След преговори между президентската администрация на Азербайджан и кабинета на министър-председателя на Армения беше постигнато споразумение за освобождаване на 32 лица от арменски произход от Баку и двама азербайджански военнослужещи от Ереван, съобщава Trend.

От 32-та арменци, 26 бяха арестувани по време на антитерористичните мерки в посока Хадрут през декември 2020 г. Останалите шестима бяха задържани на границата по различни поводи, вече са изтърпели по-голямата част от присъдите си.

Сред тях няма извършили военни престъпления срещу азербайджанския народ, като Араик Арутюнян, Бако Сахакян, Аркади Гукасян, Рубен Варданян, както и Вагиф Хачатурян и Альоша Хосровян.

Тази стъпка е ясен пример за значението, което президентът на Република Азербайджан и победоносният върховен главнокомандващ Илхам Алиев придава на народа на Азербайджан, гражданите и военнослужещите на страната, и споделя чувствата на близките на задържаните в плен. Президентът Илхам Алиев за пореден път доказа, че е президент на всеки азербайджанец.

Армения и Азербайджан положили основата на мирния договор

Армения и Азербайджан положили основата на мирния договор

С посредничеството на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел

Споразумението е постигнато чрез преки преговори без участието на трета страна. Това е още едно доказателство, че Азербайджан и Армения могат да продължат мирния процес без посредници.

Припомняме, че преди 2 седмици стана ясно, че Армения и Азербайджан са успели да се договарят за основните принципи на мирния договор, който регулира конфликта за Нагорни Карабах трайно, но все още "говорят на различни дипломатически езици". Това съобщи арменският министър-председател Никол Пашинян. 

"Имаме добри и лоши новини за арменско-азербайджанския мирен процес, заяви арменският премиер. Добрите са, че основните принципи на мира с Азербайджан са договорени. Това стана с посредничеството на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел в резултат на срещите ми с президента на Азербайджан в Брюксел", добави той.

Армения и Азербайджан признават териториалната цялост, съответно 29.8 хиляди кв.км и 86.6 хиляди кв.км., а политическата основа за делимитацията на границата между двете страни се явява Алма-Атинската декларация от 1991 година. Според нея следва да се използва картата на Генералния щаб на въоръжените сили на бившия СССР от 1974 - 1990 година.

Международният съд заставя Азербайджан да пази арменците в Нагорни Карабах

Международният съд заставя Азербайджан да пази арменците в Нагорни Карабах

Страната трябва да позволи на етническите арменци да се завърнат в региона

Пашинян обаче заяви, че макар и да е постигнат известен напредък в преговорите, двете страни все още често се затрудняват при постигането на съгласие по някои въпроси. "Най-важната от лошите новини е, че все още говорим на различни дипломатически езици и много често не се разбираме", заяви тогава Пашинян.

Двете страни са в конфликт от десетилетия, най-вече заради отцепническия азербайджански регион Нагорни Карабах, който силите на Баку си върнаха през септември, предизвиквайки масово бягство на етнически арменци.

Премиерът съобщи тогава, че Армения е предложила размяната на всички арменски пленници за всички азербайджански пленници.

Азербайджан: Франция плете интриги за нова война в Южен Кавказ

Азербайджан: Франция плете интриги за нова война в Южен Кавказ

Баку обвини Париж в дестабилизация на региона

Баку обвини през ноември Франция, че плете интриги за нова война в Южен Кавказ, насърчава сепаратистите и предоставя оръжия на Армения. 

Армения обвини Русия, че не е подкрепила страната му в конфликта с дългогодишния съперник Азербайджан за отцепилия се регион Нагорни Карабах.

Като жест на добра воля също така Армения оттегли кандидатурата си за следващата конференция за климата COP29 и подкрепи тази на Азербайджан. 

Президентът на Азербайджан Илхам Алиев свика предсрочни президентски избори на 7 февруари следващата година, според документ, публикуван от неговия кабинет в четвъртък. 61-годишният Алиев беше преизбран за последен път през 2018 г. за седемгодишен мандат и с до голяма степен потиснато политическо несъгласие е почти сигурно да спечели нов мандат през следващата година.

През септември Алиев нареди светкавична офанзива, след деветмесечна блокада, за да си върне контрола върху завзетата от етнически арменци територия Нагорни Карабах, втора успешна военна кампания за три години. По този начин той изправи това, което той и повечето в Азербайджан разглеждаха като историческа грешка отцепването на региона в кървав етнически конфликт, който съпътства разпадането на Съветския съюз в края на 80-те и началото на 90-те години.

Подпомогнат от петролното богатство на страната си, Алиев създаде солиден съюз с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, като същевременно успя да поддържа работни отношения както с Русия, така и със Запада, въпреки войната на Москва в Украйна.