През втората половина на 2008 г. в отделните структури на МВР се натрупа значително напрежение, поради недоволството от ниското заплащане, много лошото материално осигуряване и ниския престиж на професията на полицая.

Това породи бурни дискусии във вътрешния интернет форум на МВР. Временното му спиране обаче доведе до създаването на няколко открити полицейски дискусионни интернет форума. В тях кристализираха идеите за провеждане на протести срещу политическото ръководство на МВР, а малко по-късно и за създаване на нова синдикална структура на служителите от министерството.

На 13 декември 2008 г., над 2000 полицаи, огнеборци и дознатели се събраха в градинката пред сградата на МВР. За да не бъдат обвинени в нарушение на закона, протестът беше мълчалив - участниците бяха поканени „да изпушат заедно по една цигара". Мълчаливият протест се повтори на 21 декември 2008 г. на същото място, като недоволните служители този път демонстративно „пиха по една студена вода".

Общественият отзвук от протестните действия беше много силен. Министърът на вътрешните работи предложи на протестиращите полицаи да излъчат контактна група, с която да преговаря, като по този начин на практика бламира ръководството на Националния полицейски синдикат.

На 14 януари 2009 г. в град Габрово се проведе среща на представители на различни структурни звена в МВР, организирана по Интернет. Излъчена беше исканата Контактна група.

Самоорганизиращите се протестиращи служители станаха популярни като „форумните полицаи". Те бяха подкрепени морално и експертно от членове на национално представителни синдикални и работодателски организации - КТ „Подкрепа" и ССИ.

На 17 януари 2009 г., Контактната група внесе исканията на протестиращите в МВР. Това породи нова вълна от дискусии в полицейските интернет форуми и до окончателно взимане на решение за учредяване на нова синдикална структура. На 15 февруари 2009 г., в Стара Загора беше учредена Синдикална федерация на служителите от МВР (СФСМВР).

На 26 февруари 2009 г., ръководството на СФСМВР внесе за регистрация документите на новата синдикална структура.

На 15 март 2009 г., СФСМВР организира впечатляващ протест в центъра на София, недалече от паметника на Васил Левски, пред сградата на Чешкото посолство. Поради все още неосъществената регистрация на синдикалната федерация, протестът беше представен като „културно - масово мероприятие".

По този начин, последните три месеца ни поднасят безпрецедентен за България феномен - организиране на нова синдикална структура, чрез широки дискусии в така наречените „нови медии" - интернет форуми и блогове.

На фона на българските полицейски протести, възниква въпросът, какво знаем за проблемите около социалния диалог с полицаи и пожарникари в Европа ?

В Нидерландия през 1999 г., заплахата със стачка се оказва ефикасен аргумент за подписването на ново колективно споразумение, валидно за нидерландските полицейски сили. Споразумението е сключено на 16 януари 1999 г.

Пак в Нидерландия, след месеци на преговори между полицаите и министъра на вътрешните работи за подновяване на колективното споразумение (колективния трудов договор), полицейските синдикати предприемат заплашителни протестни действия и дори стачки през месец декември 2007 г.

Съдилищата в страната се оказват разделени по въпроса за законността на стачките. В края на месец декември, нидерландски съд отсъжда в полза на полицаите за правото им да стачкуват по време на поредица от футболни мачове, което довежда до незабавната им отмяна. Но на 4 януари 2008 г., друг съд на същото равнище забранява протестна демонстрация на полицейските профсъюзи.

В Нидерландия е имало пълна забрана на стачките за държавните служители и за железопътния персонал до 1979 г. След това, съдилищата са упълномощени да отсъждат дали стачките на държавните служители са допустими в отделните конкретни случаи.

През първата половина на 1997 г., в Португалия пламват дебати за признаването на правото на полицаите от Полицията за обществена безопасност на профсъюзни свободи. Дебатите се фокусират върху проблема за законността на конституционните ограничения върху профсъюзните права за служители във военни и паравоенни сили.

Дебатите, достигат кулминацията си на 21 април 1997 г. на митинг на служители от Полицията за обществена безопасност, много от които са присъствали униформени. Митингът се превръща в публична демонстрация пред МВР, като по адрес на министъра са били скандирани крайно нелюбезни лозунги.

В Португалия, през месец януари 1999 г., организациите представляващи персонала в португалските общински полицейски сили подновяват исканията си за пълни профсъюзни права и за подобряване на условията на труд. Полицейските профсъюзи остро критикуват правителството за протакането на започването на законодателни промени за реформиране на общинските полицейски сили.

Въпросът за признаването на профсъюзните права на полицаите, избухва с нова сила в Португалия през месец октомври 2000 г., когато полицаите, подкрепени от тяхната европейска организация, издигат отново тези искания. В резултат, в парламента са внесени няколко законодателни предложения.

В Полша, министърът на вътрешните работи се съгласява на увеличение на заплатите на полицаите след заплаха с протестни действия през пролетта на 2007 г. Заплахата идва, след като разговорите между профсъюза на полските полицаи и командващия полските полицейски сили не постигат резултат. След предложението на министъра, профсъюзите заявяват, че са доволни, като отчитат затегнатия държавен бюджет за текущата (!) година.

