Нов анализ на Би Би Си, "Медиазона" и независими доброволци, основан на поименен списък на загиналите руски военнослужещи, разкрива дълбоки социални и икономически неравенства в начина, по който руското общество понася човешката цена на войната в Украйна.

Установените 152 120 имена показват ясна и системна закономерност: войната взема жертвите си най-вече от малките градове и бедните региони, а най-малко - от големите и богати урбанистични центрове.

Според данните 67% от загиналите са родом от села и малки градове с население под 100 000 души, въпреки че в тях живее под половината от населението на страната. В същото време в големите градове, включително Москва и Санкт Петербург, нивото на загуби е десетки пъти по-ниско в пропорция за броя на мъжкото население.

Изследването откроява връзка между бедността, липсата на перспективи и участието във войната. Икономистът Алексей Захаров от Университета в Чикаго посочва, че най-силният фактор, който предсказва колко хора от дадено населено място ще отидат на война и ще загинат на фронта, е степента, до която местният бюджет зависи от държавни субсидии.

Колкото по-зависим е даден район от държавата, толкова по-вероятно е неговите жители да подпишат договор за служба.

Украйна и Русия с различни оценки за жертвите на войната

Украйна и Русия с различни оценки за жертвите на войната

Москва твърди за 2,7 млн. жертви и изчезнали от двете страни

Така се очертава специфичен руски модел. В малките населени места, районите с висока концентрация на бюджетни работни места или силна зависимост от държавни програми, военната служба се възприема като един от малкото реални начини да се спечелят пари, да се решат лични дългове или да се осигури бъдеще.

За хората в бедните региони армията е път към доход, който многократно превишава местните заплати. Една типична заплата в Бурятия, например, е около 56 000 рубли (1213 лв), докато подписването на договор носи над 210 000 рубли месечно (4548 лв) - разлика, която за мнозина е несравнима с всякаква друга професионална възможност. Отделно се изплаща еднократен бонус от 1,6 млн. рубли (около 34 600 лв).

Социалната безизходица се проявява особено ясно в личните истории, сред които е тази на жителя на Москва Михаил Гринин, загинал само два месеца след заминаването си на фронта. Гринин, който никога не е проявявал интерес към армията, подписва договор в опит да избегне нечовешките условия в следствения арест, където е попаднал заради дело за наркотични вещества.

Неговият случай е рядък за Москва, тъй като столицата има най-ниското ниво на загуби - едва пет загинали на всеки 10 000 мъже. За сравнение, същият показател в Тува достига 33 пъти по-висока стойност.

Подобни примери се повтарят и в други региони. В Кировска област загубите са повече от 15 пъти по-високи от московските. Там живееше и Андриан Семьонов - човек с инвалидност, но въпреки това подписал договор. След поредица от несбъднали се опити да изгради кариера, работата в армията се превръща в единствена възможност за доходи и стабилност. Той загива само две седмици след пристигането си на фронта.

Експертите обясняват, че в регионите с висока смъртност, ниска продължителност на живота и ограничена икономическа перспектива войната се възприема като продължение на риска, който съпътства ежедневието. Там, където животът е труден, а възможностите - ограничени, мотивацията да се търси шанс в армията е по-голяма, дори когато рискът е смъртоносен.

Подобни социални модели са познати и в САЩ или европейските армии, където наборът традиционно е по-висок сред бедните региони. Но в Русия към това се добавя особената роля на държавата като основен работодател и източник на доходи в най-бедните райони, както и политическото влияние върху местните администрации. Това прави набора по-скоро административно управляван процес, отколкото доброволен избор, подхранен от патриотизъм.

Реалните руски загуби обаче вероятно са значително по-високи. По оценка на експертите наличният поименен списък може да обхваща само 45-65% от реалните жертви, тъй като голяма част от телата остават на бойното поле или не са публично оповестени. Така общият брой на загиналите може да достига между 234 000 и 338 000 души, а ако бъдат включени и бойците от бившите ДНР и ЛНР - до над 360 000.

Тези данни очертават тревожна картина не само за мащаба на руските загуби, но и за дълбоко вкорененото социално неравенство, което определя чии животи плащат цената на войната.

Русия не просто води конфликт в чужда страна - тя преживява вътрешна криза, в която бедните умират, а богатите остават далеч от фронтовата линия. Както обобщава един от руските демографи, "войната в Украйна не само изостря старите разломи в руското общество - тя ги превръща в пропасти".

Изтекли данни: Русия понася огромни загуби за нищожни победи на фронта

Изтекли данни: Русия понася огромни загуби за нищожни победи на фронта

Руската медицинска евакуация е много неефективна