Баку превърна референдума в Арцах във война между исляма и християнството.

Това е заглавието на анализа на най-известния руски специалист по Турция и Азербайджан, родения в Баку Станислав Тарасов (с когото заедно наблюдавахме референдума), публикуван от информационно-аналитичната агенция РЕГНУМ. Той има предвид официалната среща на Организацията за икономическо сътрудничество и Организацията за ислямско сътрудничество в пакистанската столица Исламабад. Там Илхам Алиев и Реджеп Тайип Ердоган се опитаха да ангажират целия ислямски свят в противостоянието си срещу арменците с ясното съзнание, че по този начин провокират целия християнски свят. И доказват на практика теорията на Сеймюъл Хънтингтън за стълкновението на цивилизациите. В Арцах (или известна като Нагорни Карабах) тя е доказана отдавна.

Не се сбъднаха прогнозите (включително и моята), че интензивните престрелки на фронтовата линия ще започнат на 18-19 февруари, в навечерието на референдума на 20 февруари, на който от 76% гласували, 88% се изказаха за преименуване на Нагорно-Карабахската Република в Република Арцах и за продължаване до 2020г. на пълномощията на президента Бако Саакян, двукратно избиран на поста през 2007г. и 2012г. Ръководството на Република Азербайджан приложи всички възможни дипломатически усилия да го предотврати, в съчетание със заплахи и международни заповеди за арести на всички международни наблюдатели и журналисти, позволили си за пореден път да посетят по-малката арменска държава и да го легитимират.

Обаче, след ареста на колегата Александър Лапшин в Минск и предаването му на Баку никой от ангажираните с арцахската кауза вече не посещава Беларус, Турция, Пакистан и страните от ГУУАМ (Грузия, Украйна, Узбекистан, Азербайджан, Молдова), където арестът и екстрадицията в Азербайджан могат да стане реалност. Казусът «Александър Лапшин» едва ли ще се повтори.

Като наблюдатели българите бяхме петима: ръководителите на НФСБ Валери Симеонов, Валентин Касабов, Християн Митев, Петър Петров, плюс екип на телевизия СКАТ.
Имаше трима евродепутати: от Чехия, Люксембург и Кипър, които реагираха с подобаващо чувство за хумор на международните заповеди за арест. 104 международни наблюдатели - политици, политолози, дипломати, плюс 103 арменски и 80 журналисти доказаха с присъствието си, че тази млада държава е напълно състояла се, всички избори в нея са съобразени с международните закони, демократичната политическа система функционира пълноценно и цари строг вътрешен ред, поради непрекратяващото се военно положение.

Не е трудно да се досетим, че 24% негласували са предимно мъже, носещи бойно дежурство. Тъй като във всеки момент се очакваше азербайджанска агрессия (която и в поселдствие се случи), гласуването на намиращите се на фронтовата линия не беше най-важното. 12% гласували против са несъгласни с проруската ориентация на Степанакерт. Сред тях си струва да споменем лидера на Европейското движение на Арцах Хайк Ханумян, неотдавна бит от неизвестни.

Огромното мнозинство от местните обаче са ориентирани към Русия, въпреки нейната официално строго неутрална позиция. Първо, защото е ясно, че руснаците твърдо са на страната на арменците, въпреки продажбите на оръжие на Азербайджан, носещи милиардни печалби.

Второ, защото руската помощ, както и американската, френската, аржентинската дават шанс за оцеляване на по-малката арменска държава в противостоенето с богатия източен съсед. Освен това, именно Русия изкупува немалка част от полезните изкопаеми на Арцах, заедно с ЕС.

Най-известният арменски геолог Григорий Аркадиевич Габриелянц е човекът, който ръководи разкопките и експорта на цветни метали: арцахската земя е богата най-вече на злато, сребро, мед, молибден и редица неметални изкопаеми. Именно на него се дължи бързо развиващата се икономика и приемливото жизнено равнище на местните арменци. Той прогнозира много търговски партньори на Степанакерт, които в близките години ще подпишат договори с него.

На този фон прави впечатление посещението на министър-председателя Карен Карапетян в Тбилиси и рязкото затопляне на арменско-грузинските отношения. Той конкретно се договори за увеличаване на транспортните коридори от Армения към Руската федерация и Черно Море.

Президентът Серж Саркисян се срещна с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, предстои подписване на рамково споразумение с ЕС. И Столтенберг (по-известен в рускезичния свят като «агент Стеклов»), и генералният секретар на ООН Антониу Гутериш, и президентът на Ислямската република Иран Хасан Роухани се изказаха за прекратяване на тежките престрелки на арцахско-азербайджанската граница, започнали на 24-25 февруари, и предложиха своето посредничество. И те, и представителите на ОССЕ упражниха натиск върху Ереван и Степанакерт за спиране на ответните действия, с цел Баку да може да организира прибиране на труповете (което вече стана факт). По време на атаката, азербайджанците загубиха 7 военни, загинали в неутралната полоса. После, по време на ответните действия, арменците (най-вече с помощта на дългобойната си артилерия, неотдавна получена от Руската федерация) унищожиха още 8, вече на азербайджанска територия. Самите те не дадоха жертви, нямат даже и ранени. Всички военни експерти отбелязват промяната на арменската тактика и стратегия - осъществяване на превантивни действия на азербайджанска територия с цел избягване на жертви сред своите.

