Прелъстени и изоставени! В това положение, както се и очакваше, се оказаха българите в Украйна след увенчалото се с „широк консенсус" (нещо като „дървено желязо") заседание на т. нар. КСНС на 24 март т.г.

Със същата бързина, с която управляващите, а и не само те, си спомниха за нашите сънародници от Южна Бесарабия, Запорожие, Таврия и, разбира се, Крим, те бяха забравени и захвърлени в кошчето за боклук.

След като изпълниха не съвсем благодарната роля на пачавра, с която да се избършат последиците от „посещението" на министър Вигенин в изпадналата в политически гърч държава, властниците ни решиха, че нашенците в Украйна повече не са им необходими. И сбъркаха! При това - лошо, защото те тепърва ще напомнят за себе си.

Кризата в най-голямата европейска страна не само не затихва, но тя тепърва ще се изостря и неизбежно ще удари и по българите от юга и изтока на Украйна. За това свидетелстват както приготовленията на екстремистите от запада на страната, така и набиращата скорост агресивна спрямо Русия политика на Европа и Америка.

Притиснати от решените на всяка цена да поставят под свой контрол територията на цялата страна правнучета на Степан Бандера и компания, просто няма как една значима част от нашите сънародници да не потърси спасение, потегляйки обратно по пътя, който е довел техните предци в сегашните им поселения - към България!!!

Уви, при съвременната геополитическа обстановка и изострени конфликтни ситуации, все по-ясно се очертава липсата на мотивирана дългосрочна държавна политика към нашенците и в близки, и в далечни страни.

Вместо това се обявяват инцидентни намерения, които показват, че съдбата на българската диаспора все още не е поставена във фокуса на рационалната и конструктивна политика на българските властници. Политика, основана на общи цели и на координирани подходи в отношенията с българските общности зад граница.

В сивата мъгла от добронамерени замисли и палиативни мерки се пренебрегва успешно осъществения пример на редица държави за организирано в дълбочина преселване от други географски региони на стотици хиляди техни сънародници, изявили желание за връщане в прародината си, при осигурени битови и социални условия, възможности за развитие и безпрепятствено предоставяне на съответното гражданство.

Става дума за преселването на волжските немци в Германия, на понтийските гърци в Гърция, на руските евреи в Израел, на турци от целия балкански регион и много други.

При настоящата ситуация в Украйна и Молдова и на наличие на благоприятните възможности би трябвало тези примери да имат още по-голяма стойност поради демографската катастрофа у нас и недостига на квалифицирана работна ръка в някои ключови отрасли на икономиката.

Вместо това се замисля настаняване и битово устройване на търсещи убежище големи контингенти от нелегални емигранти от Афганистан и Сирия, от африканските страни и другаде (предимно жени и деца), начинът на живот и ценностната система на които са несъвместими с европейските и пораждат съмнения относно намеренията им за интегриране в българското общество.

Наред с всичко това, остава открит проблемът с неправомерното „запазване" на българско гражданство на стотици хиляди изселници от небългарски произход, които по своя воля и свободен избор са придобили чуждо гражданство. Тези лица, снабдени в нарушение на закона с български документи за самоличност, шетат свободно в целия Европейски съюз, често злепоставяйки с поведението си българския народ и държава.

Този двойствен подход представлява по своята същност расова дискриминация спрямо непритежавалите българско гражданство по време на турското робство бежанци и техните потомци, запазили през вековете българската си народностна идентичност, своя език, православна вяра и традиции.

Вместо уреждането по закон, съгласно международните стандарти, право на българско гражданство на оцелелите наши сънародници, безродни законотворци уреждат то да става по „натурализация" (!), а наред с това изселниците от небългарски произход да го „запазват" в разрез с действащите в случая международни договорености за „единственост на гражданството".

При съществуващата усложнена процедура за придобиване на българско гражданство от тези наши сънародници - бежанци по натурализация, а не по закон, то става трудно и практически невъзможно. Поради това, при 4-5-милионна диаспора, българско гражданство през периода 1990-2014 г. са придобили по-малко от сто хиляди души. Ето защо е недопустимо и занапред да бъдат отлагани и пренебрегвани належащите изменения и допълнения на действащия Закон за българското гражданство (ЗБГ).

Като на първо място бъде уредено правото на потомци на прогонените по време на турското робство наши сънародници да придобиват по закон българско гражданство. За целта да се изисква те да представят по надлежния ред съответни доказателства за народностния си произход и декларация за лоялност към държавата ни. Наред с това следва в краткосрочен план да се създадат на правителствено ниво условия за своевременното осъществяване на планово организирани реемиграционни мерки!

Държавата е призвана да осигури предоставянето в предпочитани от сънародниците ни райони на страната на жилищни и стопански постройки, земеделски площи и инвентар, на възможности за трудова заетост, образование на подрастващите, квалификация и преквалификация на по-младите, уреждане проблемите по социалното им осигуряване и други индивидуални и семейни нужди.

 

За целта би могло да се настоява за безвъзмездна финансова помощ от ООН чрез Върховния комисариат за бежанците или съответните институции на ЕС. Уместно е да се припомни, че близо З милиарда долара безвъзмездна помощ от ООН бе предоставена на изселилите се по своя воля от България в Турция през 1989 г. лица, които неправомерно са определени за „бежанци".

