Форумът Г-20 в Хамбург и предшествалата го среща на "Трите морета" във Варшава (с участието и на българския президент Румен Радев) определиха приоритетите на световните лидери за дълго време напред. Както се очакваше, руският и американският президенти преливаха от любезности един към друг и изразиха взаимното си очарованост и задоволство от срещата. Което не им попречи да останат на досегашните си позиции по ред ключови въпроси.

Реално погледнато напредък има най-вече по сирийския конфликт. Ако примирието в Южна Сирия се спазва, има шанс за разбирателство и по конфликтите в Либия и Кюрдистан. Колкото и това да не се харесва на Реджеп Тайип Ердоган. Той не може да си позволи да се скара и с Путин, и с Тръмп едновременно. Затова ще преглътне инициативите на президента на Иракски Кюрдистан Масуд Барзани и на сирийските кюрдски лидери. Още повече, че отвътре го притиска светската опозиция в лицето на кемалистката Народно-републиканска партия.

В центъра на диалога между Москва и Вашингтон обаче този път беше Варшава (независимо, че отсъстваше от официалното комюнике в Хамбург). Нито един американски президент не може безнаказано да подобрява отношенията с Русия за сметка на Полша - няма да му го простят избирателите от полски произход. Тук трябва да се има предвид, че етническите поляци в САЩ са примерно два пъти повече от руснаците. И заемат ключови позиции в бизнеса и политиката. Затова програмата на Доналд Тръмп беше така наредена, че преди да се срещне в Хамбург с Владимир Путин, той официално посети Варшава и на площад "Крашински" изказа възхищението си от борбения дух и чувството за история на поляците. Така управляващите от "Право и справедливост" получиха ценна подкрепа от единия световен лидер във вечната борба с другия. Тук за пореден път ще цитирам починалия на 08.03.2017г. варненски военен историк Мирослав Йовински: "Ако не беше вековният руско-полски конфликт, ислямът щеше да бъде екзотична секта на Арабския полуостров". Виждаме, че конфликтът пак се разгаря.

На 22.06.2017г. полският Сейм прие спорно решение, свързано с паметниците от времето на социализма, предизвиквайки буря от негодувание в руската Държавна дума. От Москва вече се чуват призиви за скъсване на дипломатическите отношения и за търговско-икономически санкции. От своя страна поляците не отстъпват, напомняйки че съветските войници и офицери са загивали на полска територия не само в сражения с немския Вермахт, но и с полската "Армия Крайова".

Обаче приемането на решението точно на 22 юни си беше откровено предизвикателство от полска страна. Най-вероятно с цел "подгряване на публиката" преди форума на "Трите морета". Там за пореден път проличаха амбициите на Варшава за еднолично лидерство в Източна Европа. Имайки предвид, че в рамките на Вишеградската четворка и на другите бивши съветски и социалистически републики няма кой да го оспори, е разбираем стремежът на полските управляващи към консолидация на региона под тяхното крило. А ако някой се дърпа, по подобие на украинците, му се заявява ясно: "С Бандера няма да влезете в Европа!", както каза във Варшава полският външен министър Витолд Вашчиковски.

Докато Западна Европа се бори с имигрантите и войнстващите анархисти и ислямисти, бившите социалистически държави сравнително успешно се изолират от бежанската вълна и не дават много възможности на екстремисти от всякакъв род да създават хаос.

През следващите месеци ще стане ясно къде и кога Доналд Тръмп е бил по-искрен: по време на размяната на любезности с Владимир Путин или на площад "Крашински"? Все пак има достатъчно данни, че за него са приоритет отношенията на Вашингтон с Москва. Истината е, че ако двамата световни лидери продължат да намират общ език, светът ще стане по-безопасен.

Факт е, че откакто беше избран за президент, Доналд Тръмп се старае да не се меси много в Украйна и в другите бивши съветски републики (освен прибалтийските). От друга страна, Владимир Путин явно е прежалил бившите членки на СИВ и Варшавския договор. В Москва, от началото на новото хилядолетие досега, реагират емоционално единствено на отдалечаването на славянските православни държави. Между другото, балканската политика на Кремъл търпи критика за изненадващите поражения в някои малки и традиционно свързани с Русия страни: Сърбия, Черна гора, нашата Македония. Кой знае защо, на Нови Арбат (в руското външно министерство) бяха много изненадани от влизането на Подгорица в НАТО и идването на власт на Александър Вучич в Белград и Зоран Заев в Скопие. Макар че тези промени отдавна бяха назрели и тенденцията към тях се виждаше с просто око. Русия постепенно губи Балканите.

По тази причина Доналд Тръмп не бърза и се старае да не пришпорва геополитическата ориентация на източните европейци. Защото в случая най-опасно за отношенията между Вашингтон и Москва би било евентуално пренебрегване на руските интереси. Тогава ще се усили вътрешният натиск към Кремъл за по-твърда и безкомпромисна външна политика.

Тя щеше да бъде факт, ако изборите бяха спечелени от Хилари Клинтън. Без да се впускаме в разсъждения относно евентуалната руска намеса в тях, ще подчертаем следния факт: Путин отдавна беше определил новия руски посланик в САЩ - армейски генерал Анатолий Антонов.

Ако обаче беше победила Клинтън, той щеше да замине за Вашингтон от поста заместник-министър на отбраната. А след победата на Тръмп, Путин го преназначи на поста заместник-министър на външните работи. На езика на дипломацията, това е ясен знак за желание за затопляне на отношенията. И за разпределяне на сферите на интереси в Европа и света.

500-те ранени полицаи в Хамбург, неспиращите ислямистки атаки в Европа, САЩ и Русия са нагледен пример за общите приоритети пред цивилизования свят. Тяхното постигане е възможно единствено, ако е налице руско-американско разбирателство. За него могат да бъдат пожертвани и интересите на някои регионални сили като Полша, Турция, Япония (чийто премиер Шиндзо Абе беше принуден дълго да чака в Хамбург за срещата с Владимир Путин).

Въпросът е доколко максимализмът на регионалните лидери ще отстъпи пред реализма? Посланието на двамата големи е ясно: "срещата беше невероятна", "очарован съм от него".