Двете бивши френски колонии Алжир и Мали влязоха в световните новини, които в последните месеци идваха от други части на арабския и ислямския свят - Египет, Сирия, Ирак, Иран, Афганистан, Пакистан т.н. Няма нищо чудно: след като западните съюзници унищожиха Либия, а преди това Ирак и сега се опитват да направят същото и със Сирия, "Арабската пролет" се пренесе и на запад и даже на юг.
Този път обаче това става с обратен знак - застрашени са режими, които всячески се стремят да угодят на бившия колонизатор - Франция и на другите богати спонсори от двете страни на Атлантическия океан.
Всъщност, специално в Мали не е ясно кой на кого иска да угоди - там в последно време картите са много разбъркани и могат да се очакват всякакви изненади от бившите, настоящи и бъдещи управляващи. Ясно е само едно - изгонените от Либия туареги (в превод "забравени от Бога") не могат да простят издевателствата и убийството на техния патрон Муамар Кадафи и тепърва предстои да си отмъщават.
Това, на което могат да се надяват французите, е най-вече възможността от възникване на разногласия сред малийските въстаници, които е твърде вероятно да завършат с междуособица. Тогава задачата за тяхното обезвредяване ще стане много по-лека.
Междуособицата може да избухне във всеки момент, защото две от въстаническите организации са ислямистки (свързани с "Ал Кайда"), а други две - сепаратистки, борещи се за независима държава на туарегите. На последните явно им е омръзнало да са разпръснати между няколко държави, да ги гонят из Сахара и да са наистина "забравени от Бога". Затова напомниха за себе си, включително и със завземането на газовата платформа Ин Аменас в Алжир, на либийската граница. Няма съмнение, че това са бивши въоръжени бойци на либийския режим, които още далече не са привършили своите резерви от хора, оръжие и муниции.
Затова няма как да не се съгласим със заплахите на мавританеца Мокхтар Белмокхтар (наричан още "принца" и "неуловимия"), че това е само началото и светът тепърва ще узнае за войната в Западен Магреб. Самият Дейвид Камерън призна, че "опасността е по-голяма, отколкото можехме да предположим и за в бъдеще ни очакват лоши новини".
Затова е странно, че на Франция се оказва само логистична помощ и с транспортни средства, а не с жива сила. И няма как френският външен министър (бивш министър-председател) Лоран Фабиус да не бъде разочарован. Защото логистична помощ и транспортни средства Париж получава дори и от Москва, която остава основен противник на НАТО, въпреки партнорските отношения.
Не е трудно да се досетим за какви транспортни средства става дума - в момента обединена ескадра от Северния, Балтийския и Черноморския флотове на Руската Федерация провеждат най-голямото от времето на разпадането на СССР военно-морско учение край сирийските брегове. И нищо чудно сред корабите, които ще бъдат изпратени да помагат на французите, да бъде някой от "Мистралите", закупени от Франция. Тоест, отношенията между Москва и Париж вече в никой случай не са антагонистични, а по-скоро съюзнически. И това дава шанс на французите да усмирят бившите си колонии.
Естествено, в новата ситуация не може да става и дума за интервенция в Сирия: първо поради липсата на военен ресурс от страна на Франция, Великобритания, Италия и другите европейски партньори от НАТО (за Турция и дума не може да става, а Германия също няма да иска да се включи); второ, поради нецелесъобразността да се дразни Руската федерация в момент, когато нейната помощ е нужна на друго място. И може да потрябва още кой знае къде, например в Афганистан.
Прави впечатление, че Франсоа Оланд разсея опасенията на френската десница, че ще бъде по-миролюбив при наличието на външни предизвикателства за националната и европейската сигурност и по-малко решителен, когато трябва да се изпращат войски зад граница. Освен това, успя да установи с Барак Обама, Ангела Меркел и Владимир Путин (неговите основни външнополитически партньори) не по-малко топли отношения, отколкото предшественика си. Така че може да се предполага, че повече или по-малко успешно "ще ожъне бурите" в Мали и Алжир, след "посетите ветрове" в Либия от Никола Саркози. Естествено, това ще стане с помощта на стратегическите съюзници.
Навремето, през периода на "Студената война", Африка беше поле за съперничество между двата блока и извличаше предимно полза от него. Тогава в новите независими държави на континента се строеше съвременна инфраструктура, рязко се повишаваше образователното ниво, полагаха се основите на съвременното здравеопазване.
Сега от всичко това не е останало много. Гражданските и племенните войни унищожиха следите от европейската цивилизация. Интеграцията с останалата част от света отстъпи място на етно-религиозните конфликти и зверската експлоатация на природните ресурси на континента. Както видяхме на картата, показана от СNN, от алжирското газово находище Ин Аменас, където бяха държани заложниците, тръгват 5 тръби - 1 към Тунис, 1 към Мароко и 3 към средиземноморския бряг, откъдето захранват Европа. Както признаха и алжирските политици, и авторитетите в сферата на добива на нефт и газ, "това е удар не само по алжирската икономика, но и по петролната и газовата индустрия в целия свят".
Някога именно Алжир беше витрината на африканските страни, тръгнали по пътя на социалистическата ориентация. Бен Бела, а по-късно и свалилият го с преврат Хуари Бумедиен бяха установили близки лични отношения с Никита Хрущов и после с Леонид Брежнев, а също и с Тодор Живков. Спомням си, че Бен Бела дори беше награден със златната звезда на "Герой на СССР" и присъстваше на един от първомайските паради на трибуната на Червения Площад.
