Не трябва да се поддаваме на "необмислени провокации", които работят за чужди интереси. Това заяви външният министър Николай Младенов по повод породилия се спор с Румъния за акваторията в икономическата морска зона.

Преди седмица, неговият колега Кристиян Дяконеску обяви, че между Румъния и България има "спорна зона", отнасяща се до държавната граница в Черно море, като обясни, че става въпрос за 17 кв. км. Думите му предизвикаха остри реакции.

На свой ред министър Николай Младенов каза, че Румъния се опитва да окаже натиск върху България при преговорите за икономическата морска зона на границата със северната ни съседка. По думите му, 17 морски мили (?!) е твърде малко пространство, независимо има или няма газ в него.

И, както винаги, външният ни министър се оказа неосведомен!

Нерешеният териториален проблем между България и Румъния в Черно море не се отнася за 17 кв.км, а за много повече - 350, обясни пред румънската агенция Ager Pres румънският държавен секретар по външните работи Богдан Ауреску.

С велзевулския си дипломатичен тон Ауреску обясни също, че и двете страни подхождат „добронамерено" към проблема, и ако не могат да го решат, може заедно да се обърнат към Международния трибунал по морско право в Хамбург.

И тук се крие голямата опасност за страната ни. Защото веднъж Румъния вече е „решавала" подобен „казус" чрез съд! През 2009 г. международният съд в Хага присъди спорния с Украйна Змийски остров в полза на Румъния. Съдът призна правата на Румъния над близо 80 процента от зоната с обща площ от 12 200 кв. км.

Така че след Украйна, и България би могла преспокойно „да гризне дръвцето" в резултат на „международен арбитраж". А и публично известно е, че т. нар. международни прависти на Външното ни министерство не са от най-добра класа.

Показателно за какво всъщност се разрази българо-румънския спор е и обещанието след произнасянето на трибунала в Хага на тогавашния държавен секретар на румънското министерство на икономиката Тудор Шербан, който гордо заяви, че Румъния би могла да изнася „петрол и природен газ" (!) за България и Унгария.

Това би могло да стане в случай, че проучванията покажат, че залежите в континенталния шелф на Черно море са в големи количества. Доказано е!

Впрочем, както поясни Богдан Ауреску, Румъния е била обезпокоена през януари т.г., след като е разбрала, че България е обявила търг за отдаване на концесия за добив на природен газ на територия, която влиза в оспорваната зона.

Значи, отново замириса на газ! Но не е ли това твърде голямо съвпадение, за да бъде то отминато от наша страна с лека ръка?!

За Николай Младенов изглежда не е. „Колкото повече се коментира и анализира тази тема в България, толкова повече обслужваме други страни и интереси. По-добре е да мълчим", категоричен бе външният ни министър.

В момента обаче мълчанието не е начинът да се държим достойно предвид деликатния случай, както твърди той, а проява на тотално безхаберие, нещо повече - на бягство от изпълнение на преките му задължения.

Защото, ако Николай Младенов все още не го е осъзнал, той е на поста дипломат № 1 на България, за да отстоява и налага нейните национални интереси, а не комфортно да си мълчи, когато отново искат да ни ограбят!

Още повече, че в своето интервю от 20 март т.г. министър Кристиян Дяконеску постави и друг един въпрос, който сякаш потъна в спора кой да добива газ в континенталния шелф на Черно море. Става дума за неговите нагли претенции, че в България се нарушават (?!) правата на някакво „румънско малцинство".

Но кой друг, ако не от „Александър Жендов" 2, да обясни на официален Букурещ, че у нас по конституция национални малцинства няма и, че принадлежащите към етническите групи на аромъни, куцовласи и др. са пълноправни български граждани и не се нуждаят от „защитата" на Румъния?!

Това обаче с мълчание не става, прави се с активна дипломатическа работа, за каквато министър Младенов или няма желание, или няма възможности. И в двата случая трябва да си ходи! Иначе претенциите не ще спрат!

Защото, че не става дума за неправилно разбрани думи на румънския външен министър, както се опита да ни успокои външното ведомство в Букурещ, е мисля видно и за самия Младенов, а и за патрона му Борисов.

Достатъчно е да си спомним небивалата активност на румънските емисари в страната ни по време на последното преброяване, за да стане ясно, че е налице целенасочена, агресивна и добре планирана политика на Букурещ за сътворяване на „румънско малцинство", което да послужи за последващи искания!

Впрочем, този процес на инкубация на „румънски малцинства" върви с пълна пара не само у нас, но и в изпатилата си вече от политиката на „териториални корекции" на Букурещ Украйна - там мишената е Северна Буковина. Неотдавна обект на подобни претенции за нарушени права стана и съседна Сърбия.

