Азербайджан потвърждава готовността си за преговори с Армения и очаква отговора на Ереван на последните му мирни предложения. Това заяви ръководителят на азербайджанското външно министерство Джейхун Байрамов, цитиран от "Интерфакс".
"Форматът на преговорите може да бъде всякакъв. Важно е да се разбере, че това е въпрос между Азербайджан и Армения. Съгласно мирния договор ние предадохме следващите си предложения на арменската страна и сега чакаме отговор от тяхна страна", каза Байрамов в събота.
На брифинг той съобщи за резултатите от преговорите с германския външен министър Аналена Бербок.
Ръководителят на азербайджанското външно министерство подчерта, че по време на министерска среща в Техеран във формат "3+3" е обсъдил нормализирането на отношенията с арменския си колега Арарат Мирзоян.
"Моята среща с арменския колега не беше предвидено там. Ние обаче "Проведохме среща, която продължи повече от 40 минути.", каза той.
Армения се надява да сключи мирно споразумение с Азербайджан през следващите месеци и да установи дипломатически отношения с Баку, каза в края на октомври арменският премиер Никол Пашинян.
Неговите коментари идват на фона на усилията за укрепване на мира в нестабилния Южен Кавказ, след като през септември Азербайджан си върна оспорвания регион Нагорни Карабах, който в международен план бе признат за азерска територия, но беше управляван от етнически арменци от 90-те години на миналия век, които превзеха района още след разпада на СССР.
Нагорни Карабах, наричан Арцах от арменците, е планинска област без излаз на море в Южен Кавказ. Територията е международно призната като част от Азербайджан.
Спрямо региона териториални претенции проявяват както Азербайджан, така и Армения след разпадането на Руската империя през 1917 г. Оттогава той остава точка на напрежение. По съветско време територията става част от Азербайджанската съветска република, но с автономия. Тогава нейното име е "Автономна област Нагорни Карабах".
При разпадането на Съветския съюз избухва т.нар. Първата карабахска война (1988-1994 г.) между арменците и техните азерски съседи. Тогава около 30 000 души са убити, а над един милион биват разселени.
Във войната Азербайджан губи част от територията си, а арменците поемат контрола върху по-голямата част от Нагорни Карабах, заедно с допълнителна територия около периметъра му. Азербайджан обаче се зарече да си върне контрола над региона.
През 2020 г., след десетилетия на сблъсъци, Азербайджан започна военна операция, която прерасна във Втората карабахска война, и бързо успя да пробие арменската отбрана. С подкрепата на Турция, Баку спечели категорична победа в 44-дневната война, като си върна части от Карабах.
През септември тази година Алиев започна военна операция срещу етническите арменски бойци в региона, като завоюва победа.
През октомври стана ясно също, че Армения няма да може едностранно да изостави 102-ра руска военна база, която се намира в Гюмри, до 2044 г., въз основа на споразумението от 1995 г. между Руската федерация и Република Армения.
Арменският премиер Никол Пашинян каза в интервю за The Wall Street Journal, че Ереван "не вижда никакви предимства" от присъствието на руска военна база на арменска територия, но подчерта, че Русия и Армения не обсъждат изтеглянето руските военни.
USD
CHF
EUR
GBP