Нужни са своевременни усилия за разясняване ползите и личната им заинтересованост от завръщането им в тяхната прародина и благоприятните условия за развитието им у нас.Това би трябвало да става съгласувано на междудържавно равнище на базата на двустранни договори в съответствие с утвърдените стандарти.

В това отношение през последните 15 години пред върховните държавни институции - Президент, Министерски съвет и Народно събрание бяха направени многобройни настоявания на Сдружение „Хелзинкски наблюдател-България", но те не бяха зачетени. По тази причина ще изложа наново основните положения в тях.

Водещото предложение за изменение и допълнение в текста на влезлия в сила от 2002 г. Закон за българското гражданство, отнасящо се до българската диаспора в чужбина се свежда до създаване в Глава втора, раздел 1 след чл. 9 на нов чл. 9а със следния текст:

"Български гражданин по произход може да се счита лице с постоянно местожителство в друга държава, което вследствие превратностите на европейската история е останало (то или негови предци) небългарски поданик или гражданин, но е съхранило българския си корен и елементите на националната си идентичност, а именно: своя език, традиции, религия, културно наследство, както и социална привързаност и солидарност с българския народ и държава. Българският произход се доказва с документ, издаден от:

1. Български държавен орган;

2. Българската православна църква;

3. Организация от българи по народностен произход, живеещи извън Република България, призната от компетентния български държавен орган за поддържане на трайни връзки с нея.

При липса на документ, посочен в предходните точки, българският произход може да се удостовери с документ, който е издаден от Държавната агенция за българите в чужбина.

За целта заинтересованото лице подава молба до Държавната агенция за българите в чужбина. Редът и условията по подаването и разглеждането на молбата се определя с наредба, издадена от министъра на правосъдието."

Предлаганата разпоредба относно придобиването по закон („екс леге") на българско гражданство визира нашите сънародници от близки и далечни географски области, като: Македония, Източна и Западна Тракия, Мала Азия, Западните покрайнини и Поморавието, Банат, Приднестровието, Молдова, днешна Украйна, Руската федерация и другаде по света.

При съществуващата у нас демографска катастрофа е престъпление да се пренебрегват желания и отхвърлят искания на наши сънародници за придобиване по закон на българско гражданство по народностен произход.. По този повод в писмо на администрацията на Президента от 8.11.2004 г. до председателя на Сдружението г-н Милко Бояджиев е изразено становище, в което се изтъква, че „поставените въпроси са изключително важни, а изложените мнения са политически целесъобразни."

В становището се препоръчва предложението да бъде внесено в съответните комисии на Народното събрание с оглед предизвикване на изменение и допълнение на Закона за българското гражданство. То наистина е внесено своевременно, но... без никакъв отзвук!

В мотивите към предложението Сдружение „Хелзинкски наблюдател-България" се позовава на компетентните становища на консултантите на Народното събрание по проекта на действащия Закон за българското гражданство - Роланд Щерер от Швейцарското федерално министерство на правосъдието и полицията и на Джовани Коянец - професор в римския университет „Ла Сапиенца" и член на Комитета по въпроси на гражданството.

В представените от тях становища, юридическото съдържание на залегналия в чл. 25 (2) на Конституцията термин „български произход" трябва да се отнесе и до етническите българи, които не са имали и нямат българско гражданство!

Съгласно техните интерпретации на Европейската конвенция за гражданство (ЕКГ), правилата за гражданство на държавите - страни по нея - не могат да съдържат разлики или да включват практики, равностойни на привилегии, т.е. дискриминация, на основата на национален или етнически произход.

Наред с това, от тяхното интерпретиране на ЕКГ следва, че разликата между лице с български етнически произход, което иска да бъде считано за български гражданин и гражданите на българската държава са обосновани разлики и следователно съответстват на Конвенцията.

Това в случая означава отсъствие на дискриминация при признаване „екс леге" на българското им гражданство по произход, както това е предложено в проекта за изменение и допълнение на ЗБГ със създаване на нов чл. 9а в Глава втора, раздел 1.

Би било уместно да се посочат редица нормативни актове, с които е било уредено придобиването на българско гражданство от българи по народност.

Съгласно чл. 9 от Указ от 1880 г., „Всички преселници, щом се преселят в България, се считат за български поданици..."

Според чл. 33 на Закона за заселването на бежанци от 1920 г., „Българско поданство се предоставя на заселниците от български произход, дошли от Бесарабия и Южноруските провинции." (!) Със Закона за придобиване на българско гражданство от югославски поданици от 1948 г. при определени условия (заселване, брак) също се предоставя такава възможност.

С Постановление на Министерския съвет от 1950 г. се признава българско гражданство на всички лица югославски или гръцки граждани от български произход, които са се преселили до 31.12.1946 г. от Западните покрайнини или от Беломорска Тракия.

С Указ от 1950 г. се урежда предоставянето на българско гражданство от момента на влизането в страната на ония чужди граждани от българска народност, които заявят, че се отказват от чуждо и желаят да придобият българско гражданство.

Статусът на българския гражданин е формиращ държавността основен конституционен елемент. Поради това във върховния закон на страната е отделено специално внимание на въпросите на гражданството с пояснение, че условията и редът за придобиване, запазване и загубване на българското гражданство се определят със закон.

Ето защо е належащо, с оглед конфликтните ситуации на Европейския континент, компетентните държавни органи да предприемат реемиграционни мерки за преселване на българите от Украйна в прародината!