С определените от него министри, председателят на спечелилата парламентарните избори в Полша клерикална консервативна партия „Право и Справедливост" Ярослав Качински изненада и привържениците си, и противниците си. Противно на очакванията, той не даде възможност на своето политическо протеже - новият министър-председател Беата Шидло да сформира кабинета, в съответствие със своите собствени виждания.

Най-силните фигури в новото правителство, заемащи ключови постове, са старите му „бойни другари" още от неговия министър-председателски мандат, когато брат му-близнак - покойният Лех Качински, беше президент на Полша. Тогава те създадоха прецедент, който в днешно време е познат само в Куба и Никарагуа: и в двете страни на първите два поста дълго време бяха двама братя - Фидел и Раул Кастро, Даниел и Умберто Ортега. Но те поне не са близнаци! И хората ги различават от пръв поглед. А с братята Качински не беше така! Добре поне, че единият носеше синя вратоврзка, а другият - червена!

Може би най-спорната фигура за полското обществено мнение е министърът на отбраната Антони Мачеревич, бивш заместник-министър в правителството на Качински, реваншист, русофоб и антикомунист до мозъка на костите. Той е главният виновник за публикуването на досиетата на сътрудниците на полското военно разузнаване, които между другото, изиграха решаваща роля за спасяването на американските разузнавачи в Ирак преди началото на първата Война в Залива. Тогава Саддам Хюсеин ги държеше като заложници, обаче под ръководството на най-големия национален герой на Полша на нашето време - генерал Громослав Чемпински, под носа на диктатора, бяха изведени с фалшиви полски паспорти. Тогава започна масовото опрощаване на дълговете на Полша от страна на Запада и поляците започнаха упорито да работят за своето благосъстояние, вместо за тяхното обслужване. И превърнаха страната си в рай, поне от българска гледна точка. Но, както и у нас, най-накрая разузнавачите са отритнати и опозорени завинаги!

Заслужава да се отбележи, че първоначалният номиниран за този пост беше професор Ярослав Говин. Той обаче благоразумно реши, че не е нивото да управлява 18-та по сила армия в света и прие другата номинация: първи вицепермиер и министър на науката и висшето образование.

Мачеревич е също така сред най-активните членове на така наречената „Смоленска секта". Той беше председател на парламентарната комисия, разследваща самолетната катастрофа край Смоленск, при която загина голяма част от полския политически и военен елит. И е един от тези, които продължават да озвучават съмнителната теза, че става дума не за нещастен случай, а за терористичен акт. И, естествено, подозренията са насочени към Кремъл и лично към Путин.

В по-мека, дипломатична форма, тези подозрения бяха озвучени и от новия външен министър (също бивш заместник-министър) Витолд Вашчиковски, по време на първото му появяване по полската телевизия след номинацията. Той обяви, че ще продължи да настоява пред руските си колеги за международно разследване на инцидента, с участието на независими експерти. И то, въпреки че, проведеното досега разследване беше двустранно, и даже многостранно, с участието на експерти от трети страни, които еднозначно доказаха, че става дума за нещастен случай, поради намесата в работата на пилотите от страна на покойните президент Лех Качински, командващият авиацията генерал Анджей Блашик (експертизата установи, че преди да влезе в пилотската кабина, е употребил много голямо количество алкохол) и други. Но удобният повод за заяждане с Москва ще остане. Той е нужен на Витолд Вашчиковски, тъй като мотото на първото му интервю след номинацията беше, че „Руската Федерация е главният геополитически враг на Запада".

А и можем да разберем чувствата на Ярослав Качински, осиротялата му племенница Марта Качинска (активен участник в предизборната кампания и винаги до чичо си) и най-близките му партийни съратници - те също можеха да бъдат в самолета, като по една случайност са все още живи!

Витолд Вашчиковски все пак обяви, че ще се старае да поддържа нормални отношения с Русия, тъй като нито едната от двете страни не може да смени географското си положение. Освен това, полско-руският търговски обмен е толкова голям, че дори историко-политическата вражда, санкциите и контра-санкциите не могат да го сведат до незначителни размери. Това ясно се осъзнава от новия министър на външните работи, който се отличава с ерудиция и интелект.

Много въпроси предизвикват двамата адаши: министърът на вътрешните работи Мариуш Блашчак и координаторът на специалните служби Мариуш Камински. Има съмнения за криминални прояви от тяхна страна - вторият дори има влязла в сила присъда, която в момента обжалва. И няма нищо чудно, вече има отрицателни реакции от страна на западните партньори.

Такива има и по отношение на коалиционния партньор - новият-стар министър на правосъдието Збигнев Жобро. Навремето той се скара жестоко с братята Качински и напусна поста. Сега обаче пак го зае. Ще видим докога. А може да го превърнат в изкупителна жертва - в Полша много се чуват критични бележки по отношение на правосъдната система. И трябва да се намери виновен!

Начело на здравеопазването застана потомственият аристократ Константи Радживил. С него, или без него, полското здравеопазване има много добри традиции, свързани с активното включване на католическата църква в издигането му на по-високо ниво. Явно, ще продължи да върви напред.

На другите постове също са назначени професионалисти, лично предани на Ярослав Качински.

Въпроси предизвиква само 30-годишният бивш лекоатлет, сега министър на спорта и туризма, Витолд Банка. Но не това е най-големият проблем на поляците: те живеят в хармонично общество и нямат никаква нужда от допълнителни социални отдушници, за да бъдат доволни и щастливи.

