Въпреки отлагането с едно денонощие на предаването на командването на "Одисея Зора" от САЩ към НАТО, то неминуемо ще се извърши. И така Барак Обама ще си "измие ръцете" от "мръсната работа", която ще бъде свършена основно от европейските съюзници, НАТО и Канада. Така ще може да притъпи остротата на критиките на републиканците (а и на своите съпартийци), които му поставят ребром преди всичко два основни въпроса:

  1. Колко ще продължи "Одисея Зора"?
  2. Колко ще струва на обеднелите след кризата американски данъкоплатци?

Оттук-нататък тези въпроси ще бъдат поставяни най-вече на европейските държавни глави от електората и опозицията. Естествено, на Обама няма да му се размине нито един провал в тази операция: цивилни жертви, загинали американски военнослужещи, бъдещо заместване на Кадафи с друг тиранин и кръволок и т. н. И всичко това ще бъде припомнено в най-подходящия момент - бъдещата кандидат-президентска кампания.

Предаването на командването на "Одисея Зора" на НАТО е удобно за всички партньори. Така например, ако до момента за всеки един загинал невинен либиец можеше да бъде обвинен съответният американски, британски, или френски пилот и да бъде търсена отговорност конкретно от Вашингтон, Лондон, или Париж, сега колективната отговорност ще размива вината за всички грешки по време на операцията.

В новата ситуация нито един военен или политик няма да носи персонална вина за това, ако например Кадафи продължи да удържа западните части на страната прекалено дълго или дори отново демонстрира надмощие над бунтовниците, въпреки бомбардировките и блокадата. Най-много да бъдат направени персонални размествания в командването на НАТО, които дори и да бъдат забелязани, бързо ще се забравят.

Още повече, че предстои включването по някакъв начин и на другите натовски страни в операцията. Дори и тези, които имат някакви традиционни връзки с Либия (като източноевропейските) ще трябва поне формално да се включат в "Одисея Зора". Навярно никак не е било лесно на румънския президент Траян Бъсеску да предостави летищата на страната на съюзниците, след като през Румъния навремето преминаха десетки хиляди либийски студенти и не по-малко румънски специалисти си вадеха хляба в либийската пустиня.

Не случайно Полша, чиято относителна тежест в НАТО е несравнимо по-голяма от румънската, отказа участие във въздушните удари, тъй като огромен брой полски медицински кадри навремето заработиха добри пари в Либия.

На този фон решението на българския кабинет, огласено от военния министър Аню Ангелов, за участие на фрегатата "Дръзки" със 160 моряци екипаж в налагането на морската блокада над Либия изглежда като натягане пред западните съюзници.

Първо, както стана ясно, тя не е подготвена да участва в подобна операция и докато бъдат извършени необходимите ремонтни работи, всичко може да е приключило.

Второ, като бивш началник на Военната Академия, генерал-лейтенант Ангелов би трябвало да знае, че през нея и българските военни училища без много шум по времето на социализма преминаха и либийски офицери, както и техни колеги от тези арабски страни, където сега са принудени да воюват срещу народите си и някои от тях вече се присъединиха към протестиращите. Тоест, нашите момчета в най-лошия случай ще бъдат принудени да воюват с възпитаници на нашите военно-учебни заведения, конкретно в с тези на ВНВМУ "Н. Й. Вапцаров".Спомням си как моите съученици от варненската Втора математическа гимназия разказваха, че докато са провеждали строева подготовка на плаца, от либийските стаи се е чувала протяжна арабска музика.

Разбира се, никой не трябва да подценява анти-либийските нагласи в българското общество, включително и сред българската армия (заради одисеята на нашите медици), но в случая все пак става дума за български възпитаници. Ако министърът се беше допитал до колегите си, обучавали либийските военни, те едва ли биха го посъветвали да участва в операцията.

На този фон позицията на президента Георги Първанов изглежда премерена и балансирана. Той порицава либийския диктатор, но се разграничава от решението да се забъркваме и ние в тази каша. Естествено, че никой в България не обича Муамар Кадафи (аз лично съм последният, който може да бъде обвинен в подобни симпатии), но все пак трябва да се има предвид, че до последния момент преди началото на "Одисея Зора" много българи продължаваха да работят в Джамахирията и не е изключено някои още да не са си тръгнали. Тоест, с тази страна ние така или иначе имаме тясно преплетени отношения от близкото минало до сега.

Така или иначе, в Република България по Конституция президентът не може да възпре правителството от подобна акция, дори тя да е очевидна авантюра. Затова е ясно че фрегатата "Дръзки" ще тръгне към либийските брегове и ще се отчете пред НАТО.

Най-главният въпрос е: дали след падането на полковника няма да започне подобна кървава разправа с неговите привърженици и съплеменници, каквато той в момента устройва над враговете си!

Днес в сайта на полския вестник "Газета Виборча" в едър план се вижда насиненото лице на млада жена от Бенгази: Иман Ал Обейди, многократно изнасилвана и жестоко измъчвана от войниците на Кадафи само за това, че е родена в града на неговите традиционни противници! Тя дори е пренебрегнала традиционните ислямски канони и публично е свалила фереджето си, за да демонстрира пред целия свят последствията от инквизициите.

Къде е гаранцията, че тези, които ще дойдат след полковника няма да вършат същите издевателства над жените от Триполи и родния му град Сирт? Всъщност в последния те вече щяха да ги вършат, ако наистина го бяха завзели, но се оказа все пак, че не са. И дали цялата работа не опира до там, либийската държава да бъде разделена, а САЩ, ЕС и Израел да си разпределят нейните нефтени находища? А бедните либийци да продължават да се бият?

Защото в Ирак става точно това - страната е почти разделена, а шиитите и кюрдите вече 8 години си го връщат на управлявалите в миналото сунити с техните методи. И дали същият сценарий не е предвиден за Сирия, Йемен, Бахрейн и т. н.