Задокеанският воаяж на Дмитрий Медведев до голяма степен е знаков за новите тенденции във външната политика на Москва.

Той следва веднага след безуспешните до момента руски (и китайски) опити за посредничество в разрешаването на проблемите, предизвикани от две от така наречените "дьржави-парии" - Иран и КНДР.

В резултат на упорството на Ким Чен Ир и аятоласите, Медведев и Путин не ги подкрепиха, а по-скоро изразиха солидарност с международната общност, включително и при разглеждането на тези въпроси в Съвета за Сигурност на ООН.

Във Вашингтон и Брюксел оцениха по достойнство тези жестове в навечерието на дългоочакваната височайша визита в САЩ и Канада. Затова посрещането на руския президент в двата североамерикански гиганта беше повече от топло.

Популисткото посещение в ресторант за бързо хранене в Арлингтьн отрази взаимната симпатия между двамата най-важни световни лидери и подобряването на отношенията между най-силните във военно отношение държави.

Налице е видима отстъпчивост, и от руска, и от американска страна, по ключовите проблеми на националната и международната сигурност - от гражданската война в Киргизия до съкращаването на стратегическите нападателни орьжия.

Основната причина е, разбира се, кризата, нанесла сравними поражения и на двата световни колоса. След скандалите в средите на висшите американски военни и оставката на генерал Стенли Маккристъл от поста командващ на контингента в Афганистан, става ясно, че янките все по-трудно сдържат напора на талибаните. А ако все пак им се наложи да нападнат и съседен Иран, наистина ще достигнат върха на вьзможностите си за водене на локални конвенционални войни - на отдалечени места от територията на страната.

Военните неуспехи, освен че предизвикват политически сътресения, винаги прибавят големи дози политически реализъм на управляващите, дори изобщо да им е липсвал преди това. А, за разлика от републиканците, демократите не спират да го демонстрират, от предизборната кампания на Барак Обама, досега. Ястребът Джо Байдьн е по-скоро изключение.

В Москва също не могат да се похвалят с големи военно-политически успехи в последно време. Шефът на Сметната Палата - генерал Сергей Степашин (бивш министьр-председател и бивш ръководител на повечето руски силови органи) обяви провала на кампанията за окомплектуване на руската армия с контрактници.

Имайки предвид тристранното съотношение между техните заплати, московските цени и риска, на който са подложени, няма нищо чудно.

От друга страна, ОДКБ се разпада пред очите на кремълския и световния елит. Президентите на две от дьржавите-членки - Емомали Рахмонов и Ислам Каримов, публично си признаха, че на два пъти са се били, в опит да си изяснят коя страна има повече исторически права над Бухара и Самарканд - Таджикистан или Узбекистан. А бившият президент на съседен Киргизстан - Курманбек Бакиев, беше приютен от беларуския си колега Александьр Лукашенко, напук на московските и новите киргизски рьководители.

"Батко" осъществи и друг акт, задълбочаващ разцеплението в ОДКБ - триумфално посети Баку в началото на юни и подписа редица стратегически договори с Илхам Алиев (Азербайджан не е член на ОДКБ). Естествено, с това предизвика нервната и злобна реакция на Ереван (макар че официалните лица там предпочетоха да си замълчат).

Оттогава арменските медии внимателно следят руско-беларуския конфликт и сагата около политическото убежище на Курманбек Бакиев в Минск и не си спестяват антибеларуските коментари. Не ги спестяват вече и московските медии, след поредното разгаряне на руско-беларуския газов конфликт. Въпреки официалните декларации за неговото уталожване и оправяне на неплатените сметки, ясно е, че това е само началото.

Тоест, ОДКБ вече сьществува само на хартия. По-правилно е да се говори за гаранции от страна на Москва в случай на външна агресия. Докато етническите конфликти (като този в Киргизия) са оставени на произвола на съдбата.

Руската външна политика се меркантилизира и преориентира най-вече към защита на икономическите интереси на страната. Вече не един път сме свидетели на поставяне на "Газпром" и "Лукойл" на преден план, дори пред най-близките съюзници на Москва. На тях това никак не им харесва, но нямат избор. Времената на "социалистическия интернационализъм" отминаха.

Настъпва времето на друг интернационализъм - този на най-големите световни сили, отговорни за международната военна, политическа и икономическа сигурност.

Световната криза даде на всички да разберат, че в днешно време никой не може да остане изолиран от бедите на другия. Както казва директорьт на московския Институт по проблемите на глобализма и виден руски политически анализатор Борис Кагарлицки (сам виден алтерглобалист), "ако тежката ситуация принуди Вашингтон да печата допълнително долари, и Москва ще бъде принудена да печата рубли и така нашата рубла ще спасява чуждия долар, независимо дали го искаме или не".

Тоест, и от средите на елитните алтерглобалисти излиза признание, че "няма как на нас да ни е добре, ако на съседа му е зле".

Лидерите на държавите от Г-8 и на останалите от Г-20 в момента приличат на екипаж на космически кораб с повреди в механизмите, за оцеляването на който следи цялото човечество. И ако някой от членовете на екипажа саботира работата на останалите, може да пострада заедо с тях.

Това добре се разбира от 20-те държавни глави, събрали се в Канада, и най-вече от Барак Обама и Дмитрий Медведев.

Затова сме свидетели на нова страница в отношенията между Москва и Вашингтон и нов политически климат в света.