Проведената във Варшава среща на министър-председателите на държавите от „Вишеградската Четворка“ с германската им колежка Ангела Меркел показа високо ниво на консолидация на четиримата, срещу опитващата се да играе ролята на матрона и възпитател ветеранка.

Беата Шидло, Бохуслав Соботка, Роберт Фицо и Виктор Орбан дадоха да се разбере, че ще защитават националните интереси на страните си, въпреки мнението на „старшите партньори“ от ЕС. И на никаква цена няма да приемат имигранти-мюсюлмани, които заплашват да променят националната идентичност на западно-славянските народи и унгарците и да насаждат нов морал, несигурност и тероризъм, както в Западна Европа. „След като Меркел е поканила бежанците, да си ги държи в Германия“ - около този лозунг се обединиха четиримата министър-председатели.

Ангела Меркел за пореден път беше неприятно изненадана от сплотеността и солидарността на източно-европейските си колеги. Явно, че преди е смятала, че авторитетът й сред тях е безспорен и думата й трябва да се приема като закон. Погрешните й изводи най-вероятно се основават на неправилното предположение, че след като са попаднали един път от СИВ и Варшавския Договор в НАТО и ЕС, те са длъжни да направят всичко възможно, за да угодят на Брюксел и Вашингтон.

Обаче Варшава, Прага, Братислава и Будапеща успешно демонстрират, че имат имунитет срещу опитите за налагане на чужди цивилизационни норми, морал и начин на живот. Те показаха още по време на съветската доминация, че не приемат болшевишката идеология и атеизма, налагани от Москва в продължение на 45 години. Сега не желаят да заменят католическо-протестантските си традиции с ислямски фундаментализъм и изключително свободния си начин на живот и най-вече на почивка с характерните за мюсюлманите ограничения на личните свободи: най-вече на външния вид и интимните отношения.

Ние българите сме се учили да почиваме и да живеем свободно и щастливо именно от туристите от тези четири държави, които не обръщаха внимание на никакви лицемерни забрани по времето на „реалния социализъм“. (Тук е времето и мястото да напомним, че автентичните болшевишки идеология и морал всъщност са предполагали пълна сексуална разпуснатост – в първите години след ВОСР по улиците на съветските градове са били провеждани „голи маршове“. Един от техните участници е описан в сборника разкази на Михаил Булгаков „Дяволиада“. В този вид е бил построен и паметник на Маркс и Енгелс в Чистия Пруд в Москва, премахнат след решителната намеса на Народния Комисар на Просветата Луначарски).

От доста време по социалните мрежи се разпространява снимка на Ангела Меркел на млади години на нудистки плаж, с две приятелки. Тя не се и опитва да крие младежкия си начин на живот, като си признава, че е пропуснала голямата промяна в ГДР, тъй като на историческата дата 09.10.1989 г. е била на сауна с приятели. Който е ходил на източно-германска сауна, или плаж, знае за какво става дума...

И с какви очи сега тя предлага „мултикултурализъм“ и съжителство с ислямските фундаменталисти на съседните на Германия страни!? Нима не знае, че там хората са също толкова свободни, колкото и немците?

Или не знае най-вече за най-голямата разлика между тези народи?

А тя е следната: за кратък период от време, отново по френското средиземноморско крайбрежие, се случиха два инцидента, останали в сянката на камионджията в Ница, разстрелите и взривовете в Париж и т. н.: група араби забелязват френски младеж с кръстче на шията, нападат го, пребиват го и му го късат; група арабки в автобуса линчува френско момиче затова, че е обута в шорти. И двата инцидента се случват пред погледа на многолюдната френска тълпа. Същото става и в Германия, Австрия, Швейцария, Холандия, Белгия.

Но не и в държавите от „Вишеградската Четворка“. Там ако дръпнеш кръстчето от шията на някого, или обидиш жена заради лекото и облекло през горещите летни дни, най-вероятно ще бъдеш линчуван. И в най-добрия случай, ще се отървеш с много сериозни наранявания. А ако имаш неблагоразумието да се оплачеш в полицията, ти ще си репресираният. Ислямските имигранти явно са запознати с тези реалности и почти не се опитват да преминават източните германски и австрийски граници в обратна посока, след като един път вече са влезли от Унгария в Австрия. Борбеността на западните славяни и унгарците вече беше доказана през целия период след Втората световна война. Там обаче гледат трезво и на сегашните европейски реалности. И не са готови да остават в един ЕС, доминиран от ориенталски нрави и начин на живот.

