Азербайджан е подал съдебен иск срещу Армения в Постоянния арбитражен съд в Хага, обвинявайки я в широкомащабно екологично унищожение в райони, които до неотдавна са били под контрола на Ереван. Това съобщи Министерството на външните работи на Азербайджан, цитирано от "Ройтерс".
Според официалното заявление, Армения е извършила масова незаконна сеч, добив на природни ресурси и строителство на водноелектрически централи, което е довело до сериозни екологични щети в територии, върнати на Баку след серия от войни, започнали в края на 80-те години.
Сред засегнатите зони е Държавният резерват Басут-Чай, защитена горска територия в южната част на Азербайджан, която е дом на редкия източен чинар.
"Действията и бездействието на Армения са нанесли тежки щети на хабитатите и видовете в района - щети, които по своята същност са необратими", посочва Баку.
Арменското външно министерство все още не е коментирало обвиненията.
Искът на Азербайджан, подаден на 12 февруари, обвинява Армения в нарушаване на Бернската конвенция от 1979 г., международен договор за защита на природните територии в Европа и части от Африка. Азербайджан е ратифицирал конвенцията през 2000 г., а Армения - през 2008 г.
Това съдебно дело е пореден епизод в продължаващото напрежение между двете страни, които водиха няколко войни за Нагорни Карабах - регион в Азербайджан с преобладаващо арменско население, което в продължение на три десетилетия се радваше на де факто независимост.
През септември 2023 г. Азербайджан си възвърна пълен контрол над Нагорни Карабах след светкавична военна операция, която доведе до масово изселване на арменското население.
Макар и двете страни да са изразили желание за подписване на мирен договор, преговорите вървят бавно, а дипломатическите отношения между тях остават замразени. Границата им, с дължина 1 000 км, остава затворена и силно милитаризирана.