Армения поиска в понеделник от висшия съд на ООН да отхвърли дело, заведено от Азербайджан за района на Карабах, което обвинява в етническо прочистване, съобщава АП.
Азербайджан започна производство в Международния съд през 2021 г. по делото. Това се случи по-малко от седмица след като Армения заведе собствено дело срещу Азербайджан във връзка с войната през 2020 г. за Карабах, която уби повече от 6600 души. Азербайджан поиска от съда да отхвърли делото на Армения миналата седмица.
По делото, заведено от Азербайджан, Армения оспорва юрисдикцията на базирания в Хага съд. Случаят се основава на Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, която Азербайджан ратифицира през 1996 г.
Според Армения повечето от сигналите датират от първата война в Карабах, която приключи преди две години.
"Не може да се позволи на Азербайджан да използва предполагаеми оплаквания от близо 30 години, след като много свидетели и доказателства са изчезнали", каза Егише Киракосян, представител на Армения, пред съда.
Карабах е на територията на Азербайджан, но беше под контрола на етнически арменски сили, подкрепяни от Армения от 1994 г. до миналата година.
След избухването на дългогодишно напрежение през 2020 г. Азербайджан получи контрол над части от региона, както и някои съседни територии като част от прекратяване на огъня с посредничеството на Русия. През 2023 г. Азербайджан проведе светкавична военна кампания в Карабах, която доведе до бягство на огромното мнозинство от 120 000 жители на региона.
По време на изслушванията през 2021 г. Азербайджан каза на съдиите, че Армения е минирала района и е отказала да помогне с усилията за разчистването им.
Армения отрича да е участвала в дискриминация и твърди, че твърденията на Азербайджан са неверни.
Съдът на два пъти е наредил на двойката да предприеме стъпки за намаляване на напрежението. През 2021 г. съдиите казаха на Армения "да предотврати подбуждането и насърчаването на расова омраза", насочена към азербайджанци, като същевременно наредиха на Азербайджан да предотврати малтретирането на военнопленници. Във втора спешна заповед миналата година съдът нареди на Азербайджан да прекрати блокадата и да позволи хуманитарни доставки.
Конвенцията срещу расовата дискриминация има клауза, която позволява споровете да се разрешават от световния съд, ако двустранните преговори не доведат до уреждане.
През декември двете страни се съгласиха да започнат преговори за мирен договор. Въпреки това, много жители на граничните райони на Армения се противопоставиха на усилията за разграничаване, тъй като Азербайджан навлизал в области, които те смятат за свои.
Премиерът на Армения Никол Пашинян каза миналия месец, че трябва бързо да се определи границата с Азербайджан, за да се избегне нов кръг от военни действия.