От 29 декември до референдума нямаше седмица без загинали и от двете страни. Като всички трупове бяха или на арменска, или арцахска територия, или в неутралната полоса. Това е ясно доказателство кой е започнал първи и е атакувал.

Експертите разсъждават какво накара Баку да осъществи агресията едва след референдума, когато всичко вече беше приключило. Надделява мнението, че всяко едно разместване в пластовете на властта там е придружено от сблъсък на фронтовата линия, за да се отвлече вниманието на населението. Илхам Алиев уволни някои ключови министри и назначи жена си Мехрибан за първи вицепрезидент, или втори човек в йерархията. Тя изрази по телевизията надежда, че ще се справи с новите си задължения и няма да подведе своя повелител. В Баку властта се предава по наследство и държавата последователно се превръща в петролна монархия, от типа на тези в Персийския залив. Има такова понятие: «Проклятието на петролните монархии», което с пълна сила се отнася за «Република» Азербайджан. То се изразява във факта, че елитът в тези страни (в никакъв случай не става дума за целия народ) е много доволен от своето положение, разчита на постоянни, гарантирани в бъдещето приходи и не прави нищо, за да развива алтернативни производства и инфраструктура. Което, рано или късно, води до тежки проблеми в обществото. Още повече, че и сред азербайджанците вече са налице ислямистки настроения. Особено сред сунитското малцинство. Експертите отдавна отбелязват, че в страната тече «пълзяща сунитизация» под влияние на Република Турция.

По тази причина никой в Арцах (и изобщо никой арменец) не иска и да чуе за връщане на тази територия в състава на Азербайджан. Нито пък за териториални отстъпки в замяна на признаване на независимостта на републиката от страна на Баку. По тази причина преговорите под патронажа на Минската Група на ОССЕ (Русия, САЩ, Франция) остават безплодни. И ако някой от съпредседателите прояви настойчивост по въпроса за връщането на територии, бива принуден да напусне поста си, защото арменската страна отказва да общува повече с него.

Така стана в края на миналата година с вече бившия американски съпредседател Джеймс Уорлик, който не се нуждае от представяне пред българските читатели. Той обаче не се уморява да дава интервюта, в които да призовава за мир в Арцах и да убеждава как този мир щял да доведе до основни промени в арменското общество. Всъщност, промените си вървят и в условията на война. Република Армения преминава от президентска към парламентарна форма на управление и изборите на 2 април само ще потвърдят този факт. За разлика от Арцах, където президентската власт се укрепи още повече на 20 февруари. Разликата във формите е породена от следния факт: въпреки изявлението на арменския външен министър Едвард Налбандян за вероятността до края на 2017г. поне една държава в света да признае Арцах (разбира се, че има предвид самата Армения), още не е сигурно дали двете държави ще продължат да съществуват отделно или ще се обединят. Това ще решат самите арменци.

В Армения и Арцах валутата е арменският драм, макар че ако в ресторант или малък магазин платиш с рубли, долари или евро, никой няма да ти откаже. На границата има само полицаи, които те питат къде и при кого отиваш. Това обаче се отнася само за чужденците. Арменците просто показват паспортите (еднакви и за двете републики) и шофьорските си книжки и преминават. Ръководните кадри в Ереван и Степанакерт постоянно си сменят местата. Такъв е например бившият заместник-министър на отбраната в Ереван и сегашен вицепремиер в Степанакерт Артур Агабекян, който представи данни за развитието на арцахската икономика:

«За десет години икономиката на Арцах се удвои. Доходът на човек от населението нарасна от 1500 на 3300 долара. Както и преди, най-важна роля играе добивната промишленост. За улесняването на експорта огромна роля ще изиграе завършването на строителството на пътя от арцахския Мардакерт към арменския Варденис. Все по-голям относителен дял придобиват и хидроенергийните съоръжения и различни сфери на селското стопанство. В началото ние произвеждахме основно заърнени култури. После се научихме да правим това, което преди внасяхме: плодове, зеленчуци. Съхранихме и старата традиция на изработване на килими».

Референдумът внася успокоение сред хората, тъй като знаят, че поне в близките три години ще ги ръководи човекът, на когото имат доверие като на върховен главнокомандващ (макар че реално такъв е арменският президент Серж Саркисян). Тъй като краят на войната не се вижда, а военните победи са налице, няма причини той да бъде сменян. Затова, на референдума беше приета и нова Конституция, която предвижда след 2020г. президентът да бъде избиран от парламента. Това може да стане не повече от два пъти. Тоест, Бако Саакян най-вероятно ще управлява до 2030г., когато вече ще е достигнал преклонна възраст и сигурно ще се оттегли.

Арменската общност по света (включително и в Република България) продължава офанзивата по признаването на Геноцида над Арменците в Османската Империя (последно го призна провинция Навара в Испания) и на Република Арцах. В първия случай големите успехи са налице доста отдавна. Във втория тепърва предстоят. Перспективите са оптимистични.