Когато навремето избягалият във Великобритания полски младеж Радек Сикорски отива в Афганистан да отразява ислямистката съпротива срещу Съветската Армия, най-вероятно е воден от своя антикомунистически идеал и от мечтата за възкръсването на „Польска од можа до можа" (Полша от море до море - има се предвид Черно и Балтийско), което би трябвало да бъде логично следствие от разпадането на СССР.

Последното се случи обаче Полша си остана в старите граници и дори изпита страх от обединяването на Германия, тъй като се очакваше на един по-следващ етап немските претенции да се бъдат към „Шльонск и Поможе" (Силезия и Померания).

Истина е, че поляците много забогатяха, за сметка на сънародниците си на Запад и най-вече, за сметка на официалното преминаване в натовския лагер през 1990г., след като резидентът на полското разузнаване в Багдад - генерал Громослав Чйемпински, спаси американските разузнавачи, държани от Саддам като заложници, като ги изведе от страната с полски паспорти.

Неведнъж съм подчертавал пред моите полски приятели, че постът, на който беше назначен впоследствие генерал Чйемпински - началник на полското разузнаване, е прекалено малък за неговите заслуги към страната. Той трябваше да стане или президент, или министър-председател. Защото, заслугата е преди всичко негова, че днешна Полша е с висок стандарт на живот, поляците вече не бягат от страната, а се завръщат в нея, а средната продължителност на живота е с 20 години по-висока от тази в Украйна (при социализма беше с 2 години по-ниска).

След успешната акция на генерала, американците опростиха наполовина външния дълг на Полша и лобираха пред световните финансови институции за опрощаване на другата половина, което се случи до 2 години.

На фона на бурното икономическо развитие и повишаването на международния авторитет на полската държава, се появи нова политическа класа - с патриотична ориентация, комбинирана с известна доза евроскептицизъм и подозрителност към САЩ. Това се случи по време на войната в Ирак, където полската дивизия (съставена от военнослужещи от цяла Източна Европа) даде необосновано много жертви, най-вече поради грешки на американското командване.

Достатъчно е да си спомним самоубийствената атака срещу база „Индия", когато единствено своевременната намеса на началника на медицинския пункт д-р Митко Митев предотврати тройно, или четворно повече жертви сред българите. Другите бивши партньори от Варшавския договор също дадоха много жертви. И поляците започнаха да се осъзнават, че заплащат с кръвта си подкрепата на САЩ.

Това имаше предвид Радослав Сикорски (който, преди да оглави външното министерство, беше министър на отбраната), когато на пияна глава направи скандалните изказвания по адрес на САЩ, гарнирани със сексуални забележки.

А що се отнася до твърдението, че Владимир Путин е предложил на Доналд Туск подялба на Украйна - този вариант на решаване на кризата се разглежда доста отдавна, не на друго място, а на сайта на полските консервативни националисти - www.kresy.pl - и някои от неговите автори си признават, че са изпаднали в абсурдната за поляци ситуация да подкрепят в момента Владимир Путин по въпроса за подялбата на Украйна и противостоенето на неофашизма в Галичина и Волин!

Тези автори напомнят за неизбежността на провеждането на така наречената Операция „Висла" през втората половина на 40-те години на ХХ век, когато изселването на украинското население от полската част на Галиция (Галичина), с помощта на Съветската и чехословашката армии, е било единственият начин за справяне с бандеровците, които упорито са продължавали терористичните действия, без да се съобразяват с държавните граници между трите социалистически страни. Също така, Владимир Путин получава похвали именно на страниците на този сайт (нещо напълно немислимо до скоро) за отправеното неотдавна предупреждение за опасността от надигането на неофашизма в Украйна и Европа.

Радослав Сикорски (който без никакво съмнение е адекватен политик, въпреки всичко, което четем и слушаме тези дни за него в полските и световните СМИ) в момента лови риба в мътна вода! Той усеща, че проевропейското направление в полската геополитика върви към провал, за сметка на консервативните националисти, които, рано или късно, ще се разберат както с Владимир Путин, така и с Марин Льо Пен и Ханс-Кристиан Щрахе.

Опасната игра, която играе напоследък, може да му даде и президентски, или премиерски пост, а може и да го изпрати в политическото небитие. Засега основните политически сили искат дружно да го свалят от поста Спикер на Сейма (председател на Парламента) за безотговорни изказвания и поведение.

Абсурдът обаче е, кого предлагат на негово място - независимия депутат Анджей (Андрей) Смирнов! Фамилното му име говори еднозначно за неговия произход.