Позицията им във Варшава беше озвучена от домакинята Беата Шидло:

„Полша и Германия са страните, които са отговорни за създаването на един нов ЕС, който да отговаря на изискванията и потребностите на неговите граждани“. Тя неслучайно намекна за британския пример. И макар да не каза, че Брекзита може да се повтори, даде да се разбере, че от него все още не са извлечени необходимите уроци.

Още по-откровени бяха опозиционерите в Чехия, които направо заплашиха Ангела Меркел с „Чехзит“, по време на визитата й в Прага. Същата позиция заемат и управляващите там: президентът Милош Земан и премиерът Бохуслав Соботка нямат различия по тези въпроси. Както и словашките им колеги Роберт Фицо и Ондрей Киска. Въпреки, че Соботка и Киска полагат огромни усилия да се харесат на Брюксел и Вашингтон, те не могат да пренебрегнат волята на избирателите си. Иначе бързо ще се разделят с постовете.

А в Унгария между управляващите от ФИДЕС и опозиционерите от ЙОББИК няма никакви различия, нито по вътрешната, нито по външната политика. Там става дума само за нюанси и най-вече за това „Кой да води бащина дружина?“ ЙОББИК всъщност е псевдо-опозиция, като играе ролята на плашило, използвано от Виктор Орбан: „Ако не съм аз, ще дойдат те!“ Посланието е към Брюксел и Вашингтон. Патентът обаче е на ЛДПР на Владимир Жириновски в Москва.

Казаното важи и за премиерите на Австрия, Хърватия и Словения. И те дадоха на Ангела Меркел да разбере, по време на срещата им в Берлин, че няма да толерират промяна на националната си и цивилизационна идентичност, чрез заселване на имигранти от ислямския свят. Особено Австрия, където вече тази промяна частично е настъпила и засега не е ясно, дали е обратима.

Проблемите, които имаше до неотдавна колежката Мирослава Козлекова, както и молбите на австрийските политици към нашата оперна прима Весела Кацарова да си мълчи за нападението срещу нея, извършено от арабски имигранти, доказват, че австрийската национална и социална сигурност е в голяма опасност. До каква степен коренните австрийци разбират реалното положение в страната си, ще стане ясно на третия тур на президентските избори на 02.10.2016г.

Засега виждаме, че там не се е променила твърдата, безкомпромисна линия по отношение на Република Турция. Така е и в Хърватия и Словения. За Сърбия и Черна Гора няма какво да говорим: сръбският президент Томислав Николич преди година и половина беше един от четиримата държавни глави, които пристигнаха в Ереван да почетат паметта на жертвите, по повод на 100-годишнината от Геноцида на Арменците в Османската Империя. Така хвърли предизвикателство към Ердоган и даде да се разбере, че не смята Турция за част от Европа, нито е готов да води диалог с управляващите там. И затова е подкрепян от сърбите и малцинствата.

В Берлин, за съжаление, имаше едно крайно неприятно изключение: българският министър-председател Бойко Борисов. Той призова за диалог и компромиси с Турция, превръщайки се в посредник между Ердоган и Меркел.

През годините, откакто е публична личност, Бойко Борисов неведнъж е показвал мъжки качества и твърд характер. От какво е продиктувана сегашната му проява на слабост и преклонение пред пишман-султана!? Отговорът може да бъде само един:

Той все пак ще се кандидатира на президентските избори, или ще издигне много близък до себе си човек, който ще му свърши важна работа на президентския пост. Затова му трябват и гласовете на българските избиратели от турски произход, за да е сигурен в победата. Макар че тя и така е сигурна, след безумната постъпка на Корнелия Нинова да елиминира АБВ от лявата коалиция.

Тя подари победата на десницата и Румен Радев няма да стане президент. Жалко за генерала, който можеше още да командва ВВС и да обуздава натовския слуга Николай Ненчев.

Бойко Борисов все пак е решил да подсигури 100% победата на ГЕРБ. Но май не си прави сметката, че с подобно поведение наистина ще спечели избирателите-турци, но дали няма да отблъсне част от българите!?