Както вече на всички стана ясно, у нас има едно лечебно заведение, което трансплантира органи - когато и както си иска. Може да го прави, защото над него е разтворен мощният чадър на солидни покровители. Някой ден ще разберем и кои точно са те, сега само се досещаме.

В лечебното заведение се присаждат органи в условията на пандемия, когато всички останали са под забрана със заповед на министъра. Извършват се и незаконни трансплантации - това вече е извън всякакво съмнение.

Формално, допреди две години, "държавата на трансплантациите" и нейният ръководител проф. Любомир Спасов можеха да работят необезпокоявани заради статута "правителствена болница", чийто принципал е Министерският съвет. Той беше този, който трябваше да контролира дейността ѝ, което значително улесняваше директора, известен със здравите си правителствени и извънправителствени връзки.

В края на януари 2019 г. този статут беше поразклатен, след гласуване на промени в Закона за лечебните заведения и болница "Лозенец" се превърна в търговско дружество. За кратко. Почти година по-късно отново възстанови статута си с решение на МС, а още година по-късно беше обявена за университетска.

Последното решение би трябвало да изсветли дейността на лечебното заведение, тъй като вече е на пряко подчинение на здравното министерство. Но това не се случи нито при Кирил Ананиев, нито при Костадин Ангелов.

С встъпването в длъжност на служебния министър Стойчо Кацаров, най-сетне беше обърнато внимание на сигналите от Изпълнителна агенция "Медицински надзор" (ИАМН) за извършени трансплантации в разрез със закона. И стана страшно - излезе наяве участие в схема за черен пазар на органи, ако трябва да наричаме нещата с истинските им имена. И това се е случвало от 2019 до 2020 поне.

Да добавим към нарушенията и източването на НЗОК с фиктивни документи и нарушаването на реда за трансплантиране с едно обаждане по телефона.

Изненада? Съвсем не.

Ако някой е следил историята на трансплантациите у нас, поне през последните две години, със сигурност са му направили впечатление две неща - присаждането на органи се е извършвало основно в "Лозенец" докато солидни центрове като ВМА и Александровска болница са обирали "трохите" на Спасов. И още нещо - в Правителствена болница са били присаждани органи, дори когато, официално, всякаква планова оперативна дейност у нас беше спряна.

Малко статистика в подкрепа на тези констатации.

По данни на ИА "Медицински надзор" през пандемичната 2020 г. в страната са извършени 16 трансплантации - 8 на бъбрек, 1 на сърце и 7 чернодробни. Същевременно в сайта на агенцията е публикувана информация само за 5 трансплантации: на 21 януари са присадени два бъбрека в Александровска болница и един черен дроб в "Лозенец", а на 7 август са присадени сърце на пациент в УМБАЛ "Св. Екатерина" и черен дроб в "Лозенец."

На 13 март и на 16 април са възникнали донорски ситуации, но органите заминават за Гърция и Германия, защото у нас трансплантациите са спрени със заповед на здравния министър.

През месец май най-сетне е готов протоколът за трансплантиране на пациенти в условия на COVID-19. Този документ определя как трябва да се осъществява подготовката, трансплантирането и следоперативното проследяване на пациенти при пандемия.

Реалната равносметка за ковидната 2020 г. е 5 трансплантации у нас, за които има информация. Три от оповестените са извършени в Правителствена болница.

По-интересна е статистиката на самата болница. В сайта на лечебното заведение е публикуван своеобразен отчет за отиващата си 2020, според който точно през тази година в "Лозенец" са извършени 13 трансплантации - 7 чернодробни и 6 бъбречни. Нещо повече - четири от чернодробните трансплантации са били от жив донор на бебета под едногодишна възраст, които са получили черен дроб от майките си.

Другата чернодробна трансплантация от жив донор е била на възрастен пациент, който е получил половината черен дроб от свой роднина, като "беше направена уникална и напълно нова за медицината операция".

От трупен донор са били извършени две чернодробни трансплантации. Осъществена е била и "изключително сложна ретрансплантация на пациентка с трансплантиран черен дроб преди четири години".

Шестте бъбречни трансплантации са били извършени от жив донор на възрастни пациенти. В годишната си равносметка от болницата споменават и че пациентът с "първата белодробна трансплантация, извършена в България, бе изписан от УБ "Лозенец".

Откъде идва разликата от 11 трансплантации, за които няма официална информация - вероятно това са присадени органи на чужди граждани, които са регистрирани от агенцията, но официално не са оповестени.

Дали доминацията на "Лозенец" се запазва и през 2021 г.?

В регистъра на ИАМН, към 4 юни са записани 26 трансплантации на органи - 19 бъбречни, 1 сърдечна, 6 чернодробни. Официална информация има за 9 от тях - 6 на бъбрек и 3 на черен дроб. От тях, по някаква "нелепа случайност", само една е осъществена във ВМА - на черен дроб. Всички останали органи са били присадени в "Лозенец".

Извън очевадните протекции в полза на Спасов остава неизвестен отговорът и на един друг въпрос - колко от трансплантациите в тази болница са успешни.

Принципно положение е, че ако рецепиентът не умре, докато му се присажда орган, трансплантацията се смята за успешна. Това може да се случи дни след операцията, но винаги съществува опцията "отхвърляне на органа".

Показателите, по които се преценява успеха на трансплантациите, са преживяемост в ранния постоперативен период и преживяемост на първата, петата и десетата година от операцията. Тези данни обаче не са публични, достъп до тях може да се получи след официално запитване към ИАМН и здравното министерство.

А да се изискат подобни данни от "Лозенец" е невъзможно, дори да се позовеш на Закона за достъп до информация. Защото проф. Спасов закон не го лови и последните събития го потвърдиха.

Впрочем според публичната информация излиза, че той е и единственият който прави трансплантации в тази болница. Като че ли ги прави сам, защото липсват каквито и да било други имена (освен неговото) във всяка новина за осъществено присаждане на орган в бившата Правителствена.

Вероятно така е редно, щом именитият трансплантолог има в актива си почти всички възможни награди и звания, включително и "Личност на годината". Държавата се е отблагодарила за неуморната му трансплантационна дейност.

Той е и "бащата" на трансплантациите у нас, защото, както пише в професионалната му биография, осъществява първото присаждане на орган (черен дроб) в България през далечната 2004. Вярно под ръководството на проф. Масимо Малаго от Университетската хирургична клиника в Есен, Германия, но това е подробност, която рядко се споменава.

Иначе в актива си хирургът има "над 98 трансплантации на сърце, черен дроб и бъбреци" и още 14 (засега) незаконни. Истински повелител на трансплантациите.