Терористичният акт в самия център на Санкт-Петербург доказа за пореден път, че нито една държава (колкото и атомни оръжия да има) и нито една специална служба (каквито и успехи да е отбелязала в борбата срещу тероризма) не може да има стопроцетова гаранция за предпазване от един терористичен акт, когато той не е планиран и извършен срещу определен държавен чиновник или институция, а напосоки, с цел да всява страх и да символизира назидание и отмъщение. Защото тероризмът е оръжие на слабия и отговор на тези, които виждат, че губят войната срещу превъзхождащата ги военна сила или служба за сигурност.

В случая това е загубената от ислямистите война в Северен Кавказ (ръководството на вече процъфтяващата Република Чечня активно се включва във възобновяването на "Южен поток"), военното превъзходство на сирийската армия на Башар Асад (активно подпомагана от руснаците, иранците и "Хизбулла") над радикалната и "умерената" опозиция, неизбежният разгром на "Ислямското движение на Узбекистан", чийто кумир Джума Намангани е бивш съветски десантчик, загинал през 1991г.

Тук трябва да се има предвид, че главният заподозрян за атентата Акбаржон Джалилов е роден в киргизкия град Ош през 1995г. През април 2010г. там имаше кървави стълкновения на етническа основа между киргизи и узбеки (по някои данни в тогавашния момент мнозинство от населението), завършили с изгонването на узбеките в Узкбекистан. Според неназовани източници от Кремъл, тази трагедия е била обсъждана по време на току-що приключилото свръх-успешно посещение на новия узбекски президент Шавкат Мирзияев в Москва по време на срещата му с Владимир Путин. И е взето решение с узбекските ислямисти да бъде свършено, а Ташкент да се откъсне от ГУУАМ (Грузия, Украйна, Узбекистан, Азербайджан, Молдова) и да се върне в ОДКБ и /ЕврАзЕС. Тогава на тези ислямисти не им остава нищо друго, освен да мъстят най-вече на руснаците.

С такова име Акбаржон Джалилов би могъл да бъде и киргиз, и узбек. Снимката му също не дава основание за категорично заключение за националността му. Знае се само, че е роден в Ош.

Особен психологически похват на ефикасните поръчители и извършители на терористични актове е освен всяването на ужас и страх, държането на общественото мнение в пълна или относителна неизвестност относно мотивите. Както виждаме засега никой не поема отговорност за атентата - нито узбекските, нито арабските, нито афганските, нито пакистанските ислямисти. Така скръбта на роднините и близките на жертвите се усилва от неяснотата кой точно взриви метрото между станциите "Сенная" и "Технологический Университет" в момент, когато там е пълно със студенти?

Разбира се, че в близките дни "Ислямска държава", или "Ал Кайда", или последователите на Джума Намангани ще поемат отговорност за атентата. В противен случай той ще бъде бързо забравен (не е нито първият, нито последният) и Акбаржон Джалилов ще изглежда като обикновен криминален престъпник, също като момчетата от Витебск, взривили метрото в Минск.

Тук е показателно съвпадението, че атентатът беше извършен не само когато в резиденцията "Стрелна" до Санкт-Петербург се намираше Владимир Путин, но и когато той водеше преговори там не с друг, а именно с Александър Лукашенко! Тоест, може би терористът и неговите поръчители (арестувани са 7 заподозрени) са насочили внушението към двамата най-видни постсъветски държавни ръководители, в най-сложния момент в двустранните им отношения - не е тайна, че Беларус и Узбекистан са на път скоро да си разменят местата в ОДКБ и ГУУАМ.

Не случайно на съвместната пресконференция Александър Лукашенко предупреди Владимир Путин, че "нас с Вас няма да ни оставят да живеем спокойно". Това беше най-издържаното в съюзнически дух изказване на беларуския президент към руския му колега от месец декември 2016г., когато в Минск започнаха арестите на руски и проруски журналисти. Може би "Батько" е започнал да осъзнава, че от ислямския тероризъи няма да го спасят даже и предложенията му към Брюксел да приеме известно количество бежанци от Близкия изток и Северна Африка.

Атентатът със сигурност ще повдигне духа на радикализираните вярващи мюсюлмани (най-вече на сунитите) от Поволжието, Северен Кавказ и средноазиатските републики, които симпатизират на чеченските и сирийските ислямски терористи, или на така наречения "Уйгуро-Булгарски Джамаат" (каквито и спекулации да правим у нас с това наименование). Така ще бъдат мотивирани местните млади фанатизирани ислямисти да се запишат в "Мюсюлманския Батальон", воюващ в Сирия срещу армията на Башар Асад и руснаците. Тоест, поръчителите на атентата "удариха в десятката", имайки предвид ценностната система и много специфичните потребности и интереси на пост-съветските мюсюлмани. Особено на по-младите сред тях.

Трудно е да се каже какви нови антитерористични мерки ще вземе руското ръководство. И дали, както предлагат ръководителите на Академията за геополитически проблеми в Москва Леонид Ивашов и Константин Сивков няма да има чисто военен отговор срещу военни и други обекти в Саудитска Арабия, Катар и т. н. Или ликвидиране зад граница на командирите на терористите, както се случи навремето със Зелимхан Яндарбиев в ОАЕ (случаят далеч не е единствен).

Ясно е обаче, че трябва да се започне от рязкото вдигане на жизненото и образователното равнище на мюсюлманите в Руската Федерация и страните от ОНД. Иначе няма изход!