Опиянението от резултатите от референдума в Крим е напълно обяснимо, макар и не особено логично. Защото едва ли някой компетентен политик или дипломат, дори в Киев и Брюксел, се е съмнявал в резултатите. В Анкара също бяха наясно, че техните кримски татари отново ще станат руски граждани, ако искат да продължат да живеят на благодатния полуостров. Аз не познавам някого, на когото да му се тръгва от там.

В Крим ще празнуват още известно време, поне до 1 април, преди да въведат рублата. След това със сигурност ще се сблъскат с определени социално-икономически проблеми, неизбежни при смяната на валутата. Важното е, че повечето хора са подготвени за тях - неотдавна в крайнодесния полски сайт www.kresy.pl излезе репортаж за опасенията на кримските руснаци - предимно винопроизводители и хотелиери, за намаляването на доходите им след предстоящото присъединяване към Руската Федерация. Репортажът, естествено, беше тенденциозен и антируски, но все пак поставените проблеми не са "изсмукани от пръстите".

Те обаче със сигурност ще бъдат решени успешно - предстоящите визови ограничения за руските граждани от страна на ЕС определено ще насочат туристическия поток най-вече към кримското крайбрежие.

А московчани (вече към 16 000 000), обичат и да работят, и да почиват така, както трябва. Затова кримските плажове, хотели, ресторанти ще са пълни и местното вино ще се лее като из ведро!

Въпросът е, какво ще правят нашите туроператори, хотелиери, ресторантьори, екскурзоводи, ако българските политици и дипломати подкрепят затягането на визовия режим с Руската Федерация...

След обаче Крим следват източните и южните райони на сегашната Украйна, които няма да чакат дълго с отделянето си. От все още съществуващата бивша съветска република предстои да се отделят и тези райони, където руснаците не са мнозинство. Например, една етническа българка от Мелитопол - доцент по история в местния университет, тези дни ми разказа, че най-голямата общност там наистина са украинците, но че в никакъв случай не надхвърлят 50% и че останалите народности - руснаци, българи, евреи и т.н. нямат желание да живеят под властта на бандеровците. И като дойде времето за референдума, ще гласуват както съседите си от Крим.

Защото лидерът на "Десния Сектор" Дмитрий Ярош вече е кандидат за президент. И е реално да стане такъв в остатъчна Украйна - Волин, Галичина и Подолието. И тогава за всички е ясно, че може да се повтори Волинският Геноцид срещу поляците от лятото на 1943г., този път срещу всички останали малцинства, които не импонират на новите управляващи в Киев - идейни наследници на Степан Рудницки, Евхен Коновалец, Степан Бандера, Роман Шухевич.

Нормалните и разумни политици като Юлия Тимошенко постепенно са изтласквани от политическата сцена.

От друга страна, в последно време започват да се чуват и трезви гласове дори и от Лвов - в разговорите ми с много местни интелигенти, гръко-католици с антируска ориентация, проличава осъзнаване на новите украински реалности и отпадане на желанието за доминация над Изтока и Юга единствено на основата на по-високото образование и битова култура (нещо, което няма право да отрича никой, пребивавал достатъчно дълго в Галичина). Позицията на местния елит еволюира към успокояване след отделянето на проблемния полуостров и проява на разбиране към предстоящото тотално разпадане на Украйна.

"Като искат - да си ходят! Те никога не са били наши!" Това е общото мнение на голяма част от лвовската интелигенция. Прогресът е видим - точно преди 6 години, по време на поредната ми специализация там, заместник-ректорът на Лвовския Държавен Университет твърдеше, че "руско-езичните граждани на Украйна са длъжни да спазват Конституцията и по въпроса не може да има спор!"

Многочислената емиграция и бързото разпространение на СПИН-а (не е тайна, че голяма част от украинките в чужбина упражняват най-древната професия, поради изключителните си природни дадености) вероятно са сред основните фактори за отрезвяването на лвовската интелигенция. Хората там, които умеят да смятат, вече са разбрали, че намаляват много бързо и единственият начин да запазят общността си и да съхранят своята специфична култура (така нареченото "западно-украинско австрийство") е да се разделят с Изтока и Юга и "Днепровският Вал" да се превърне в нова "Берлинска Стена".

Несъстоялата се за четвърт век украинска държава доказа, че е по-добре враждуващите общности да се изолират една от друга, отколкото да се събират насила заедно. Не случайно главният редактор на московския вестник "Завтра" Александър Проханов не се уморява да предупреждава за опасността от западно-украинския фашизъм. В случая големият руски писател има предвид опита за насилствено налагане на религия, самосъзнание, начин на живот на по-голямата част от населението на разпадащата се държава.

Видяхме вече, че опитът е обречен на провал!