По средата на кампанията за избор на нов държавен глава президентът Георги Първанов е на път отново да покаже реалната власт на институцията, която оглавява. Власт, която мнозина се опитват да омаловажат, а други да засилят с още правомощия.

Шанс на Първанов да демонстрира кой колко реално тежи в българската държава даде решението на Конституционния съд (КС) от 27 септември т.г. за допуснане за разглеждане по същество на искането на БСП и ДПС да бъдат обявени за противоконституционни промените в Закона за дипломатическата служба, както и на целия закон.

За да се стигне до това решение 56 народни избраници от столетницата и движението атакуваха разпоредбите, според които кадрите на бившите социалистически спецслужби нямат право да заемат определени висши постове в системата на Външно министерство, включително и да бъдат назначавани за посланици.

Преди това президентът Георги Първанов наложи вето на приетите поправки, но те бяха прегласувани от мнозинството в парламента. Освен това президентът вече 10 месеца отказва да се съобрази с желанието на кабинета и на част от депутатите и да издаде укази за отзоваване на посланици, свързани с бившата ДС.

От "Александър Жендов" 2 настояват, че в случая не става дума за лустрационни текстове, защото не се ограничава правото на труд на който и да е, а единствено достъпът до „някои позиции".

Решението обаче на председателя на Конституционния съд Евгени Танчев - бивш съветник на Георги Първанов - да определи колегата си Пламен Киров (също екс-съветник на президента) за съдия-докладчик точно по това дело създава впечатлението, че изходът от него вече е предрешен.

Липсата на формален „конфликт на интереси" при определянето на докладчик по делото не е в състояние по никакъв начин да премахне дълбокото съмнение в безпристрастността на съдия Пламен Киров и в това дали той ще подходи безпристрастно и професионално към казуса.

Фактът, че, за разлика от останалите съдилища, конституционният ареопаг не е задължен да разпределя делата на „случаен принцип" само прикрива продължаващата зависимост между президент и назначени.

Решението на председателя на КС по делото за „посланиците-агенти на ДС" е особено показателно за това, колко плътна и трайна е връзката между държавния глава и хората, които той е изпратил на ключови места в държавата. И представлява откровено изсмиване в лицето на всички онези, които твърдят, че от президента почти нищо не зависи в т.н. ни държава!

За два мандата на „Дондуков" 2 настоящият български президент ясно показа, че умее да отработва всяко едно положение, предоставящо му пряка възможност за „промяна на резултата" в негова полза. Още повече, когато създалата се благоприятна ситуация е плод на собствените му усилия или на тези на приближените му. Независимо дали те се водят формално за такива или не!

Запаленият любител на футбола Георги Първанов едва ли ще пропусне да забие с „воле" така удобно повдигнатата му от Танчев топка във вратата на другия известен почитател на тази игра - Бойко Борисов.

БСП и ДПС оспориха 15 текста от промените в Закона за дипломатическата служба, които според тях противоречат на 7 текста от конституцията, на 4 решения на Конституционния съд и на 5 международни договори, по които България е страна.

От „Позитано" 20 и „Стамболийски" 48 освен това оспорват и онези законови промени, които дават по-големи правомощия на външния министър.

За това колко сигурни са хората на Станишев и Доган какво ще бъде решението на КС е показателна позицията на червения депутат Любен Корнезов, който в Народното събрание призова министърът на външните работи: „Ако може от тази трибуна министър Николай Младенов да ме чуе и да не избързва с чистките, докато Конституционният съд не се произнесе. В противен случай ще трябва да се срещнем в съда."

Явно не само за бившия член и шеф на Конституционния съд Корнезов, но и за всички посветени в механизма за вземане на решения от 12-те „пазители на конституцията" решението по делото, по което докладчик е Пламен Киров, е предизвестено. Независимо от това, че изненади никога и по никой начин не са изключени!

Но, каквото и да бъде решението на КС по делото за Закона за дипломатическата служба, съдбата на 30-ината посланици, които продължават да ръководят ключови български мисии в ЕС и по света, ще се реши след 22 януари догодина.

Тогава в стола на държавния глава ще седне новоизбраният президент на България, който независимо от качеството си на „обединител на нацията" ще има вече решението на съдбата им в съзнанието си. Защото, под една или друга форма, той ще е обвързан с позицията на партията, която го е издигнала и подкрепила.