Пьотр Толстой провали проруските ни кандидат-президенти

Както е известно, „една лъжица катран разваля цялата каца с мед”. Така известният руски журналист Пьотр Олегович Толстой с две изречения провали кандидат-президентската кампания на БСП, АБВ, обединените ВМРО и „Атака”, и отне възможността на ГЕРБ да издигне кандидат, лоялен и добронамерен към Москва.

Случилото се може да се сравнява единствено с фразата „Най-добре е танковете да дойдат!” на някогашния президент Петър Младенов. Тя тогава му коства и поста, и възможността да насочва развитието на събитията в посока, изгодна за БКП.

И сега руският колега (може би си е сръбнал коняк, или балзам, с чая сутринта, преди да отиде да гласува за Путин и за себе си) провали старателно подготвяната предизборна кампания на 3 основни политически сили. И предопредели победата на кандидата на ГЕРБ, който и да е той. Дори направи реални шансовете за достойно представяне на иначе невзрачния аутсайдер Трайчо Трайков. И заличава от публичното пространство реалния резултат от няколко социологически изследвания, сочещи, че около 70% от гражданите на Република България са проруски настроени.

Обидата от заканата за цялостна покупка на страната едва ли ще отмине до 06.11.2016г. и отрицателните емоции ще превъзмогнат трайните нагласи. Дори последният най-спряган кандидат-президент на ГЕРБ Маргарита Попова (в новата ситуация, ако е тя, е 100% победител), няма да може да апелира за пълно възстановяване на отношенията с Русия.

За съжаление, Пьотр Толстой изобщо не е единствен сред руския политически, научен и журналистически елит, с озлобено – пренебрежително отношение към България. Тези хора не могат да ни простят, че преди почти 130 години русофилските бунтове не са се увенчали с успех и България остава полу-автономно княжество, ориентирано към Европа. Забравят обаче, че много от тези български офицери, които след провала се вливат в руската армия, точно след 30 години, на преклонна възраст, стават жертва на болшевиките. А някои от децата им, възприели комунистическите идеи, издигнали се в съветската и коминтерновската йерархия, падат жертва на репресиите през 1937-38г. Като Кръстю Раковски, Борис Стоманяков, Симеон Ванков.

Забравят също, че в Първата световна война българската армия воюва срещу руската изключително на своя територия. Тогава роденият в Бесарабия генерал Иван Колев заявява пред войниците: „Ние сме благодарни на руснаците за освобождението! Но какво търсят днес казаците по нашите земи“, давайки личен пример с безстрашие и воинска доблест”. Освен това, жертвите в тези битки са несравними с тези от Гражданската война в Русия след 1917г.

Руските историци напоследък много говорят за Първата световна война. Обаче, по прагматични съображения, понякога забравят някои факти. Например, в момент, когато се очакваше Путин да се помири с Качински, той се помири с Ердоган!? Макар че, докато дядото на Ердоган е загинал на Кавказкия фронт, воювайки с Руската армия, дядото на Качински е служил в нея като офицер, преди да премине към полските легиони. И докато през първата световна война действащите български генерали са 11, в руската служат 19 генерали от български произход. (Данните са предоставени от варненския военен историк капитан Мирослав Йовински).

На мен ми се е налагало да се карам публично – на научни форуми и в ефир – с много високопоставени руснаци, твърдящи че Царство България е воювало с СССР през Втората световна война. Те упорито не желаят да признават факта, че от българска страна на Източния  фронт са изпратени един медицински влак (за него разказваше вече покойният доктор Николай Предов) и определен брой арменски бежанци, включени в арменското воинско формирование на генерал Гарегин Тер-Арутюнян – Нъждех, които така и не влизат в бой.

Вярно е, царският флот наистина поставя мини по българските черноморски граници, на които се натъкват и потъват от 5 до 7 съветски подводници. Това обаче е рутинна гранична дейност, която не е била насочена срещу СССР – Царство България тогава е неутрална държава. И ако немска подводница беше навлязла в българските териториални води без предупреждение, също можеше да се натъкне на мина и да бъде потопена, въпреки съюзническите отношения.

Руснаците не обичат да си спомнят и за милионната армия на Власов, в състава на Вермахта.

Най-видните руски публични личности, отричащи очевидни исторически факти, са генерал Леонид Шершньов, журналистът Михаил Леонтиев, петербургските писатели Андрей Мартянов и Николай Стариков, политологът Татяна Полозкова и историкът Олег Айрапетов.

По повод на Стариков, искам да отправя другарска критика към моя приятел – главния редактор на вестник „Нова Зора” Минчо Минчев, който неясно защо все още продължава да рекламира книгата му. Макар че внимателно изслуша разказа ми за една пресконференция с негово участие. Тогава Стариков публично ми заяви, че оставя твърдението ми, че съм македонски българин на моята съвест. На въпроса ми, защо тогава съртудничи с българския националистически вестник „Нова зора”, той отговори: „Ако ме свързват с българските националисти, значи са ме оженили за мома, която не обичам, без да ме питат!”

За съжаление, към тази недостойна компания се включи и Пьотр Толстой. Не знам дали сутринта е закусвал водка с хайвер, или коняк с шоколад, но изглеждаше видимо афектиран.

Не знам също дали ще бъде лишен от правото да посещава България, но със сигурност, в близкото бъдеще няма да е добре дошъл. Както и останалите споменати персонажи от руското публично пространство.

От всички дежурни русофоби обаче, получили благоприятен повод да си заработят хонорарите (от Сорос, от Британския Институт за Стратегически Изследвания и т.н.) най-нагло се изказа Нидал Алгафари. Защото аз например се страхувам много повече, когато имоти в България купуват сънародниците на този господин. А също и граждани на други мюсюлмански страни.

В момента съм в Созопол и ми е приятно да съм в обкръжението на рускини по оскъден бански, отколкото на жени в буркини. Междувременно, в момента, в който Пьотр Толстой направи скандалното изказване, в Истанбул мъж е пребил момиче в автобуса – била по шорти... И дори я заплашил с убийство, защото жените по шорти нямали право да живеят...

А не е тайна, че много турци и араби – български и европейски граждани, изкупуват стотици декари по нашето Черноморие. След това ще е нужна още една национализация, за да им бъдат отнети... Така или иначе, ние българите много бързо намаляваме. И е ясно, че след няколко десетилетия няма да можем да удържим сегашната си територия.

Първо, не приемам на сериозно думите на генерал Хюсеин Акар, че Турция нямала териториални претенции към съседите си. Второ, ние самите скоро ще станем малцинство.

Тази истина обаче не оправдават Пьотр Толстой.