Ще поскъпне или ще поевтинее електроенергията от 1 юли? Това е сега въпросът на деня. Той измества дори и предизборната говорилня.

Макар да няма точни разчети, от държавния регулатор (ДКЕВР) вече обявиха, че токът за бита ще продължава да е по-евтин от този за промишлеността и услугите.
Народът е доволен, но бизнесът е притиснат, защото ръцете на електроразпределителните предприятия (ЕРП) са развързани.

Те ще вдигнат цените за промишлеността и услугите, но за домакинствата би трябвало да не ги пипат. Дали ще се случи това? Едва ли! Щом като ДКЕВР им дава възможност да играят с нощната тарифа, каквато в 80% от държавите в Европа липсва.
И по този повод е поредния бисер на словоохотливия професор Шушулов: „Малко ще намалим от дневната тарифа, а нощната може да поскъпне." А с колко? Отговорът е: „С малко..."

И всичко това се случва в условия, при които в цяла Европа цените на тока за индустрията падат заради кризата! Както винаги ние пак сме наопаки.
Опонентите на подобно твърдение със сигурност ще кажат, че у нас цените на електрическата енергия са били винаги по-ниски от европейските и трябва постепенно да изравняваме стойностите.
Ако това стане бързо силно енергоемката ни индустрия ще се срине, а някои нейни отрасли направо ще загинат. 

Едно от условията за съществуването на регулаторни органи е необходимостта от социална защита на цени на определени стоки и услуги, повечето от които са от първа необходимост като тока и водата.
Затова съществува и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.

Колкото и каквито послания да се отправят от всички управляващи през последните 10 години, че регулаторният орган е независима институция (пише го и в Закона за енергетика), истината е коренно различна.
Достатъчно е само да се напомни, че изборът и назначаването на председателя, заместниците му и състава на комисията е задължение по закон на министър-председателя. За каква независимост става дума тогава?

И точно тук е заровен един от основните проблеми с новите цени на тока. Те не са нито социално защитими, нито пазарни, просто са политически зависими, а сега и предизборно ориентирани.
Как иначе да си обясним, че в цяла Европа заради кризата цените падат, а у нас - те се вдигат.

Освен това на тримата чуждестранни собственици на ЕРП трябва нормативно да се гарантират печалби, които те са си извоювали с подписаните приватизационни договори още през 2005 г.
С това условие пък е свързан вторият основен проблем с новите цени на тока. За първите три години, до 2007-а, нормата на печалба беше 16%, а от миналата година е свалена на 12% и тя ще е валидна до 2010 г. 

Всичко останало са приказки под високо напрежение...