Сенсой е предупредил Макилдауни, че подобна практика застрашава единството на Ирак.

Турската страна е допълнително нервирана от факта, че на гранично - пропусквателния пункт „Халил Ибрахим" е било издигнато знамето на Демократичната партия на Иракски Кюрдистан. Както пишат турските вестници, Анкара видимо е разстроена от посещението на Барзани в Белия дом. Турската администрация, естествено си изкрава яда върху Макилдауни.

Официалният отговор на американската страна е бил както следва: „...Барзани носи титлата президент на кюрдския регион на Ирак. По тази причина, президентът Буш се е обръщал към него като към „президент".

Така се оформят двете „сюжетни линии" - Анкара заплашва, че политиката на САЩ спрямо кюрдите руши единството на Ирак.
От своя страна, американците в лицето на Макилдауни постоянно връщат топката в полето на турците, като им напомнят, че имат обща мисия в борбата с тероризма и че САЩ разглеждат Кюрдската работническа партия - РКК като терористична организация.

Пак във връзка със скандала около посещението на Барзани във Вашингтон, турският ежедневник „Джумхюриет" съобщава, че Нанси Макилдауни - Charge d'Affaires в посолството на САЩ в Анкара, е поставила особено ударение на поддържането на здрави връзки между Турция и Ирак.
Тя е заявила: „Всички съществуващи проблеми, в това число и тези, които са свързани с терористичната Кюрдска работническа партия, могат да бъдат решени само по този начин".

Изявлението е направено, докато Макилдауни говори пред репортери след посещение в Анадолската фондация за съвременно обучение.

Нанси Макилдауни заявява, че президентът Буш е приел Месуд Барзани през изминалата седмица и че той ясно е повторил позицията на САЩ за необходимостта да се предприемат действия срещу бунтовниците - „турски кюрди" от нелегалната организация Кюрдска работническа партия, обикновено наричана РКК.

Макилдауни информира журналистите, че Президентът Буш е заявил на Барзани, че Ирак трябва да остане демократична и федерална цялост и е поставил ударение на необходимостта от поддържане на здрави и положителни отношения между турция и Ирак.

Изявлението е направено в отговор на твърденията в някои турски среди, че САЩ „индиректно предлага защита на бунтовниците от турски Кюрдистан в Северен Ирак".

На 31 октомври 2005 г., Нанси Макилдауни още един път потвърждава убедеността на американското правителство, че е необходимо да се укрепват връзките и отношенията между Турция и САЩ, с оглед на намиране на решение на проблема с Кюрдската работническа паритя (РКК).

За да се тушира поне от части напрежението, възникнало около посещението на Барзани в САЩ, американците се опитват да вземат реванш чрез интензивни постъпки пред европейските съюзници за пресичане на дейността на привържениците на РКК на тяхна територия.

На 19 ноември 2005 г., турският ежедневник „Миллиет" съобщава, че коментирайки възникналите противоречия около злополучната телевизия Roj-TV, която предизвиква криза в отношенията между Турция и Дания, точно в навечерието на посещението на министър председателя Реджеп Тайип Ердоган в Копенхаген, Нанси Макилдауни е заявила, че САЩ продължават своите усилия да убедят страните - членки на ЕС, да спрат излъчванията на подобни телевизонни канали и да пресекат дейността на различните симпатизанти на Кюрдската работническа партия (РКК), които оказват финансова помощ на бунтуващите се в Турция кюрди.

На 15 февруари 2007 г. Нанси Макилдауни в качеството си на заместник ръководител на дипломатическата мисия на САЩ в Анкара, заявява, че очаква законът за признаването на геноцида над арменците по време на Първата световна война да бъде одобрен от Камарата на представителите в Конгреса.

Това признание тя прави по време на „почетна вечеря", дадена от нея на членове на турската Отечествена партия. Основната дискусия по време на вечерята е посветена на очакваните дискусии по закона за признаване на геноцида над арменците, които са насрочени за месец април, същата година.

Членовете на Отечествената партия направо заявяват, че приемането на внесения в Конгреса закон ще надигне крайно негативна реакция спрямо САЩ в Турция.

Нанси Макилдауни декларира, че „създалата се ситуация не трябва да се превръща в заплаха за двустранните отношения, докато САЩ и Турция полагат необходимите усилия за борба с терористичните организации, особено с Кюрдската работническа партия". Макилдауни не пропуска да заяви, че „турската помощ е необходима също и в Северен Ирак, където се очакват някои важни събития в близко бъдеще".

На 24 август 2007 г., в помощ на Нанси Макилдауни пристига специална мисия, начело със сенатора от Пенсилвания Арлин Спектър (Arlen Specter).

След като е информиран от Нанси Макилдауни по всички въпроси, свързани с Ирак, Кюрдската работническа партия (РКК) и скандалът около признаването на арменския геноцид, той провежда поредица от срещи с турски официални лица.

При срещата си  с представителя на турското външно министерство - Посланник Ерту Апакан, той е запознат с турските възражения срещу намерението на САЩ да признае геноцида над арменците, в частност срещу сенатската резолюция S. Res. 106 и резолюция H.R. 106.

Интересното в случая е, че Посланник Ерту Апакан се съгласява със създаването на смесена историческа комисия за разглеждане на въпроса.

В заключение би могло да се каже следното. Новият посланник в София е дама с огромен опит от действия в условия на криза, изискващи прилагането на т. нар. „кризисен PR".

Тя познава добре обществените отношения в една пост-съветска страна в преход - Азербайджан и отлично се ориентира в тънкостите на турската външна политика и дипломация.

Можем да сме сигурни, че изборът на Нанси Макилдауни за посланник в София, отразява както високата (напълно заслужено) оценка за работата й на предишните й назначения, така и очакването за сериозна динамика в отношенията между България и Турция.

Може да се предполага, че във Вашингтон смятат, че отношенията между натовските съюзници - България и Турция, позагубиха от енергията си през последните години.

Посещението на министър председателя Ердоган не опровергава тази теза.

Като се абстрахираме от действията на „Атака", трябва да признаем, че някои от най-важните договорености (най-вече за каскадата „Горна Арда") бяха почти импровизирани и договорени в последния момент.

Не е тайна и фактът, че в България постепенно се създава сериозно анти-турско лоби, от хора с най-различна политическа ориентация, което работи системно срещу приемането на Турция в ЕС. Това лоби има подкрепата на сериозни среди в Европа и е добре финансирано.

Безспорно, Нанси Макилдауни е и идеалният посредник между България и Турция в по-нататъшното изграждане на юго-източния фланг на НАТО и в синхронизирането на съюзническата им политика на Балканите.

Активизирането на тези отношения може да се търси в различни посоки, но най-вече в процеса на преговорите за присъединяване на Турция към ЕС.

В контекста на изричния ангажимент на американската администрация да подкрепя последователно членството на Турция в ЕС, няма съмнение, че назначаването на Нанси Макилдауни в София е изключително добра новина и за Анкара. Турците могат да са сигурни, че имат една добра приятелка на ключова позиция (и с голям инструментариум за влияние) в София.

Българите могат да са сигурни, че ще работят с изключително деликатен и компетентен партньор, познаващ „прелестите" и на пост-комунистическата реалност и на турския национализъм.