Главните герои от трите основни международни събития от последните дни отричат пряката им връзка. И все пак, един от тях е първостепенен участник и обединително звено между трите.

Новият украински президент Петро Порошенко не успя да завърши „антитерористичната операция" (по-точно унищожаването и изгонването на гражданите от източната част на страната, която е избран да управлява) до инаугурацията си. Няма да успее и до фиксираната дата 14 юни.

Това не му попречи да говори нереални неща и да дава въздушни обещания както по време на самата инаугурация, така и на честванията на годишнината от откриването на Втория Фронт в Нормандия.

Самочувствието му без покритие в Киев и във Франция (особено по време на 15-минутната среща с Владимир Путин) обаче може да му изиграе лоша шега на фона на новите човешки жертви от двете страни и унищожаването на украинската военна техника в Донбас.

Завидните му дипломатически умения (все пак е бил и министър на външните работи), проявени по време на честванията и на инаугурацията, показват, че той се старае да угоди на всички: и на западните лидери, и на Путин, и на гражданите на Западна и Източна Украйна. В резултат, президентството му може да се окаже по-кратко и от това на Виктор Янукович, въпреки неоспоримите си качества на политик, дипломат, държавник, икономист и бизнесмен (за разлика от донецкия гастрольор, който не притежаваше такива и никак не си беше на мястото).

На инаугурацията той говори както на украински, така и на руски, като обеща да не пречи на употребата на последния, без обаче да му придава статус на държавен език. За пореден път предложи амнистия на тези опълченци, които „не са изцапали ръцете си с кръв"! Само че това, първо, няма как да бъде установено, второ, такива са останали малко след ожесточените сражения. Трябва да се има предвид, че докато опълченците признават своите загуби поименно (те и няма как да ги скрият - почти всички те са местни хора и имат семейства и деца), командващите „антитерористичната операция" без проблеми могат да потулят смъртта на наемниците, изпратени от частните военни компании в страните от НАТО - тук става дума за хора без самоличност и редовни документи.

(Мой приятел от детинство - военен историк от Варна, преди повече от 20 години воюваше на фронта в Югославия на страната на хърватите и ми е разказвал подробности как става това потулване. Мисля, че няма да ми откаже и интервю по темата.)

Порошенко направи и някои комплименти по адрес на Путин и му даде обещания, които едва ли е в състояние да изпълни, например осигуряването на хуманитарен коридор за изтегляне на руските доброволци, воюващи на страната на донбаското опълчение. Без, разбира се, да ги пита дали смятат да се изтеглят...

Путин, от своя страна, направи жест, като издаде заповед за повишаване на контрола по оголените участъци на руско-украинската граница, с цел предотвратяване на незаконното й пресичане. Тук обаче трябва да се има предвид следното:

1.        Руските граничари, без да чакат заповедта на президента, отдавна са засилили контрола над тези участъци по границата, където украинските им колеги предадоха, или унищожиха оръжието си, вливайки се в редовете на опълченците, или минавайки на руска територия. В случая е налице дори следният прецедент: във вестник „Московский Комсомолец" от 06.06.2014г. излезе споделеното от 2 млади украинки - бивши военнослужещи в украинската армия. Едната е родила през декември и естествено, е излязла в отпуск по майчинство. През март обаче командирът на поделението, където служи, й се обадил и я призовал на редовна военна служба. На въпроса какво да прави с детето, което все още кърми, отговорът е бил: „Нас това не ни засяга! Ако не се върнеш на служба, отиваш на военен съд!". Тогава двете с приятелката й се вдигат и се изнасят в Ростов на Дон, където сега живеят в пансион. Там е пълно и с млади мъже от Донбас, нежелаещи да убиват свои.

2.        Всеки руснак или украинец, притежаващ редовен паспорт, според сегашните руски и украински закони, може да пресича границата в двете посоки, когато пожелае.

Тоест, сегашната заповед на Путин дава основание да бъдат унищожавани гореспоменатите наемници, при опит да проникнат в Руската Федерация и да започнат партизанска война...

Порошенко успя да угоди и на американския посланик в Киев Джефри Пайет и на вицепрезидента на САЩ Джо Байдън, които се изказаха за „решителни действия" за преодоляване на съпротивата на украинския Юго-Изток, обещавайки всестранна американска подкрепа. Засега „решителните действия" имат успех преди всичко в разрушаването на промишлената и транспортната инфраструктура на Донецка и Луганска области и пристанищната в Мариупол.

Когато Руската Федерация все пак присъедини тези територии, ще трябва да вложи огромни средства в тяхното възстановяване, по-точно да построи всичко от нулата. Това без съмнение ще бъде тежък удар по руската икономика, което естествено е целта на политическите и задкулисните лидери на САЩ, Канада и ЕС. Само че, за разлика от техните граждани, руснаците вече са психически подготвени за тежките изпитания, които ги очакват при възстановяването на руското държавно единство и са готови да ги понесат стоически.

Дали обаче западната икономика, в Европа и САЩ са готови на същото, ако евентуално бумерангът се върне...

Към икономическо отслабване на Руската Федерация са насочени и въведените досега санкции, както и перспективата за нови. Както каза Барак Обама, „Ние ще оставим в сила действащите по отношение на Русия санкции и сме готови да приемем допълнителни икономически мерки, в случай че Руската Федерация продължи дестабилизацията на Украйна".

По този повод заместник-директорът на московския Център за Политически Технологии Алексей Макаркин смята следното:

„Основните играчи - САЩ и Германия, са се договорили за нов формат: да поставят на Москва допълнителни условия и ако те не бъдат изпълнени, да се задейства механизмът за отраслови икономически санкции. Само че не е ясно ще може ли Западът да се консолидира по въпроса изпълнява ли Москва поставените условия, или не. САЩ може да поискат реални отстъпки от Русия, докато част от европейските страни биха се задоволили с разширяването на контактите между Москва и Киев".

Известният полит-технолог позна за пореден път - френският президент Франсоа Оланд вече даде да се разбере, че не смята да се подчинява на Барак Обама по въпроса за санкциите - той покани Путин на вечеря в Елисейския Дворец (след него и Дейвид Камерън, и Ангела Меркел се „престрашиха" да се срещнат с кремълския самодържец и така да ядосат Белия Дом).

Направеното пред журналисти изявление: „Франция ще изпълни своя договор и не вижда причини да не достави корабите в срок", въпреки някои уговорки след това, даде да се разбере, че Париж продължава да защитава преди всичко своите интереси и със спазването на договора за построяването на двата кораба клас „Мистрал" смята да продължи френско-руското военно-стратегическо сътрудничество, в ущърб на пълното разбирателство с Вашингтон. Тоест, консолидацията на Запада против Русия се пропука в самото начало и трябва да забравим за нея.

Видимата проява на тази консолидация беше изключването на Руската Федерация от групата Г-7. По този повод генералният директор на московския Център за Политическа Информация Алексей Мухин твърди - „Така наречената Г-7 изглежда непълноценна без Русия. И тук не е наказана Русия - страните от „седморката" в случая приличат на вдовица на унтер-офицер, която сама се обрича на въздържание от контакти с други мъже. Те самите бяха принудени да признаят, че отсъствието на Русия от този формат е нелогично и изглежда глупаво. Но гордостта не позволява на страните от Г-7 да променят решението си".

По този повод, в отговор на журналистически въпрос, как ще коментира факта, че в момента лидерите на държавите от „седмицата" са седнали на масата и се черпят без него, В.В.Путин отговори: „Пожелавам им приятен апетит!"