Бенямин Нетаняху е не просто най-дълго служилият министър-председател на Израел. За около 22-те години общо, през които той бе лидер на дясната формация "Ликуд", около него се оформи 13-тото израилово племе (коляно): това на ликудниците. А за тях Биби бе 49-ят юдейски пророк.
Днес обаче е налице реална възможност Бенямин Нетаняху да бъде лишен от това, което изглеждаше като най-естествения му асортимент - властта. Коалиция, състояща се от осем много различни партии, е на път да направи израелския министър-председател обект не на актуалните политически интриги в страната, а на историята.
Разбира се Нетаняху и друг път е падал от власт като министър-председател (в края на 90-те години). Но този път перспективите му да се завърне обратно изглеждат по-малки поради проблеми не само от политически характер, но и от съдебен (срещу него има повдигнати три обвинения, а процесът в зала вече е на ход).
Основният проблем пред Биби обаче като че ли е от друг порядък. Като изключително харизматична, но и като доминантна личност, израелското общество сякаш се пренасити с неговата фигура. И най-хубавото нещо омръзва, когато започне да се случва прекалено често. А в Израел като че ли е налице публична умора от Нетаняху, отвъд дежурната такава, която той получава от ликудниците.
Нищо от това обаче не променя факта, че Биби продължава да бъде лидерът на най-голямата партия в Израел. Но това просто вече не е достатъчно, особено когато се натрупат редица грешки: такива от миналото и от близкото настояще.
Така например "Ликуд" вече се превърна в заобиколим фактор. Но това се случва не поради някаква сила на центъра или лявото (кондицията на последното не му позволява да събере сили и да се изправи от леглото вече години наред), а понеже дясното се партикуларизира, рони и чопли. Дясното в Израел от национално все повече се превръща в племенно.
И за този процес на фрагментация Нетаняху носи основна вина. Той е главната причина в годините назад от "Ликуд" да си тръгнат редица политици, които иначе днес са разпознаваеми лидери на десни формации. Авигдор Либерман, Гидеон Саар и Нафтали Бенет са председатели на националистически формации - било то секуларно или религиозно обагрени. И тримата участват във формирания анти-Нетаняху кабинет, иницииран и сглобен от Яир Лапид, председател на центристка секуларна формация, в който ще се присъединят не само споменатите десни лица, но и леви такива, както и една арабска партия.
В този смисъл и спокойно може да кажем, че Нетаняху изпусна питомното, а дивото така или иначе вече не иска да чуе за него. И днес дясното в страната нито се изчерпва с "Ликуд", нито Нетаняху има монопол върху него. Оттук коалицията с формациите на религиозния ционизъм и ултраортодоксите вече просто не е достатъчна, за да може партията на Биби да формира кабинет или поне траен такъв. И това се видя в този цикъл от четири парламентарни избора в рамките на две години.
Към грешките на миналото (изгонването на обещаващите млади към онзи момент кадри на "Ликуд", една от които бе и Айелет Шакед) трябва да бъдат прибавени и тези от близкото настояще.
Една такава грешка на Нетаняху бе, че в рамките на изминалата година и борбата с Ковид-19 в страната, политиката на правителството му за налагане на противоепидемични мерки бе открито бойкотирана и отхвърляна в ултраортодоксалните общини в страната. В иначе дългата си политическа биография Нетаняху рядко е излъчвал слабост, безпомощност или зависимост (понеже правителството на "Ликуд" зависеше от подкрепата на двете ултраортодоксални партии Шас и Яхадут ХаТора), но този епизод бе точно такъв.
Другата грешка от скорошен порядък: Биби се ангажира да опосредства събирането и сглобяването на коалиция от свирепи националисти (около религиозния ционизъм на Безалел Смотрич), като целта на мероприятието бе тази коалиция да влезе в Кнесета и да помогне на "Ликуд" да направи парламентарно мнозинство. На практика обаче Смотрич, вместо да предостави допълнителни шансове за Нетаняху, се оказа в някаква степен пречка, тъй като религиозният ционизъм отхвърли всякакви варианти на коалиция, в която участват леви ционистки или арабски формации. А Нетаняху, разбира се, бе готов на политическа еквилибристика и създаването на правителство на "националното съгласие" (това бе една от причините, поради които Биби "счупи" предизборната арабска коалиция и подготвяше един неин сегмент за потенциален "донор" на гласове в Кнесета). Но Смотрич, макар и от различни позиции от тези на Бенет, Саар и Либерман, също направи нещата прекалено трудни за Нетаняху. Ако първите трима искаха да наранят политически Биби с юмруците си, то Смотрич предпочете да направи това с прегръдката си.
Слабостта на Биби е налице и към момента, понеже всеки един грях, в който той обвинява създателите на алтернативното правителство, е всъщност такъв, какъвто Нетаняху сам имаше готовност да извърши. Биби щеше да приеме колаборация с ислямистката арабска формация Ра"ам и/или да предложи щедри места в изпълнителната власт на която и да е ционистка формация от център-левия спектър.
И публиката в Израел чудесно си дава сметка за това. Нафтали Бенет, който евентуално ще бъде новият министър-председател на Израел, самият той десен и по-консервативен от Нетаняху, едва ли щеше да си позволи лукса да влезе в коалиция с леви формации, борещи се за разширяване на правата на LGBT-общността, и с ислямистка такава, ако просто самият Нетаняху нямаше готовност да направи същото преди това. Бенет и другите десните лидери в анти-Нетаняху правителството имат и друг сериозен аргумент: дясно правителство с "Ликуд" и без експерименти бе възможно, но такова с Нетаняху - не. След като Биби обаче не можел да направи крачка назад, другите десни лидери нямали избор, освен да направят такава напред.
Разбира се, новият кабинет на Израел, отпред на който поне първоначално ще стои Нафтали Бенет, а отзад - Яир Лапид, е все още по-скоро правителство на теория, отколкото на практика. Още повече, че това би била изпълнителна власт, изтъкана от противоречия и споделена неприязън.
Но в Кнесета на страната предстои важно гласуване за ново правителство и изходът от този вот се крепи буквално от един глас разлика. Този един глас ще ни покаже кой ще остане в политическата пустиня: Израел или пророкът му.
USD
CHF
EUR
GBP