Да не говорим за „малцинствения проблем" в отношенията между Румъния и Унгария, защото няма да ни стигне цял коментар.

Изобщо, налице е последователно следвана спрямо съседните на Букурещ страни политика на възраждане на „Велика Румъния"!

Най-яркото доказателство за това е провежданата през отминалите над две десетилетия от Румъния политика спрямо Молдова. Последните дни ни дадоха поредните доказателства, че Букурещ е твърдо решен рано или късно да присъедини тази бивша съветска република към своята държавна територия...

Както предаде АП, полицията в столицата Кишинев предотврати масови сблъсъци между привърженици и противници на присъединяването на Молдова към Румъния. Сблъсъците станаха дни преди 94-тата годишнина от обединението на двете страни, което е станало на 27 март 1918 г.

Национално-либералната партия изведе няколкостотин свои поддръжници в подкрепа на идеята за обединение с Румъния. От своя страна, „Патриотите на Молдова" организираха контрамитинг.

На 25 март 2012 г. пък в редица църкви на Молдова се проведоха панихиди в памет на депутатите, които са присъединили Молдова към Румъния през 1918 г., и на тези, които са подкрепили излизането от СССР през 1991 г.

Но своите прорумънски чувства изразиха не само обикновени молдовци. По време на телевизионно предаване новоизбраният президент на Молдова Николае Тимофти, заяви, че езикът, на който говори е румънски, а не молдовски.

„Говоря на румънски език. Аз съм юрист и затова казвам нещата такива, каквито са. В конституцията е записано, че държавният език е молдовски. Но Академията на науките ни казва на какъв език говорим - на румънски. Конституцията е приета от определени политици. Както и да наричаме езика, трябва да го говорим правилно", каза Тимофти и добави, че основният закон на страната трябва да бъде променен.

По-рано Николае Тимофти не засягаше езиковия въпрос, като само посочваше, че „държавният език трябва да се знае".

Но отминалите дни не носеха само радостни звуци за ушите на Букурещ.

Румъния е обезпокоена от назначаването на Дмитрий Рогозин за специален представител на президента на Русия за Приднестровието и за съпредседател на руско-молдовската междуправителствена комисия за търговско и икономическо сътрудничество. Това посочи Юлиан Кифу, съветник на президента на Румъния по стратегически въпроси и външна политика. Той добави, че Букурещ планира своя отговор на назначението.

„Румъния се намира в ситуация, когато е длъжна да задава тона и да даде да се разбере, че е разбрала съобщението и приема хвърлената ръкавица. Букурещ не трябва да пренебрегва този жест в началото на новия мандат на Владимир Путин", каза още Кифу. Според него, Румъния трябва да даде много ясен сигнал чрез адекватно назначение.

Видно е, че Румъния за пореден път е отворила голяма уста, за да глътне Молдова. Няма ли обаче да се задави с такъв тлъст залък? Най-малкото Русия прави всичко възможно да й приседне. Както се е случвало неведнъж в далечната и по-близка история.

Всичко случващо се в триъгълника Букурещ-Кишинев-Москва обаче се отнася и до нас!

Ревизионизмът на Букурещ, насочен към днешната румъно-молдовска граница, се корени в Крайовската спогодба от 1940 г. А, както е известно, именно по силата на тази спогодба България успя да си възвърне отнетата й насилствено през 1913 г. Южна Добруджа.

Атакуването на международно-правните основания за сключването на Крайовската спогодба и на Парижкия мирен договор от 1947 г., което прави Букурещ, означава по същество - нито повече, нито по-малко - опит за ново прекрояване на границите в Югоизточна Европа.

При успех един такъв опит ще има за последица и делегитимация на част от сегашната българо-румънска граница - тази от Силистра до Дуранкулак.

Това изисква официалните български органи да отделят повишено внимание на ставащото. Нещо повече, да заемат една по-активна позиция в бързо разрастващия се конфликт. Още повече, че основанията за повишено внимание от страна на България към набиращия скорост иредентистки скандал не свършват само с граничните "отражения" от него.

Българската държава има и други свои интереси, които са застрашени от агресивната политика на Румъния спрямо Молдова и които тя трябва безпрекословно да отстоява. Тази румънска политика неизбежно рефлектира и върху положението на близо 100-хилядното българско национално малцинство, живеещо на молдовска територия.

Присъединяването на Молдова, каквото очевидно цели със своите действия Румъния, пряко засяга тези наши сънародници, в качеството им на молдовски граждани. Затова, Николай Младенов, не трябва да мълчи, а да защити техните исконни интереси.

Защото независимо къде живеем, ние българите нямаме никакво желание пак да бъдем принесени в изкупителна жертва. На нас не ни трябва министър на мълчанието!