На 27 февруари 2007 г. в Прага става факт първият публичен протест на представители на силите за сигурност. Участвали са около 2000 полицаи, пожарникари и други служители в силите за сигурност. Те са протестирали срещу въвеждането на Закона за служебните правоотношения в силите за сигурност.

Сред организаторите на протеста е и Независимият профсъюз на полицейския корпус в Чешката република.

Новият закон въвежда промени по отношение на правилата, управляващи службата на полицаите, пожарникарите, охраната в затворите и митничарите, които влизат в сила от началото на 2007 г. От 72000 души, които попадат под разпоредбите на закона, най-голямата група се състои от полицаи. Числеността й се оценява на около 47 000 души. Една от главните причини за тяхното недоволство е намаляването на заплатите им в резултат от въвеждането на новото законодателство.

През месец октомври 2008 г., полицаите, пожарникарите и работещите като затворническа охрана организират демонстрация пред МВР на Чешката република, настоявайки за повишаване на заплащането и за заплащане на извънредния труд. Участват около 1000 души.

През 2004 г., няколко служители в държавната полиция подават оплаквания срещу Министерството на вътрешните работи на Република Латвия във връзка с нечестното според тях третиране на полицаите в сферата на социалната защита в сравнение с останалите държавни служители. Няколко полицаи завеждат съдебен иск. За да бъде избегнато изострянето на ситуацията и поради заплахата със стачка (!), правителството обещава, че на полицаите ще бъде разрешено да основат собствен синдикат, смятано от 01 януари 2006 г. Първата стъпка в тази насока е възстановяването на латвийското „Полицейско общество".

На 16 август 2005 г., около 1000 латвийски полицаи организират протестен пикет пред Министерския съвет на Латвия, по време на правителственото обсъждане на бюджета за 2005 г.

През 2005 г. са направени изменения и допълнения в латвийското законодателство, които дават легална възможност за полицаите да създават профсъюзи и да стават техни членове, смятано от 01 януари 2006 г. Латвийският обединен полицейски профсъюз е основан през първата десетдневка на 2006 г.

В периода на края на 2006 г. - началото на 2007 г., латвийското правителство и полицейските профсъюзи договарят и подписват споразумение за повишаване на заплащането. Споразумението осигурява подобряване на системата на заплащане и на социалната защита на работещите в МВР и в затворите, както и подобряване на условията на труд.

През месец ноември 2001 г., френските полицейски профсъюзи организират поредица от демонстрации, като призовават за осигуряване на повече ресурси, работни места, за по-високо заплащане и по-голямо уважение към професията на полицая. Полицаите настояват и за осветляване на обществеността за нарастващите нива на престъпността.

В крайна сметка, протестите на полицаи и жандармеристи са прекратени, след като се провеждат преговори със съответните министерства, които осигуряват допълнително заплащане и за двете групи служители на реда.

Ниските заплати, получавани от полицаите, затворническата охрана и от работещите в спасителните служби, водят до сериозен недостиг на служители в Естонския правоохранителен сектор. Годишните актуализации на заплатите в сектора не са достатъчни за да предотвратят напускането на служителите и миграцията им към частния сектор.

Според статистиката, 40 процента от заетите, напускат полицейската служба поради ниско заплащане, като 10 процента от тях заминават в чужбина. През 2005 г., 1,1 процента (6787 души) от заетите в Естония, работят като полицаи, спасители и като охрана в затворите. Според естонския ежедневник Eesti Päevaleht, в началото на 2006 г., в страната не достигат 407 пожарникари. Също така, през 2003 г. в затворите е имало 16 процентов недостиг на персонал.

На 02 март 2006 г., Конфедерацията на профсъюзите от държавното управление и местното самоуправление (ROTAL), изпраща писмо до държавния секретар с искане за повишаване на заплатите на полицаите, затворническата охрана, пожарникарите и други специалисти по спасителни операции.

Министърът на вътрешните работи подкрепя искането за повишаване на заплатите и поисква за това 600 милиона естонски крони (38,5 милиона евро) от бюджета за следващата година. Целта е минималната работна заплата в сектора по сигурността да достигне 7500 естонски крони (481 евро).

Пак според министъра, защитата на обществения ред се нуждае и от спешни инвестиции в подновяването на екипировката. Той илюстрира твърдението си с пожарникарските коли, които са били в експлоатация средно повече от 22 години.

В началото на преговорите по бюджета за 2007 г., министерството на финансите заявява, че допълнителните средства за повишаване на заплатите няма да надхвърлят 250 милиона естонски крони (16 милиона евро). Сумата е значително по-малка от очакванията на служителите от сигурността.

През есента на 2003 г., профсъюзите организирани в гръцките сили за обществена сигурност - полицията, противопожарната служба и бреговата охрана, провеждат поредица от стачки и демонстрации срещу политиката на правителството, което отказва да класифицира техните длъжности като опасни.