А Хуари Бумедиен беше особено разположен към българите - баща ми беше с най-добри впечатления от двете си срещи с него, по време на командировките си в Алжир.
Берберският (или може би туарегски?) лък със стрелите с метални острия, който ми беше донесъл оттам, беше предмет на завист от страна на момчетата от квартала. Сега може би тази страна е изправена пред началото на разрухата. От Либия сигурно ще продължат да нахлуват ислямисти и сепаратисти, а Мароко ще се възползва да реши окончателно в своя полза въпроса със Западна Сахара. Западът пък ще източва нефта и газа за жълти стотинки. Иначе казано, Франция ще си върне Алжир.
Една толкова богата на нефт и газ страна едва ли ще бъде оставена сама да решава съдбата си. Защото, ако "синият поток" оттам пресъхне, Европа изпада във фатална зависимост от Русия. Липсата на алтернатива автоматично ще качи и цените на газа.
Ще го допусне ли Брюксел? Най-вероятно не: в близко бъдеще можем да очакваме повторение на иракския и либийския сценарии. За разлика от Сирия, Русия няма да може да се противопостави.
Asparyx
на 29.01.2013 в 12:28:49 #13и как се разбира коя чалма е добра коя лоша?
Янакиев
на 29.01.2013 в 10:32:21 #12НАТО пося ветрове в Либия, сега жъне бурите в Мали и Алжир Драги ми Георги Коларов. Благодаря ти за писанието, но за теб имам 3 думи. - Това беше целта. .
ъ-ъ
на 26.01.2013 в 22:54:04 #1115.АВРОРА значит Заря| 26.01.2013 18:30 Знам, че мнението ми тежи, защото е истина. Боли ги седерастичните боклуци, но това е положението - признават си го даже и хептен буржоазните вестници: http://www.focus-news.bg/?id=a2051 =============================================== погледнало се лайното в огледалото и рекло "ех колко съм красиво! а и как мириша, просто около мене никой не може да пристъпи ор смрад" та и буламачев...
Legalen
на 26.01.2013 в 21:22:40 #10Трезвият глас | 26.01.2013 19:28 Статията е на много добро ниво и отразява реалната обстановка. Много международни политолози виждат нещата по подобен начин. Дали авторът е червен, зелен или жълт, няма значение. Фактите са важни.
Striker
на 26.01.2013 в 20:29:59 #9Жоре, пак си на амфети. БСП няма да вземе и тези избори, не се пъни, ми земи прочети пак История на КПСС, удари една злобарка и легай!
Гърга Питич
на 26.01.2013 в 19:45:34 #8А фактите категорично казват, че и тримата, заедно с автора сте абсолютни тъпанари. Червеногъзи, крадливи, дебилни и безочливи червенотиквеничковчета.
Трезвият глас
на 26.01.2013 в 19:28:10 #7Статията е на много добро ниво и отразява реалната обстановка. Много международни политолози виждат нещата по подобен начин. Дали авторът е червен, зелен или жълт, няма значение. Фактите са важни.
Гърга Питич
на 26.01.2013 в 17:35:13 #6legalen, ти си лежи, лежи си. Тука нема к'во да се коментира. И авторът, и паквилчето му са достатъчно жалки. Абе сеир да ста'а.
Legalen
на 26.01.2013 в 16:29:45 #5Жалко ми е за нашия форум! Защо в случая не се дискурира по материала а се ругае автора? А как щяхме да реагираме ако го беше писал напр. Дилов-син или някой друг герой на новото време? (За сведение: С автора не се познавам, не съм комуняга, нямам и труп в мазето.)
Балканец
на 26.01.2013 в 11:14:56 #4Отдавна не бех чел толкова посредствена, тесногръда и наивно-хейтърска статия. Имаше навремето единтакъв вестник, "Работническо Дело", орган на БКП, списван от ниско образовани, но верни на БКП "журналисти". Та те списваха подобни идиотии. "Работническо Дело" навремето ежедневно заклеймяваше "военолюбците" от НАТО, като придружаваше статиите си с наивни рисунки - "карикатури", които изглеждаха, като прерисувани от градската тоалетна. Другото, за което пишеше този вестник беше "успехите" на социализЪма. Не на последно место беше и "артилерийската подготовка" срещу изпадналите в немилост след вътрешно-партийните интриги партийни функционери. Т.е. преди да свалят некой неудобен началник, първо го оплюваха в "Работническо Дело". На "Работническо Дело" по презумция му даваха трибуна. А на тоя Коларов защо, не е ясно. Ама е забавно. Хората се смеят на идиотиите. Макар че не е много справедливо, това медицински проблем.
ъ-ъ
на 26.01.2013 в 06:41:31 #3Лумумба пак е имал пристъп на самовлюбеност и жажда за интелигентност.
Зъболекаръ
на 26.01.2013 в 03:34:19 #2Личи си от 100км, че автора е тъмно червен....
bobytt
на 26.01.2013 в 01:51:53 #1Аре боклука водещ рубриката "Изтрещял комунист" пак се изсра в интернет пространството. Как пък не утрепаха тоя боклук в някоя руска канавка. или там си го пазят добре че им пропагандира скапаните държави.