От цялата евроазиатска обиколка на Барак Обама най-впечатляващи бяха посещенията му в Турция и Ирак.

Той до голяма степен изпълни предизборните си обещания да сдобри САЩ със света на исляма и да изведе поне частично Вашингтон от тоталната изолация, в която го вкара републиканската администрация на Джордж Буш.

Всъщност, за него няма друг изход. Сегашната световна криза не позволява увеличаване на военните разходи и най-разумно е американските войски да се изтеглят от Ирак по-най-бързия начин, да ограничат функциите си в Афганистан до такава степен, че да не провокират верския фанатизъм на местните хора и да настъпи подобряване на отношенията с Иран.

И няма съмнение че живелият дълго време в мюсюлманско обкръжение новоизбран президент на САЩ направи редица важни стъпки в тази насока.

Той е първият американски президент, който нарече древната персийска държава така, както тя се казва в действителност - Ислямска Република Иран.

Вярно е, че във връзка с иранската ракетно-ядрена програма потвърди с половин уста плановете за разполагане на елементи на ПРО в Полша и Чехия, но тези негови думи бяха предназначени най-вече за успокояване на многобройните "ястреби" във Варшава и далеч по-малобройните в Прага.

Уважението, което демонстрира към ислямската религия придаде смисъл на истанбулския форум "Диалог на цивилизациите", който иначе щеше да се превърне в една безполезна говорилня.

Най-вероятно именно неговият дипломатически такт допринесе повече от близостта на Силвио Берлускони с турските президент и премиер за измъченото съгласие на Анкара за кандидатурата на датския премиер Расмусен за поста Генерален Секретар на НАТО.

А именно тази кандидатура дава реален шанс за ново начало на отношенията НАТО - Русия и за истинско разоръжаване!
(Ако, не дай си Боже, беше избран полският кандидат, конфронтацията с Москва можеше да премине отвъд "червената линия").

Барак Обама успя да разведри доста охладнелите в последно време отношения САЩ-Турция. Те бяха стигнали дотам, че Анкара беше започнала да се обръща към Москва!

Руско-турските отношения не са били толкова добри от времето на "перестройката". Бързо нарастващият туристически поток от Руската федерация принуди турската пътна полиция да дублира надписите по пътищата на руски език.

И Барак Обама посети Истанбул и Анкара точно в нужния момент - когато световната криза принуди голяма част от турските работници да напуснат строежите в Москва, Санкт Петербург и другите големи руски градове и да се приберат у дома.

Съвсем доскоро тези хора пълнеха евтините московски и питерски заведения, тъй като успяваха и да изпратят пари на семействата си, и да разпуснат след тежкия работен ден.

Липсата на работа обаче ги остави без средства за съществуване и този обективен факт не можеше да не породи напрежение в руско-турските отношения (макар че нито едната от двете страни не го признава).

В този момент се появи новият американски президент и протегна ръка на турските лидери, която беше поета с облекчение. Неговата подкрепа за приемането на Република Турция в ЕС усили техните позиции пред радикалните ислямисти, които им дишат във врата.

Иначе, те бяха хладно настроени към Барак Обама, който в предизборната кампания обяви, че ако влезе в Белия Дом, ще признае геноцида над арменците през 1915-18 година.

И в този случай той се измъкна с ловък дипломатически ход: заяви, че позицията му не е променена, но че в случая е важно не какво мисли той, а народите и правителствата на двете страни.

Също така подкрепи отварянето на турско - арменската граница и установяването на дипломатически отношения между Анкара и Ереван.

Така успя да успокои и влиятелната арменска общност в САЩ, която по същество до голяма степен издържа сънародниците си в прародината.

Въпреки притесненията на радикалните арменски политици, че откритата граница може да постави страната в зависимост от турските капитали, това ще бъде глътка въздух за задушаващата се от дългогодишна транспортна блокада страна.

Изненадващото пък (както винаги на висши държавници от страните от НАТО след 2003г.) 4-часово посещение на Барак Обама в Ирак имаше за цел да потвърди отварянето на САЩ към ислямския свят след смяната на управляващите в Белия Дом.

Срещата с иракския министър-председател Нури Ал Малики (силната личност в Багдад в момента) от съображения за сигурност се проведе в американската военна база "Виктория", близо до столичното летище.

По време на разговорите с него и с американските военни президентът на САЩ уточни срока на изтеглянето на войските от Ирак - до края на август 2010г.
Също така посъветва Нури Ал Малики да включи в управлението на страната представители на всички етнически и религиозни общности, както и на всички политически сили, които не водят въоръжена борба срещу сегашните управляващи.

Той специално подчерта, че има предвид и тези бивши членове на партията БААС, които са били принудени от обстоятелствата да встъпят в нея и не са извършили престъпления срещу народа си.

Неговото твърдо убеждение, че това е единственият начин за помирение в иракското общество, може би ще се окаже пророческо.