Тези действия са привлекли значително обществено внимание, още повече, че сравнително скоро властите са признали правото на работещите в сектора на обществената сигурност да се организират и да водят колективни преговори. На 9 октомври 2003 г., полицаи, пожарникари и служители от бреговата охрана организират „символична блокада" на входа на министерството на финансите, която е разпръсната от специалните полицейски части, които използували сълзотворен газ и лютиви спрейове.

Случаят има интересна предистория. През месец декември 2002 г., профсъюзите представляващи състава от силите за обществена сигурност, на няколко пъти се мобилизира за протестни акции. По време на някои от протестите, демонстрантите замерят с различни предмети автомобила на министър - председателя в момента на влизането му в Парламента. Тогавашният министър на обществения ред публично съобщава, че работните места в силите за сигурност ще бъдат определени със закон за опасни и нездравословни през първата половина на 2003 г.

Правителството обаче се проваля със спазването на обещания срок, който само е поставило. В отговор следват нови стачки и демонстрации, проведени по време на срещата на Европейския съвет в Халкидики през месец юни 2003 г. Правителството още един път обявява намерението си да признае опасния характер на работата в силите за сигурност.

Въпреки това, през месец юли 2003 г., то се отмята от своето обещание. Аргументът е, че осигурителната система на страната е в „прединфарктно" състояние.

Това развитие на нещата подтиква към нови протести. Следващите демонстрации са на 24 юли 2003 г. - годишнината от възстановяването на демокрацията в Гърция. Следват нови инциденти през есента на 2003 г., когато профсъюзите на служителите от силите за сигурност се присъединяват към протестите на синдикати от други сектори в икономиката по повод откриването на ежегодната изложба HELEXPO в Солун и представянето на правителствената икономическа политика за предстоящата година от страна на министър - председателя.

От всичко написано по-горе, могат да се направят следните най-общи заключения.

Няма унифицирана европейска практика по отношение на правото на сдружаване на полицаите и по отношение на правото им да създават синдикални структури. Разнообразието е голямо и през годините варира от пълна забрана, до доста либарална регулация, допескаща дори и стачки;

Вижда се, че протестите на българските полицаи съвсем не са екзотика в рамките на ЕС. Протестират и дори стачкуват полицаи, пожарникари и жандармеристи, както в „Нова", така и в „Стара" Европа. За съжаление, не липсват и случаи на много остра конфронтация и дори на прилагане на насилие отстрана на едни полицаи, спрямо други полицаи;

Общото в огромното мнозинство от подобни случаи известни на автора (някои от които са публикувани в този текст) е, че пътят към разрешаването на конфликтните ситуации минава ЕДИНСТВЕНО през ПРЕГОВОРИ между работодателите от съответните държавни институции и полицейските синдикати.

Тези преговори могат да имат и доста "грубо материален характер", те могат да приличат на "пазарене", но това не бива да шокира никого, най-малко министъра на вътрешните работи.

Всъщност, английската конструкция за "колективни преговори" и за "колективно договаряне" е "collective bargaining", което си означава точно "колективно пазарене". Полицаите могат да искат 50 процента увеличение на заплатите, а министерството да предлага 5 процента.

В компаниите и институциите с традиции и опит в колективното преговаряне това биха били просто изходните точки, от които тръгват двете страни, за да се срещнат някъде по пътя. (не е задължително да е точно по средата). За целта обаче, най-важното е двете страни да се движат една към друга, а не в обратната посока ...

Няма никакво място за истерия и за подозрения в политически спекулации по отношение на новата полицейска синдикална федерация в България - СФСМВР. Европа е виждала и много по-мащабни и ожесточени протести. Обвиненията на министър Миков за прокарване на политически интереси чрез полицейските протести не са основателни. Напротив - "форумните полицаи" много прецизно избегнаха както политическите спекулации идващи от "обичайния заподозрян" - ГЕРБ, така и не се повлияха от трескавата кампания на бившия главен секретар на МВР - Валентин Петров, който не се умори да повтаря, че Михаил Миков е най-мразеният министър, който МВР е имало в цялата си история едва ли не. Полицаите отхвърлиха явните намеци, че смяната на ръководството на МВР е неоснователна, което им прави чест.

Министър Миков сам предложи създаването на Контактната група, така че сега би трябвало да бъде доволен, че нещата влизат в законовите рамки и ще може да преговаря с един легитимен синдикат, наследник на Контактната група, а не с някаква импровизация с неясен статут и пълномощия.

Предлагайки създаването на Контактната група, министър Миков съвсем трезво прецени реалното положение и необходимостта да се преговаря с някой, който има значително по-голямо одобрение от предалия Богу дух Национален полицейски синдикат.

Няма причини министърът да се отмята от участието си в процес, който и той е катализирал по някакъв начин. Иначе излиза че министърът не е докрай последователен, или че е прилагал политиката "разделяй и владей".

Нито един от двата варианта не е много ласкателен и затова е най-добре преговорите да продължат, като постигането на договореност не се оставя за след изборите.

В заключение - всичко е въпрос на изкуството да се преговаря.

* Изразените мнения в текста са абсолютно лични. Те по никакъв начин не ангажират Съюза за стопанска инициатива (ССИ), на който авторът е заместник председател или УНСС и НБУ, където преподава.