Така или иначе, за първи път след 1989 г. една партия ще носи цялата отговорност за управлението на Полша. Нейните членове и последователи смятат, че избирателите са съзрели политически и са разбрали, че коалиционно правителство, съставено от партии с различна идеология (макар и близка) не може да бъде ефективно.

Противниците на Ярослав Качински обаче са сигурни, че резултатът от изборите и съотношението на силите в полския Сейм е много далече от реалните настроения в държавата. Те смятат, че полските граждани далече не са толкова антиевропейски ориентирани и дори са започнали да забравят старите проблеми с двата велики съседа: Русия и Германия.

От друга страна, в момента в Полша няма сериозна политическа сила, която да не е антируски ориентирана и да не заклеймява политиката на Путин и на Кремъл като цяло. Затова, обективните експерти смятат, че за Москва на този етап няма по-добър вариант от сегашния: във Варшава да управлява радикална антируска и едновременно антиевропейска партия, която да я скара с Брюксел. Това означава, че в един момент руските и полските интереси най-накрая могат и да съвпаднат. Всъщност, точно тази теза развива кръгът около информационно-аналитичния портал www.kresy.pl във връзка с перспективите за разпадане на Украйна и компенсация за семействата на загиналите и изселените от там поляци по време и след Втората световна война.

Под въпрос е дали управляващите от „Право и Справедливост" ще се справят с проблемите, натрупани още от тяхното предишно управление, преди 8 години: администрацията и публичният сектор са неефективни и бюрократизирани и изискват опростяване и реструктуризация, засилване ролята на премиера и правителството; все по-добрата конюнктура на пазара на труда улеснява прехвърляне на работна сила от държавния в частния сектор - заплатите са близки, а разликата в условията на труд и ефективността - колосална; бюджетът, публичните финанси, данъците, изискват не поетапна трансформация, а революция - според последните двама министри на финансите, финансовата дисциплина, данъчната система, ефективността на събирането на данъците, са под всякаква критика. Те смятат, че колкото по-бързо се въведе ред в държавните финанси, толкова повече пари ще има за реализация на политическите цели и по-малко възможности за финансови спекулации.

Демографският проблем става все по-сериозен (макар и не като у нас). След 2020г., всяка година в Полша ще изчезва по един среден по големина град. Рецептата е ясна - повече финансиране на младите семейства с малки деца и привличане в страната на поляците, живеещи на Изток, в бившите съветски републики. Реализацията на последното начинание, естествено, ще предизвика възражения и на Изток (където се опасяват от конфликти и дестабилизация), и на Запад (откъдето натискат Полша да приема имигранти от Азия и Африка).

Енергетиката и други сфери на икономиката изискват не само допълнително финансиране от бюджета, но и средносрочна и дългосрочна стратегия на развитие, чиято реализация подлежи на постоянен одит.

Правото, прокуратурата, съда ще са другият най-сериозен проблем пред управляващите, след финансите. И в двата случая неефективността е еднозначна.

За коментар се обърнахме към полската българистка Анна Булиго-Боровска, завършила българска филология във Варшавския Университет през 1987г.

„Реално повечето поляци са против „Право и Справедливост"! Просто не отидоха да гласуват. И сега сами са си виновни, че на децата им в училище ще им пълнят главите с религиозни догми! Дори и на тези, които не са католици - у нас много хора по произход са православни, включително и аз. Иначе, поляците много обичат да седят пред телевизорите и да ругаят Ярослав Качински и компания. Обаче ги домързя да отидат до избирателните урни! Затова съм бясна на всички тях!

Организираха се и отидоха да гласуват бабичките с баретите - в неделя сутринта се помолиха в католическите църкви и после заедно се придвижиха към избирателните пунктове. Те искат да ни наложат на нас - средното поколение и на младите хора, своите догми и начин на живот. Но са много далече от реалността. И затова смятам, че управлението на хората на Ярослав Качински изобщо няма да бъде спокойно - той издигна за министри неприемливи за обществото фигури.

Аз лично много съжалявам за разпадането на Източния Блок, тъй като се надявах да остана във Варшава и да работя в Българския Културен Център, или нещо друго, свързано с България. Стараех се да се занимавам с български език, но работата постоянно намаляваше. Сега, въпреки че сме в НАТО и ЕС, връзките ни са разкъсани. Много съжалявам, че сега сме срещу Русия, тъй като аз съм 50% белоруска, 25% украинка, по 12.5% рускиня и грузинка. Баща ми е от Барановичи (Беларус), майка ми е от Дубно (Волин, Западна Украйна), нейната майка - от Полтава (Източна Украйна) и беше наполовина рускиня, наполовина грузинка. И двете много са ми разказвали, че цели села и дори градове са се преселили в Полша, от страх от бандеровците. Последните са избивали дори тези украинци, които не са искали да се присъединят към тях, или са спасявали живота на представители на малцинствата. Писали са се поляци и са заминавали, заедно с истинските поляци на Запад, да усвояват Померания и Силезия, отнети от германците. Така сме попаднали в Слупск (Щолп), почти на брега на Балтийско Море.

Затова ми е много мъчно, че и в момента славянските народи се противопоставят и даже се избиват! В политиката изобщо няма логика! Затова и никак не я обичам! Ние, славяните, трябва да сме винаги заедно и да дружим помежду си. Добре поне, че в момента нашите страни са в един политически и икономически съюз и няма визов режим. Това са предпоставки да възстановим научното и културното ни сътрудничество".