Оттеглянето на Фидел Кастро беше предопределено още при неговото заболяване, но самият акт се забави толкова време, за да може неговият брат Раул Кастро да укрепи позициите си както във вътрешен план, така и в международен.

През времето, докато Фидел бе в болница, се постигна ефектът да не може да се поставя под съмнение въпроса за това, кой ще бъде приемник.

Раул Кастро ще управлява Куба и то дълго, докато не го сполети съдбата на брат му.

Като най-значимо - Раул Кастро за малко повече от година успя да утвърди международните позиции на страната и то най-вече сред страните от Латинска Америка.

Традиционно Фидел е символ на латиноамериканската левица и на отпора срещу Северноамериканската доминация, но въпреки това Куба се нуждае от това утвърждаване след сериозната криза в страната след разпадането на социалистическия блок.

Много сериозни отношения Раул Кастро установи със страните от Латинска Америка и по-специално с тези, които избраха ляво управление и формираха своеобразен ляво радикален блок - Венецуела, Никарагуа, Еквадор и Боливия.

Въпреки известното противопоставяне, Куба поддържа добри отношения и със страните от ляво-центристкия блок в Южна Америка - Бразилия, Аржентина, Чили, Перу, Панама, Уругвай, Коста Рика.

Немалко страни от тях оказват и финансова подкрепа на Куба, за да може тя да стабилизира икономиката си.

Въпреки отварянето си през последните години, развитието на туризма и селското стопанство, допускането на фирми с чуждо участие и високо ниво на образование, икономиката на Куба има нужда все още от подпомагане.

Другите претенденти за постовете на Кастро - като Рикардо Аларкон, Карлос Лаге, Хуан Алмейда Боске, Улисес дел Торо, Фелипе Перес Роке - в най-добрия случай ще запазят своите постове и то според преценката на Раул и Фидел.

Все още в Куба - при авторитарния режим, който съществува, основна за тази преценка ще бъде лоялността към семейството.